Ето, спестени са дребните грижи:
тия за времето и за колата.
И за съседа... колко е мижав...
или... дали му тегнат рогата.
Как не разтребва детето вкъщи... ...

Отскоро се научих да забравям.
За мигове си някакви. Безвремие.
И спрях да те сънувам и гадая.
Не търся и за болки, опрощение...
Защото ти си толкова във мене, ...

Кажи ми още ли се взираш
в далечните контури на звездите?
И пак ли красота намираш
Във клончетата крехки на брезите?
Намери ли красивата принцеса, ...

Когато си тъжен…
Чувствам се сякаш съм огледало, хвърлено в земята. Тогава се чупя на хиляди малки парченца и ранявам всичко наоколо.
Луната се превръща просто в небесно тяло, а песента на птиците в най-обикновен шум.
Когато си тъжен имам чувството, че се губя в гъста и тъмна гора. Тогава крещя, но ...

Глава 33
Изминаха цели две седмици, в които Димитър не се събуди от комата. Всички бавно започваха да губят надежда, че той ще се възстанови. Аз всяка нощ се борех с притесненията си, спах в болницата, а през деня се мотаех с Диана из града. Разхождахме се, говорихме си, и тя усърдно се опитваше да ...

Глава 32
След известно време доктор Иванов дойде при мен – Милена бе останала при мен, но слава Богу не се беше опитвала да ме кара да си говорим, а само кротко ме подкрепяше – и аз се изправих от мястото, на което седях от незнайно колко време. Изражението на доктора обаче ме сряза през сърцето.
– ...

Те ангели са бели, без лица,
почивка, дом и сън - мираж далечен.
С издигнати, на копия сърца,
воюват с враг в пророчества предречен.
Децата си съзират в кратък миг ...

БОЙНО ПОЛЕ ЗА ДУШАТА МИ
Какво се случи? Сякаш e война...
А дори и пушка не е гръмнала.
Седим с прибраните си знамена
от свечеряване – докато съмне. ...

Внезапно се къса конецът в живота,
сразени се борим за сетната квота
и влакът по нощните гари последен
прибира дъха ни затихващо леден.
Пасивно си чакаме личната виза, ...

Ела, вземи ме, тъкмо съм узряла,
по кожата ми стича се нектар.
Уханието на цъфтяща праскова
ще го усетиш като Божи дар.
Изпий негата ми, задъхано, на глътки ...

Разберете мили мои, нова "Eра", май ще се отваря,
всичко или пък подобно, както след Ноя се повтаря?!
Признайте,че сами на себе си... Ние го направихме,
и със злите си деянията гнева Господен добавихме!
Може би към Апокалипсиса това е Генералната проба, ...

Наближаваше септември. Виктория трябваше да тръгва на училище, а все още беше при баща си.
- Другата седмица ще дойдем да те вземем.
- Добре, мамо.
- Кажи на татко ти, че ще дойдем в събота. Довиждане и да слушаш.
- Чао, мамо. Обичкам те! ...

Заглъхнали са пътища, заводи.
Блокове издигат се в безмълвен стон.
Живеят някак хората пародии,
а всъщност сърцата им
изрязани са от картон. ...

Талантлив си, когато умееш да правиш с лекота това, което другите постигат с много усилия. Всеки човек притежава талант. Да си съвестен работник, авторитетен началник, художник, поет, писател, музикант, във всички професии може да живее талантът. В повечето случай, той се открива, когато човек е осъ ...

С всичка сила хвърли телефона
по снимката в стъклената рамка.
На сто парчета свлече се на пода
на сто парчета въздухът ѝ стана-
за дишане бе твърде гъст и остър ...

Индила - Любовна история
"Love Story"
L'âme en peine
Il vit mais parle à peine
Il l'attend ...

Сънувах син, магичен океан,
делфини, сребърни. Като звездите.
И капитанът - в хоризонта взрян,
и кораб, който люби се с вълните
Сирена блясва. Люспи - от сребро, ...

Свободата е гладкият път,
който често не води доникъде.
Но, когато невинните спят,
с боен вик във съня им прониква.
Тя е слънчево-скапан следобед ...

Тежи над мене,
Оловно сиво-синьото небе..
И самотата,
По-самотна е от вчера..
Вали ме дъжд, ...

Разпадам се, когато теб те няма.
Намирам се при всяка наша среща,
разбирайки, че всичко друго е измама,
а ти ме чакаш дива и гореща...
И ето ни в поредно сливане, ...

Нищо в този свят не е дошло случайно...
Природата е изградила ред определен.
Ако всеки разгадае нейната тайна -
към хармония да бъде устремен.
С всяко ново утро да е благодарен, ...

От короната ли да се пазя,
или Мутафчийски да намразя?
Бойко ли? Отдавна е намразен!
От папи гален, но от Бог не пазен.
Всичко е комедия и драма. ...

Среща мимолетна, спретната със изгрева.
Заветна бе, но вплете се във мислите.
Съпровод на песни птичи и хладна мистика.
Жарки светлини сред локвички-избистряне.
Отнели няколко мигвания, отмина красотата. ...

Свободата е тежък подарък. Сурова десница.
Острието на слънчеви тайни за слепи очи.
Онзи връх, който хромите смело отричат
и невидима капка в меда ни, която горчи.
Тя е златната риба, от всеки горещо желана ...

Семейство Ланс живее в голяма къща край '' Езерото на желанията ''. Името на фантастичното езеро произлиза , когато Дей (създателят на фамилия Ланс) пише писма за своята съпруга, която е в кома 2 години. Готовите писма той пуска в езерото, за да чуе Всевишния молбите му. Жената се събужда по някакво ...

Помислих си, че този ключ е хвърлен
в най-тъмните човешки дълбини
и аз умирам в стихове прегърната
с венец в косите - хиляди вини.
Не, няма да ги върна в чекмеджето ...

Днес времето не е това
което преди месец беше...
по зли сме, дори на себе си...
сме врагове... щом Светът си,
сами унищожаваме!? ...

Това е първото стихотворение, коeто написах след 16 години мълчание, през далечната 2009 година, есента.