Идваш като късна утрин с мирис на роса.
И вълните на любовта, блъскат се в бреговете на моята душа.
Остани за миг поне! Погали ме като бриз!
В макови полета с мен разходи се за ръка.
Помоли птиците да ми попеят. ...

Морето - границата на възможното
за хората, родени в бетона,
панеленото ято юрнато да обетова, надъхано налазващо простора
като нашествие над пасбище на морно стадо, превземащи полета скакалци
нахлувахме в морето на стада, на тумби, на рояци - за ново жадни луди пришълци, ...

Как си, мамо, в пустото ти село?
Къщите от хората са повече.
Никнат некролози през Неделя.
Молитвите са тесни за животите.
Небето е по-близо от земята, ...

На 23 декември, 2020г., внезапно почина /с диагноза Ковид 19/ на 63 годишна възраст ексцентрикът Папа Жан:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BF%D0%B0_%D0%96%D0%B0%D0%BD
Това беше творческият му псевдоним. В живописта той се беше самоопределил като представител на течението енергетичен ли ...

Всяка мисъл трябва да притежава
светлинна в ума на човека.
(Из: "Светлина на мисълта" – П. Дънов)
1. Тъмните мисли
Божи посланици – птици небесни, ...

акростих
Нова година, нова надежда.
Още желания, още мечти.
Всеки с усмивка към нея поглежда,
А във очите ни радост блести. ...

Не знам какви латентни способности ползваше малката, но де що имаше хора ни спираха и се опитваха да ни вземат детето, като че ли сме тръгнали да я крадем. В колата обаче се кротна, явно се примири с положението. Сергей мълчеше и шофираше, а аз мълчах и разсъждавах. На практика, протоколът при намир ...

Нощем, докато в леглото си лежа,
„Не искам да порасна!“ си мълвя.
Не става нищо, както трябва, за беда,
„Не искам да порасна!“ си мълвя.
Как се броди в свят мъглив, когато се промѐня? ...

Виж колко си пораснал вече, Сине...
А беше мъничък - като мишле...
В прегръдките ми гушеше се плахо,
все искаше аз да те нося на ръце.
А помниш ли приятеля си плюшен, ...

...И хлябът ще се пръска на стотици мълчания, когато е прегърнат... Петя Цонева
След теб ще бъде тихо. Много тихо.
Смехът ти ще се пръсне на стотици
мълчания*. И парещият вихър
ще кипне сол под крехките зеници. ...

Една стара
мечта
озарява
нощта.
Тихи стъпки ...

Старата Година си отива,
на криле от спомени лети.
Да бъде горда и ревнива,
да смята всичките си дни,
на нея и прилича и отива... ...

Тези принцове, вечно воюващи с вируси,
тези тролове – само наужким джуджета,
златна рибка, мутирала, плува из вира си,
зла царица и нова, веганска диета.
И разбойници няма, нали – демокрация ...

По тайна пътека, тичаща към теб,
замитам всички ледени следи.
Тупти сърцето ми, отеква ек -
на ревера със звезда, да прелети.
Подарък носи в празничната нощ ...

За изминалата година.
За всички проляти сълзи.
За безсънните ми нощи.
За незаконните игри.
За погубените надежди. ...

Не ми се пише, мисълта тъжи,
прикрила неумело всяка рана.
Познанието крета сред лъжи
и хиляди страхливи оправдания.
Така добре е, нека да мълчим, ...

Пулсира времето
до пръсване,
чак вените му са
издути.
А ние филизите му ...

От сборника с разкази "Аз виждам"

Ако ти помогнеш-не напомняй
Ако ти помогнат-разкажи
красивите моменти ти запомняй
а лошите ги забрави.
Когато обич притежаваш ...

Аз ще те изпратя с благодарност,
че бе към мене благосклонна,
ала ти не си придавай важност,
защото хората не искат да те помнят.
Навярно ти не си виновна, ...

С надежда чакам
Новата Година!
С надежда чакам
и Дядо Коледа до комина!
Да дойде усмихнат, ...

К:
Питам те, Райно,
кое е по-омайно -
виното или любовта?
Р: ...

Едрият доберман с размерите на новородено коте тихичко грухтеше вън на двора. В близката далечина два безстопанствени котарака, очевидно избягали от зорките погледи на стопаните си, оживено спореха кой да получи парчето развалена прясна риба намерено в в кварталната кофа. Лаят им бе така силен, че д ...

Добродетел много силна притежаваш,
най-мощната в света.
Характер имаш благ,
но с тежка дума закрепен.
Очите ти са две звезди. ...

Здравей, дядо Коледа!
Отново ти пише Гошко… Тоест, Георги… От тридесет години ти пиша, но – файда йок. Ни отговаряш, ни ме даряваш…
Едно време, когато бях още Гошко, пишех на дядо Мраз. Добър старец беше - пратя му писмо по другарката в детската градина и хоп: пристигне с големия чувал и извади от т ...

Усещам зимата, че чака нещо
и жадно търси своя снежен вятър,
наивно топла, беззащитно нежна,
от пролет сякаш, и сезонен театър
превръща я в усещане различно, ...

Отмина вече Старата година!
Най-после, тая кучка си замина!
Не беше хубава за нас,
едва дочакахме последния и час.
Сега започва Новата и знаем, ...

На пролет ми прилича
времето.
Сърцето ми Обича,
а пък настроението
е слънчево и благодатно - ...

Най-жалният ми вик е тишината.
Най-силно се обича след раздяла.
От мен до теб е стъпка наобратно
и няколко часовникови такта.
Мъглата влачи бледата ти сянка, ...

Изпращаме една година, различна от всички предишни! Така че, време е да поговорим за нея. Да я осмислим. Защо ни се случиха разни неща, какви сме били ние в нея... Защо не ни се случиха други... Като най-голяма по мащаб тема се очертава Корона вируса. Той беляза почти цялата година и ще продължи и п ...

Страннико, поспри
Страннико, поспри и се огледай,
далеко още е до зимата.
Не бързай да достигнеш залеза,
до него има още много изгреви. ...

Глава 9
ДА ПОМОЛИМ ГЪБИТЕ
У Майкъл се беше създало впечатлението, че за преживяванията от първия трип сега ще си спомня цял живот, толкова дълбоки бяха те, и затова той дълго време не ще се съгласи за нов опит с психоделиците. Но, след ден-два инерцията на стария живот започна да притъпява усещаният ...

Без кахъри и болежки,
да е мирна и богата!
Здрав да съм да я посрещна,
жив да съм да я изпратя!
Само да не стане грешка, ...

Всеки идва сам на този свят,
после сам от него си отива.
Дали си беден или си богат
съдбата е еднакво милостива!
Живот охолен - яхти и жени, ...

Година на обич, година на щастие.
Година на много усмивки и малко сълзи,
година на трудности, с които се справихме,
стартът на нашето “аз и ти”.
Обичам, когато си до мен, ...

Може би... беше време да си тръгна..
Да намеря друга пътека...
По стръмното да се спусна...
Да бликне кръв по коленете...
Да си изтръгна сърцето! ...

Слънце мое, конете впрегни,
колесницата стягай - да литнем.
И във детството пак ме върни,
през вълшебните дни да преминем.
Пак да стана момиче от смях. ...

Ще се изтъркат и сонетите
и снегът дори ще се стопи.
Ще се изтрият силуетите,
шедьоврите,
иконите свещени. ...

По цяла нощ слушам безмилостния пустинен вятър по малкото прозорче на стаята, в която спя с другите ми четири сестри. Наоколо няма дървета и друга природа, нито високи сгради, които да спират бесните танци на ветровете от Сахара. Завивам се през глава, защото температурите след полунощ падат, ала пр ...