Жлътнала се е на двора,
като рошаво глухарче,
топка пух, а пък бърбори.
Казват пате е, макар че
ни пера си има, нито ...

Студено ми е, мамо... Мръква ли?
Ръката ти едвам усещам.
Дочух, че долетели щъркели
върху тополата отсреща.
Сънувах как извива женската – ...

Обяснение. С половин ухо чух някакви астролъжци да говорят за "черен лебед" между Сатурн и Плутон /вече не смятан за планета/, който бил виновен за ставащото. И ми хрумна - ето:
Черен лебед
над черна земя…
Черна чайка –
и тя сама… ...

Магазинче имам - без стелажи,
касов апарат и закачалки.
И продавам - всеки ще ви каже,
шарени лъжи, за откачалки.
Там ще ви усмихне много лесно, ...

И ето го пред прага ни април,
с лилави теменужки е в очите
и носи, като щъркел белокрил,
повитото вързопче на мечтите.
Оставя го на къщният ни праг, ...

19.
Да се върна към училището.
Бях единствен българик. И – като кавалер, върху мен всички тежести. Обединението, профпредседател, после водещ партийната учебна година. За което съм разказвал. Но ще напомня. На който не е чел.
Сложиха ме да чета лекциите на другаря бай Тошо пред началния курс. Не беш ...

И ти, и аз, и всеки един човек си има сродна душа. Те са две в целият свят. Нито повече, нито по-малко. Допълват се и дават другата половина от живота на даден човек. Събуждаме се и заспиваме с мисълта за някого. Несъзнателно една тънка нишка изплетена от обич и красиви чувства държи сетивата ни отв ...

Родино, ти не си виновна,
че точно тука се роди.
В борба с врази вековни
градеше свойте бъднини.
На този стръмен кръстопът ...

- Eх, как се случи, никой не се мярка
- в тази неделя непосилно – жарка!
Мърмореше си дребничката мравка,
поседнала под сянката на травка.
Тя трябваше да прекоси реката, ...

Приласка ме със длан идилична
и главата склоних си спокойна
като още доверчиво момиче -
замириса на цъфнала хвойна.
Чувах удар дълбок във сърцето - ...

На арената
сцена
живот,
уморена, студена,
покрита със пот ...

Живот по време на пандемия
(сага за живота с вируси)
Внезапно черни облаци надвиха
и притъмни́ се даже и по пладне,
и ветрове стихийни се извиха, ...

Много са шивачите сред нас.
Едни съшиват и кроят ни дрехи,
други кърпят само евтини доспехи,
за да покажат си фалшивите успехи.

Нощта отново спусна своите завеси и нежно луната заблестя.
Хиляди звезди на нощното небе сякаш танцуваха валс сред пространството - по музика на среднощните щурци.
 Небето се превърна в сцена, светлините на звездите в прожектори и колко е красиво само, гледката е прекрасна, разиграва се спектакъл чи ...

Ще се обърна и ще тръгна. Пътя знам.
Дори, ще се потупвам вместо браво.
Да ми олекне малко. После... все натам.
Където светлината има право.
И някак си светът ще стане по-голям, ...

1
Нашият дом е отвъд, в небесата –
там е сценарият наш сътворен.
Тук сме дошли за живот на Земята –
пак ще се върнем в съдбовния ден. ...

„Трудностите, които срещаме днес, определят това
кои ще бъдем утре!“
Леонардо Да Винчи
Коронавирусът се роди и проходи в Ухан, мълниеносно се разви и покори територията на Китай, впери острия си поглед към непокътнатите предели на европейския континент и тежко стъпи върху земите му, подобно на средн ...

магазинче за усмивки и хубави цветя
намиращо се на улица "цветна мечта"
ухаещо на аромат от печени курабийки
какафония от щастие със сладки магийки
на шарени рафтове с неправилни стени ...

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА, ЧУДЕСА КАТО ПО КНИГА
Бученето се чуваше като че ли изпод земята, но изведнъж всичко се разтресе и заскърца. Кучетата бясно залаяха, чуваше се мучене на крави и блеене на овце и кози, разкудкудякаха се кокошки, сови се обадиха от запустялата сгр ...

( На децата "касички")
Дзън! Дзън! Дзън, дзън, дзън… Монетките падат в големия стъклен буркан всяка вечер.Понякога по една, понякога по две, понякога дори повече. Най-много са падали по пет-шест. Колкото повече монетки, толкова по-весела е песничката им.
На Ангелчо тази песничка му напомня звънчетат ...

Дишаш печал,
в тревожното безверие
на горестните си пръсти,
цял живот отглеждаш свръхзвукова тъга
и раздаваш на всеки. ...

Всички ние искаме да изчезнем -
понякога за миг, за няколко минути или пък час, в повечето случаи - за ден, два или три, да се махнем,
и да гледаме отстрани как минават животите ни. Но не можем, а ни се иска ей така -
изведнъж с пръст да щракнем и хоп да ни няма - като на магия. Колко прекрасна ще б ...

Наистина ли вървеше толкова наперено или я беше напекло слънцето твърде много?
Оливър свали слънчевите си очила и проследи пътя на госпожицата с голямата шапка и шал увит около кръста си.Беше на плажа с приятелките си които също като нея се наслаждаваха на хубавото време.Той направи няколко скока в ...

"Уж съм разумен, боязлив,
а хората няма да предпазя
и към тях мечешки съм услужлив,
какво ме е еня за таз зараза,
с обща лъжица да се причастявате, ...

Затворени сега сме ние,
хората със мъртвите души,
а птиците на воля си танцуват танца
на техните мечти.
Дали душите ни са мъртви, ...

Ето, че започнахме да живеем, като за последно,
и да ви кажа откровено, абсолютно не е вредно!
Болките ни, не са от вируса,а от времето събрани,
мечтаехме, търсехме и накрая от съдбата изиграни!
Защо ли по- рано, така не се изслушвахме и обичахме, ...

Sanremo 2018 [“Sarà Sanremo” 2017 (“Sanremo Giovani” 2017)]
------------------------------------------------------------------------------------
Дейв Монако - Вечността е на този, който да лети умее
Санремо 2018 [„Ще бъде Санремо” 2017 („Санремо Младежи” 2017)]
-------------------------------------- ...

В предишния епизод: Димитър и Анелия разбраха, че неговата племенничка Елисавета е поръчала убийството му. Анелия се срещна с Елисавета в кино-залата на лятното имение на Симеонови във Варна и Елисавета я нападна, при което Анелия изгуби съзнание.
Глава 30
– Асене, искам те веднага тук – чувах гласъ ...

– Шампанско в тоя студ?! Ти си луд!
– Ще ти се отрази добре. Отпий на малки глътки. Наздраве! – и той й подаде едната чаша.
– Наздраве! – тя съвсем предпазливо отпи една глътка.
– Пийни пак!
– Наистина усещам топлина да се разлива по тялото ми. ...

Това съм аз
защо да крия
животът ми почти
без цел премина.
Ще кажете, но как – ...

Аз съм зодия телец,
вечно рия със копита!
На арената съм спец,
мога всеки там да сритам!
Имам мускули, рога, ...

Кафе. Вода. Кристален пепелник.
Цигарен спомен. Абстиненция.
Пороци бели. Липси. Наркотик.
Клиент на траурна агенция...
Живот. Съдба. Театър. Роля. ...

Изглеждаш притиснена и умислена,
навярно трябва просто да решиш,
да следваш неотклонно свойта истина,
дори и да рискуваш, да сгрешиш.
Понесла си тъга на рамената си ...

Неизпечен, почти суров

Гама от любов, искрени чувства, потопени в мен.
Ти бе огън, в който аз горя.
Докосна ме парещо.
Свежа съм за любов.
Крехка съм на чувства, но съм единствена за теб. ...

Пътувам аз наяве и насън
Към Шумен и Стара Загора.
Виждам море, планини и гори,
Отивам при любими хора.
Карантина или не, ...

Извън алегориите
или точно поради тях,
живеем в клишета и митове.
Стремим се нагоре,
към светлина, ...

Не излизам, по-далече от вратата не излизам,
по сто пъти ръцете си дезинфекцирам,
готвя се за този вирус катаклизъм,
запасен съм със храна.
Не излизам, във 8:00 сутринта си пускам телевизор. ...

Мисля, че най-достойно е всеки един човек на земното кълбо смело да бъде заразен с вируса КОВИД 19. Ако оцелее, да оцелее. Ако ли не - прав му път към небесата. Така се реализира и девизът:
"по-добре е ужасен край, отколкото мъки безкрай".
Ако всички, по заповед отгоре, бъдем заразени почти едноврем ...

Герасим произхождаше от добро, трудово семейство. Като всички добросъвестни плъхове, баща му и майка му си изкарваха прехраната с труд и постоянство.
Майката на Герасим имаше трудов договор с общинската фирма ‘Плъхски продоволствени стоки и комунално обслужване‘. Работеше от сутрин до вечер в мазета ...