Тихи думи
Нежни струни
Ухание на близост
Прегръдка от дихание
Рояци пеперуди ...

...
Ще бродя окъсана, удряна с камъни,
ще почерня утрото – няма да спя.
Ще паля огньове, ще ритам мравуняци,
ще буйствам, ако ни заловят. ...

Силните жени не плачат!
Те гордо устояват своя път!
Където падат другите, те крачат!
Не искат и не могат да се спрат!
Силните жени не страдат! ...

Сред колеги и колежки
в поетичните среди -
денонощно, без забежки,
Надя, стихове твори!
Тя, отглежда котки с куче, ...

... Имам дъщеря. Таня. Добро дете. Никакви проблеми с нея! Расте като гъбка! Незлобива, мила, добра... Чурулика из къщи, и скача като катеричка. Изобщо .... Радост! Един ден си дойде разплакана. Скри се в стаята си и не излезе до вечерта. На вечеря почопли, почопли в чинията си и се скри в стаята си ...

Писмо намерих,
в пощенска кутия стара,
забравена на черен път.
То беше като птица бяла,
изгубено, уплашено до смърт. ...

Не давай да ме посещава Самотата,
залости врата и я прогони.
Аз за нея време нямам,
ала за теб ще имам винаги.
Нека черните ми мисли порозовеят, ...

Имало село далечно, високо из планината.
Дошла във него Вестина, на Генко Делев снахата.
Син му се кога ожени, в селото никой не знае.
И никой нищо не казва, всеки мълчи и си трае.
Кога Вестина излезе, мъжете гледат по нея. ...

Изписани, ден подир ден —
страниците на живота.
С любов поетът — променен,
Изплита вярната посока.
Младеж поседнал е във влака, ...

Осмислят ни без шум живота,
невидими са малките неща.
Усмивка или просто цвете,
да ни погали с мъничка ръка.
И жестовете с нежни капки, ...

Дай ми...
Глътка дихание от себе си
И нежния сноп лъчи на очите ти
Искам...
Да извайвам лицето ти със ръце ...

В далечината се чу свирката на влака. След миг от завоя се появи локомотива. Трябваше да хвърля половин цигара. Качих се на влака за Сандански с мисълта да се наспя. Влязох в първото купе. Имаше само един възрастен човек седящ до прозореца. Отворих вратата.
-Свободно ли е? - Странно, в купето не мир ...

Звездата Бетелхайзе скоро ще се превърне в свръхнова… През последните години тя е загубила кръглата си форма, стремително сплесквайки се в полюсите, а на екватора все още се държи от центробежните сили. Това е ясно доказателство, че е само въпрос на време, вероятно месеци, да се превърне в свръхнова ...

Дошъл на Земята – на белия свят,
орисан си бил ти да станеш богат.
Житейска пътека с безброй върхове,
примамливо всеки от тях те зове.
В началото бавно изкачваш се ти, ...

Сладникав мазохизъм
и стипчива меланхолия
танцуващи по нервите
в божествена агония:
Качили се на токчета, ...

Надигна се Ботев от гроба си черен,
от земята по-черна съзря свободата,
обърна се в него сърце му сломено –
гърчи се пак на Балкана снагата.
Чужди и свои огъват народа, ...

Под стрехата, до олука,
скрит в една пролука,
със съчки, сламки и сено
Врабчо направи си гнездо.
После с крила замаха, ...

Умирам. По усещане - наистина.
(Смъртта ме е целувала със страст)
Боли ме. Като рана, неизчистена
от мъка по несбъднатото "Нас"
Съдбата е жестока. Нелогична. ...

Само онзи, който е свободен, само той може
да се нарече човек в пълния смисъл на думата.
Христо Ботев
Това са думите на Ботев от преди век и половина. Толкова силни, толкова просветителски и неумиращи. Само робът, борещ се за свобода, може да я оцени по достойнство, дори и никога да не я достигне. Д ...

Малина беше седнала в розовата градинка на китният селския двор. Гледаше безизразно и празно в пространството. Ароматът на розовите храсти просто омайваше. Чудеше се, кога изминаха двадесет и пет години брачен живот и сама не можеше да повярва. Имаше трудности, имаше хубави моменти, но ето че времет ...

„С вяра товаря
се и ми олеква, и
сърцеотèква!“ —
отвòри в невярващи
вярващ сърца за Отца!...

В необятния космос прелетява ракета,
тихо,екстремно,с опит и важни прожектори.
Как изглеждат слънцата безкрайно далеко,
тъмнина щом поглъща любопитните вектори!
При летятищите мравки /на по халбичка бира/ ...

Водата отмиваше бялата зима,
от вечно обичаща скрита поляна,
поседнах във скута на мойта любима,
природата — извор на всяка промяна.
И мислите — много, а всъщност една. ...

"Мащерка на баба" с цялата си обич те наричам.
Милвам малките пръстенца - трепкащи листенца.
Мъничко телце - крехко стебълце ласкаво обличам.
Мигат, грейват две оченца - цъфнали цветенца.
Гукай, плачкай, ачкай, нанкай, папкай, риткай... ...

Земя-"Като една човешка длан"
на нея аз живея с вас
та кой не тъпка я
и кой ли не ламтя
да я присламчи в своя власт. ...

Билет за никъде ми подари
тълпата пак. И жалко и скандално.
На пръсти зная пътя и дори
вървя по него строго вертикално.
Под стъпките ми мислите хрущят, ...

Посвещавам на героите, загинали за свободата на България
и на майките, отгледали такива синове.
„Замесих, сине, замесих хляба,
в пещта го сложих да се изпече.
Готов е, на трапезата го слагам ...

"Отново там" от албума "Между Демони и Божества" на Смерч.
Смерч е проект на един човек - Николай Цветинов (Meddle), в който понякога се включват гост музиканти и вокали.

Европа – тъмни векове.
Европа – дива безчовечност.
Малцина алчни богове
и страшно робство безконечно.
Европа – мрак! И в мрака гъст – ...

Той крещи и блъска, и чупи,
и дъха ми смразява във миг.
След секунди вината с целувки иска да си изкупи
и отеква в душата ми яростен вик.
Той ме кара да бъда щастлива, ...

По Дунава плаваше "Радецки"
с гениалния революционер поет
да спре гнет ужасен, нечовешки,
по пътя страшен, но славен поет.
Слезе той на родна земя ...

Научих се да пиша - всяка дума
я тегля на кантар, с рулетка меря,
излишни срички трия с твърда гума,
над запетаите по час се дзверя...
По месец само правописа си преглеждам ...

Вятърът ли тази нощ преспа пред моята врата
в куп обрулени листа?
Дъжд ли цяла нощ по прозореца ми чука
и припява му капчука?
Кой е звездоброецът, рисувал по небето ...

И топлината възкръсна богата
на цветове и аромати.
А ние, деца пред захарен памук,
не искаме да тръгваме,
сякаш ни стига да гледаме, ...