Момчиловци загадъчно мълчи.
Навярно чака своите юнаци.
Притихнало, то тайните таи,
ревниво пази родопските шубраци.
Аз все го виждам в летен зной. ...

В долината на мрачната сянка,
под прегърбена, стара върба,
насред мъртво огнище с останки,
завещано от древна рода -
там съм днес, по изгубен от вчера, ...

От небето капе слуз,
а земята е страдание,
грешно - кървава на вкус
и въздиша с отчаяние...
Градове в руини - гробници, ...

Бог плаче... Скрит във облачна кошара,
разпуснал тишината да почива.
Не хвърля мълнии, а над гората
сълзите си навъсено простира.
Бог плаче. Устните на нимфа - ...

Очите на тъгата са море,
удавено до дъно от солта си.
Не мигват, ако някой разчете
размера им от земните атласи.
Издайна и натрапчива мъгла ...

Точка в окото на орел –
Жертвата е обречена.
Сълза в окото на сърна –
Десетката във нечия мишена...
© Павлина Петрова

Подарък е всеки миг, в който не очакваш,
не искаш, не търсиш, след късмета си не тичаш.
За щяло и нещяло - да спреш да се оплакваш,
да имаш човек, когото обичаш.
Подарък е всеки дъх, с обич вдишан, ...

Синя тишина
Затворен в свойта самота,
светът ми се разпада на парчета.
Изгрява слънцето едва
зад тъмните разкъсани пердета. ...

Днес, в тоз светъл ден
Крача гордо
След теб,
Приятелю мой
В твоя път ...

Днес, в тоз светъл ден
Крача гордо
След теб,
Приятелю мой
В твоя път ...

Старият полковник започна утринната гимнастика. Е, не като във военното училище едно време, когато това беше любимият му час. По къси гащета, по потници, в колона по един, свити лакти до тялото, бегом, бегом, бегом… И никакви отклонения на очите в неправилна посока – гледаш гуменките на тоя отпред и ...

Вече ще рисувам с думи
слънчевия божи свят,
че на снимките ми мумии
щрака телефонът в цвят.
На екскурзия съм сякаш ...

Когато жълта роза е луната
и капят от листенцата и чувства,
а вятърът във нейната позлата
лице заравя като обожател
и шлейфа и не иска да изпусне, ...

Летят светулките, летят,
в тревата светят, треперливо.
Сърните неспокойно спят,
те знаят - юли си отива.
Нахлупил облачен каскет, ...

Въх, уби мъ! Какъв си щурак!
Тези вятърни шорти ти мязат!
Искам с ризка буфан да си пак,
под която... ( Какво се показва?)
Нежно люшнал се житен масив ...

РИЛСКИЯТ МАНАСТИР – В СЪРЦЕТО НА РИЛА
Автор - Величка Богданова - Литатру
Вървя по пътечката горска, извита,
а там, на баира, сред вечни гори,
стои строен храм с красиви извивки, ...

31.07.2020
Намерили му цаката...
Руснак и българин се били дълго
един до друг в война не лека...
Опасности ги правели безмълвно ...

Пред прозореца брезата бяла
е с цвета на моята тъга.
Стига сме се лъгали, че светла
невъзможно е да бъде тя.
Не мислете, хора, че тъгата ...

В тихата нощ на далечното разстояние
което ни свързва в копнежа
на ръцете ни да се слеят...
Напомнят ми с плисък вълните
за твоите устни - ...

Обещана ти е. Преди да се роди.
Преди и ти дъхът си да поемеш.
Преди да изтекат рождените води
и животът да започне да ти взема
Пъпната ти връв преди да прегори ...

Завърта се Юли последно. И сбогом!
Смехът му висулки от слънцето кърши.
В морето узрява зелена тегоба
и сякаш светът си мечтае да свърши.
От Август ще ширне горещо платнище. ...

Пред мен си,
стоиш. Гориш,
тялото ти е небе...
по залез.
Стъпките ти ...

Това не е поезия! Отдавна не е...
Просто натрапчива мисъл. Трескав блян.
Като изгрева, който оставя в небето
бледа огнена диря – багра от свян.
Това не е любов! Отдавна не е... ...

- Хъррр…….. хъррррррр….. Дамянкееее….хъррр… - изстена тихо чорбаджийката и се строполи на пода.
Дамяна я гледаше уплашена. Очите на жената гледаха право в нея, но изцъклени и невиждащи вече.
- Чорбаджийкееее….
Момичето я разтърси за ръцете, после изкрещя, но никой не я чу. Втурна се към вратата, зат ...

„Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене“ Матей 5:11.
Ако прочетем този стих бързо и невнимателно, ще ни се стори , че по смисъл е еднакъв с 10-ия - "Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство“. Матей 5 :10.
Но ако прочет ...

От вятъра уших си шорти,
от облаче – буфан ръкав!
Дъждът, не щеш ли, ме изпорти.
Помля́ ме – луд и въртоглав!
С целувки по́чна ме на капки, ...

Иванчо: Тате, защо детските храни поскъпнаха толкова много?
Бащата: За да не се хранят с тях пенсионери!

Откъснах си от слънцето лимон,
а после си направих лимончело.
Ти искаш ли? Аз искам те...
Пардон!
Напих се май, ...

Медалите най-често са от тиква,
живееш сякаш чуждия живот.
Но все не иска разумът да свиква,
че вечно ще те вземат за идиот.
Броиш си нощем раните, рогата, ...

Алис вървеше по следите на Оливия. Тя вървеше доста бързо, но все пак русокосото момиче успя да я настигне достатъчно, колкото да може да я проследи, прикривайки се, като използва сенките и горските дървета за свой костюм в нощта. Гората бе тъмна и ужасяваща. Звуци на стар бухал, звуци на койоти и в ...

Точката ми падна от полата –
няма да се връщам да я взема!
(и без друго точка е Земята!)
Гледай я Луната – с диадема,
кипри си смокиновите устни! ...