Очите остаряват последни, Любов...
хранят се с пяна от извора нов
плънка от сянка на Стара любов
цвят от кармин или снежен покров
Очите умират последни, Любов ...

Не плача щом слънцето се скрие,
тогава в мрака виждам сто звезди.
Луната с гумичка умората ми трие
и не остават никакви следи.
Усмихвам се на леката прохлада, ...

Спартак на робски
се живот опълчи със
закони вълчи
и съсече робството
и свобода потече

не прѐчи — колчем
досетливи са — да са
и мързеливи

Септември, здравей! Заповядай!
На нашата маса седни!
Душата си ти изповядай!
Съдбата тежи ти, нали?
Да чуем познатата песен ...

Колко ли е трудно да сме хора?
Навярно доста щом не сме...
Цял живот се лъжем без умора -
лъжем се, лице в лице!
Мислим си, че се познаваме, ...

сърцето мълком
стене — че светът от зло
опустошен е

Отлитат безумни мисли неканени
със стържещи звуци на вампирски крила.
Градим кули вечни, а тухлите... сламени...
кръвта разпилява се в фина мъгла.
От писъци сплитаме косите на вещици, ...

не се повтаря
младостта — но... призовава
непрестанно

Жребец изнервен, с чаткащи копита,
е времето.Тълпата е пияна.
Какво от туй, че някого изрита?
Опиянява кървавата пяна,
от бърните раздрани тихо капе, ...

Усмивка дарете
и после поспрете
пред прега на някой в беда.
Елате и вижте,
а после задръжте ...

линейно погледнати
три от четирите годишни времена
пролетта
есента
и зимата ...

3.
Дълго предъвквах тази история, наистина не можех да разбера Крас, но знам ли , ако ми дойде до главата как ще се чувствам аз.
Когато се уволних си взех сбогом с него – беше пиян. Сутринта на портала викахме с пълно гърло:
–У-вол – не – ни – еее! – хвърляхме кепета, прегръщахме се . Голяма радост ...

Обгърнат в сигурност от добри могъщи сили,
В закрила утешен, чудесно е това,
Искам така да живея с вас в дните тези,
И да пристъпя с вас така в година нова.
Измъчва миналото още нашите сърца. ...

На Ив.
Мъглата зад прозореца пълзи-
тополов пух в зеницата ти чужда.
Примигвам. А в окото на Париж
един коварен спомен се събужда. ...

Не съм роден, където е море,
ни в снажни планини наблизо гледам.
Пред моя поглед – хълм, след туй поле,
редуват се и вятър ги преследва.
Но има всичко нужно да съм жив ...

Вечерницата плахичко блести
край бръчици и ожаднели устни
в едно небе над четири стени
и сън за покрив, който да я пусне
в онази неизбежна тишина - ...

Замомяла се Калина!
Мома малка и невинна!
За мегдана ша са кипри!
На орото ша са вихри!
Па отворила Калина ...

Художникът вървеше умислен
-Какво да нарисувам този път?
Герой някой измислен,
А с боите си ще го даря със плът.
Едно наметало ,малки мустачки ...

Ще се гмурна в дълбокото.
Ще разбъркам посоките.
Само този миг има значение.
Ще доплувам до изгрева,
ще отпусна сама снага— ...

От кухото око на плашилото старо
се стече сълза от ръждива вода,
пропита със спомени за кучето Шаро,
за семейството в къщата и детска игра.
Старият дом със въздишка се срути. ...

Тайната е да се обградиш с хóра,
които карат сърцето ти да се усмихва.
Само тогава ще намериш страната на чудесата...

Ей, душо моя, престани!
Какво, любов ти не стига?
Та ти кога си я имала?
Някакви водолейски вълнички,
които са бързо, бързо утихвали ... ...

Косьо не беше от най-добрите ученици. Но бе умен и когато успееше да се концентрира, изкарваше отлични оценки. Трябваше някой да го ръчка. Всъщност не са ли повечето деца така? Родителите му бяха твърде заети и не му обръщаха голямо внимание, затова пък Госпожицата правеше всичко по силите си да го ...

Богородичке, в този свят ден,
ти простря ръчица над мен,
тебе славя, след тебе вървя,
и за всичко ти благодаря,
че дари ме с умни деца, ...

Ела при мене ти отново, мила,
в измачкана от любене постеля.
За тебе вече имам двойна сила,
за да изпълня мъжката повеля.
Ела да бъдеш моя в този час, ...

Младежът открехна внимателно вратата, събу обувките си, съблече работните дрехи и на пръсти отиде до другата стая. Майка му спеше. Тя беше още с дневните си дрехи и най-вероятно беше заспала докато го чака. Спеше с гръб към шкафа с дрехите, за това младежът стъпваше много внимателно, да не би я събу ...

Когато делникът куца прегърбен от хиляди грижи
и вее вяра по вятъра нишки от белия флаг.
Когато болки и облаци свъсен животът наниже,
а хоризонтът в мъгла е обвил всеки сигурен бряг.
Когато тежко оловна нощта се търкаля безсънна ...

Изпадна ми добра идея.
Връщам си думите
н а з а д.

Кое движи чувствата? Те се лутат из лабиринтите на мисълта напук на логиката, на страха, на нормите и общоприетите порядки... Подпалват пожар в сърдечните територии... И никакъв дъжд не е ефективен в гасенето. Напротив – извиват се едни гръмотевични бури, които се смесват със стоновете на душата... ...

Не знам защо замина
без знак към непознатост
и там като лавина
мрак със гръм и с ярост
душа една зарина. ...

Сънят завесите придърпа
грехът събуден се усмихна
страстта разголена се върна
срамът във ъгъла притихна.
Подтиснатите чувства полудяха ...

Скитникът Евреин...2*
...известна е легендата отдавна –
как Вечността получих за присъда...
Историята би била забавна,
но трябваше през Времето да бъда... ...

Ех, българи - сърцата ви юнашки,
ножовете ви - дървени, на дръжките.
И репей сте, на лъвските опашки,
проклинат тихо майките ви, мъжките.
Комити сте и егото безмерно, ...

2.
От този ден Крас се промени. Стана мълчалив и замислен. Пропи се. Обичаше да ни пита :
–Как е, пише ли момичето, пише ли?
Ако имаш писмо, широка усмивка огряваше лицето му, ако гледаш празно, дори не питаше – слагаше ръка на рамото и казваше някак разсеяно тъжно:
–Еееех… и ти по моя път – и отмин ...

След доста петилетки в комунизъм
и тридесет години свобода
поисках в тази много кофти криза
към плажове на юг да полетя.
Избрах да си отдъхна - зад океана, ...

Да гледам назад аз не смея,
защото откривам мечти,
загърбила бях аз тъй смело,
а днес все още боли.
Изричаше думите странни, ...