Душа ми братя,веч не трае.
И аз кат вазе кръв ми се пролива.
За таз родина мила,гдето я всеки
граби и не жали.
За туй ли с кръвта си млада, ...

Но́щем в Пустинята...
„Пустиня“ е и нещо друго
освен самотен необят!...
А вятърът е със заслуга
за този фантастичен свят!... ...

Душата ти, душата ми,
безумие е да са близо.
Ръката ти, ръката ми,
преплетени са тъй красиво.
Очите ти, очите ми, ...

От срещи и раздели, и вини,
останаха по тротоара локви.
И щом неволно вятър прозвъни,
изнервено врабчетата подскокват.
И в чужди стъпки търсят теб и мен. ...

/откъси от хаоса/
Глава седемдесет и шеста
За нощните въртели
Тихомълком се намъкнах в спалнята и се шмугнах в затопленото легло. Ама пусто не ми се спи. И се замислих. За мен, за нас, за всичко наоколо.
Казват, били сме цивилизация на кръстопът. И така се окръстопътихме, че се омотахме като колет. ...

Заспах. Ама по-добре да си бях будувал. Защото засънувах. Неверен сън, кошмарен. Но толкова притчово-реален, че… Добре, ето какво видях в сънната си реалност.
Седя си аз една вечер там, пред къщи, и гледам унилия залез. Дъвчейки втората си вечеря, излиза синът ми и вика:
- Какво си се умърлушил, тат ...

Сине, сине..
Сине, сине, обич моя,
кога стана голям...
За майката детето да порасне,
винаги било е блян... ...

За това парче ме вдъхновиха Андите, Перу, Мачу Пикчу, езерото Титикака, Наска... Музиката съм я записвал с Yamaha PSR-403, а "BG" в края на заглавието означава, че е правена в България! :)
https://www.youtube.com/watch?v=4622sAy6RFY

Майкъл беше взел възможно най – ранния полет. Седна на седалката и затвори очи. Дойде му като гръм от ясно небе. Как стана така, че дъщеря му се плъзна по надолнището, а бившата му жена Полин... да не е можела да я спре? Нали живееха заедно, защо не му е казала досега? Щеше да се разправя с Полин…, ...

От птичи поглед, окрилен,
Родопа виж, виж Пирина!
Целебен въздух всеки ден!
Един миг в една градина!
В радостта кипи покоя! ...

Какво е животът, неспирно се чудя –
дали е със смисъл и има ли ритъм?
И тихо се вайкам, отчаяно питам –
дали е реален, дали е заблуда?
Отказвам! Да мисля – не искам, не мога; ...

Спънах се! Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат.
Пипам с ръчичките моите бузки,
пръстчета малки сълзички горят.
Ето че мама отново прегръща ...

На иначе тихата и целогодишно спокойна улица „Меджик айз стрийт“ се вдгина голяма врява. Не беше празник, но се редяха тълпи, върволици хора от близки и далечни квартали, за да го видят. Говореше се, че не било истина, а само празни приказки или стратегии с цел продаване на имотите от този квартал н ...

Преминах през мравуняка неволно –
не е въпрос на злост,
ни личностен разпад.
Виновен бе дъждът,
вървеше по петите ми, ...

Посегнала на егото,
изсмяла се в лицето му,
отплеснала юмрук –
окрилена с дръзновение,
потръпващо вълнение, ...

ГЛАВА ОСМА: ТРУДОВА КОЛОНИЯ 206
Местонахождение: неизвестно
Време: неизвестно
Трудова колония 206
- Хей, ставай мързеливецо – провикна се надзирател Виар. – Стига си се моткал. Трябва да чупиш кристали, затова Алиансът пощади жалкия ти живот! ...

Планината още сладко спи,
загърната от млечна пелена.
Но, скоро слънцето ще заблести.
Ще поразроши зелените коси...
Ще махне пелената и тогава, ...

Ако замлъкне профилът ми скоро
ще ви кажа и какво ли ще се случи.
След месеци ще е забравен Жоро
в графата сложен във раздел "Погребан случай".
Да, знам, сега ще протестирате, ...

Свърши,
и тъгата, и всичко, което
на живота клоните кърши.
И след дъжд,
колко е ясно небето. ...

Пропаднах в яма – битието,
и под небето чу се гръм...
Не беше сън. Не бе измама,
а бе една комична драма,
в която личната несгода ...

Прегърбена съм цъфнала върба,
реката се усуква заядлива.
Мълчиш отколе, свършил е денят
и всяка обич през нощта е заменима.
Не чул звъна на утринния страх, ...

Знаеш ли,Българино?
Какъв е бил твоят дядо?
Селяк горд,стабилен,снажен и як!
Велик Юнак!
Той е бранил земя,народ и стока. ...

Океанът връхлита със своите талази
да смачка брега, да го прегази.
Отпорът е жесток. С твърда гръд
на удара с удар отговаря брегът.
От сблъсъка титаничен вълните отскачат, ...

Много ми харесва по-горната мисъл на немския философ Лудвиг Фойербах. Човекът, който се стреми към философско осмисляне на света – той се старае на първо място да бъде истински човек. Той търси смисъла на живота, стреми се да обогатява света все повече и повече и полага усилия да даде максималното о ...

Хората стоят в таксита,
а градчето се прозява
и небето – сеньорита –
хубав ден ни пожелава.
Вятър свири и ухае ...

Илюзия, вяра, самотно писмо
се блъскат в душата пробита.
Трепери сърцето ми, скита само,
забрави за огън да пита.
Прозорците няма да счупи смеха. ...

Защо не се научих,
защо не знам...
сълзите си да бърша сам.
Защо все още продължавам,
да вярвам в любовта... и щом обърна се ...

Макар да си далеч от мене
Усещам твойта топлина.
Топлина на ласка и на обич,
Обзела вече моята душа.
Дните по един се нижат, ...

Танцуващ аромат на ерес,
Се стели бавно по бедрата и,
И бликащата лава стене,
Кипи, извира от недрата и...
А тя ме моли за почивка, ...

Блю Ойстър Кълт - (Не плаши се от) Kосача
Времената стигнаха до края.
Бяха тук, ала сега ги няма.
У сезоните го няма този страх,
не се боят от мрачния косач. ...

В жардена се промъкнах тайзи нощ,
на лунна светлина брах альх роз.
Ми тъй де, в джоба нямам кьорав грош.
Поетът често движи гол и бос.
Наскубах доста. Вай! Бодли, бодли, ...

Тази любов, извираща от тишината-
вече не може да се отрече…
Сърцата просто в едно се сглобиха-
Мълчанието в ноти и шепоти пречупи се.
Открива щастието в цвета на гласа ти, ...