Житейски терзания 4
...
Поредният коронен ден...
Както се събудихме спокойно,
за секунди стана бойно - ...

Предизвиквам те – днес да обичаш,
като вярна прощална сълза,
сетен дъх, благодарен за всичко,
като старец поканил смъртта.
Предизвиквам те – днес благородно ...

Паячета бързоноги,
паяжина пак плетат,
знам, че се страхуваш, много,
няма да ти навредят.
Тук на столче, под лозата, ...

Хам-хум вдигна глава. Наоколо – бяла снежна покривка, тишина, бледо слънце над далечните борове.
И лека вихрушка нейде откъм изгрева.
Да! Идваха…
Лежащите край него хора също се надигнаха. Бяха събрани все жени, деца и старци. Тези, които не можеха да тичат бързо, нито ловко да избягват зъбите на ма ...

Чакаше го доста работа и извън кухнята, но най-напред искаше да си направи супичка. Така – по негова рецепта, в негов стил, за неговата душа.
А това изискваше малко работа и много мисъл…
Разбира се, една хубава супа трябва да е питателна и вкусна. За да е вкусна – не й трябва старо съдържание. Никак ...

Днес е петък. А лятото още го няма...
И луната е свила на покрива снежно гнездо.
Два капчука усърдно композират за зимата драма,
а пък вятър пред прага постлал си е меко легло.
Днес е петък. А слънцето хладно прегаря ...

За някои е дрямка. За други е нещо, без което може и загуба на време. За трети, като мен, следобедният сън е това, което ме кара да се чувствам добре и да се усмихвам повече. Той е кратък. Не повече от час, два. Възможен е във времето за почивка. Носи добро настроение и отмора. Също както представле ...

Расте, расте, расте, расте,
във нежните ръце
на демокрацията
членът на манипулацията,
на инфлацията, ...

Не пада звезда, звездопадът пропада,
сводът небесен - надвиснал покров,
поче́рнени дървета, изсъхнала тревата,
от отрова горчат и медът, и водата,
облаци оловни, кисел дъжд убива цветята, ...

Колко много искам да е сън
туй, което плъзна по Земята.
Пролет с плахи стъпки броди вън,
кой ще гледа как цъфтят цветята?!
Искам да е сън, кошмарен сън, ...

Епилог
Пролет пукна и отекна, а в балкана се носеше аромат на свежо. Всичко цъфтеше, дърветата се разлистваха, тревата беше росна и сочна. По селските пътища имаше голямо движение от рано. Кой отиваше да си оре нивата, кой на гости, кой да си търси късмета.
Райко водеше хайдушката чета и чакаше сигн ...

Каква ли блага вест да ви разкажа?
Едва ли сте останали без вести...
Пред собствената съвест сме на стража.
И мислите ни бягат все злочести.
Какво бе вчера... а какво е утре – ...

По време на пандемия
Не пестете добрите слова, приятели мои.
Нека точно под днешните небеса направим завоя.
Намерете я скритата добрина, приятели мои.
Забравете за миг завистта в черните ѝ покои. ...

Крилата ми не стават за пера за писане
невидим се събудих
само за да Ни рисувам
ако дори едно перо
можело е да послужи ...

Я, виж надолу, по-надолу в тъмното,
в заровената памет на пръстта...
Оказва се, че някъде по стръмното,
човекът се разминал със света.
И трябвало да стигне в най-дълбокото ...

„Релсите с чертички,
пуф-паф-пуф-паф! Трак!
С блокче, шест боички
тръгва моят влак!“
В синьото вагонче, ...

Бабо, ако можех да ти кажа...
Че спомням си онези дни,
и често, бабо, си поплаквам...
Защото ти при нас не си.
Спомням си те в сутрините тихи... ...

Тримата братя и златната ябълка - част 4: Юнакът
текст: Любомир Николов

Сърцето е запушено със тапа,
плачейки не може да тупти,
не знам, но любовта е сляпа,
и понякога наистина боли.
От името на цялата му същност, ...

Житейски терзания 3
...
"Останете вкъщи" -
мегафон отвън крещи,
чу се от тераската, нали ...

Не си играя със смъртта.
Приемам я съвсем сериозно.
Не преигравам със скръбта,
макар понякога да я взимам венозно.
Не си играя и с живота. ...

Тя
- виното в чашата
Тя
- никотина в цигарата
Тя ...

Алармата ме събужда точно в 6.. Господи, как мразя да ставам рано! Казвам си, че животът е гаден и с всички сили успявам да се надигна от леглото, за да се завлека до банята. Поглеждам отражението си в огледалото и с мъка забелязвам тъмните кръгове под очите си. Понякога имам чувството, че съм се аб ...

Залъгвах се,
че още съм ти нужна
извън матрицата на твоя сън.
Така и не преминах
сѝнора на слънцето, ...

През септември плажовете опустяват.
Като уморени птици
есенни сънища кацат потях.
Няма чадъри и хора,
няма горещ вятър, ...

Обича ми се...
С цялото ми неприличие...
По усет и по сетива...
С блясък и величие...
С неразумност, страст и ярост... ...

Щом заразата е в мен,
мога ли да се опълча
със човешкия си ген
на характера ѝ вълчи?
В мен воюват две среди – ...

,,Животът е върталежка",
сме чували от стари хора.
Във възраст крехка и младежка
се чудехме какво говорят.
Грижите – спасителни сламки, ...

Безлични и а-несиметрични,
типични - очички с преграда от бодлички;
некармични - погледи втренчени
като иглички в свят:
"по-добре един ден ще живееме заедно всички", а дефакто - ...

Времето отдалечава,
времето събира.
В него всичко става:
Любовта си път намира,
душата не остарява, ...

Прикован съм към една стая. От няколко дена. Като Прометей. Няма обаче птица, която да ме разкъсва. Сам кълва от себе си. Раната кърви обилно.
Заключен съм между четири стени. Но ключът не е на вратата, а в ума ми. Приличам на заложник. Отшелник съм. Каторгата ми е доброволна.
Понякога се измъквам о ...

Как утеха в душата си да намеря?
Как сълзите от лицето да изтрия?
Живота труден, как да пренебрегна?
Как буриите в сърцето да скрия?
Как да преодолея мъката отново? ...

На 22 декември 2067 година приземих неутронния си лайнер на космодрума в Дълбоки, за да заредя неутронно гориво от Дълбошкия Адронен Колайдер.
Космодрумът беше построен през 2060 год.на мястото на ябълковата градина на бившето АПК-Дълбоки. 4 години преди това парцелът беше продаден на НАСА и НАСА по ...

Изпратих ти хиляди рози.
Ти изхвърли ли ги?
Знам, че не обичаш рози. Знам, че не обичаш цветя.
Чудеше се защо хората разграничават розите от цветята… разбра ли защо?
Носи ли се аромат на нов парфюм в чаршафите ти… или още усещаш моя? ...

Центростремително след залеза се спускам.
Догонвам слънцето в поредния вираж.
По нишките-лъчи - Майол се гмуркам -
превръщам ги в подводен такелаж.
Да стигна бездната - мечтаната безкрайност, ...

Развигор помнеше добре този ден. Беше един петък през м. юни, 1986 г.
Лениво разговаряше с колегите в отдела, всеки споделяше плановете си за уикенда. Изведнъж звънна служебният телефон. Търсеше го шефът. Да го потърси шефът в в ленивия летен следобед, точно преди уикенда, си беше само по себе си из ...