Любопитко днес реши
зоопарк да посети.
Със въпроси цял вагон
първо спря при малък слон:
- Слонко, Слонко великан, ...

Във всеки има късче звезден прах,
макар че сме родени във калта.
Аз рано тази истина съзнах.
Калта си да изчистя не успях -
такава е човешката душа. ...

Не знам дали те има в моя свят.
Докато разбера, живота мина.
Аз нямам връщане назад.
(Макар, че имам да си взимам.)
Вероятно си на някой остров, ...

В долината шетаха няколко служители на Държавното ловно стопанство, но когато някой питаше за горския, местните сочеха един. Достойният, към когото само най-близките му се обръщаха по име, бе широкоплещ шкембелия с набита снага и корави ръце. Червенобузестото му лице криеше широка усмивка, която изс ...

Те нямат родно място,
те нямат собствен дом.
Над тях небето ясно
е празничен подслон.
Конете - техни братя, ...

За слънцето ще пиша... За цветята.
За бабата, продаваща гевречета.
За полъхът на пролетния вятър,
за любовта на щъркелите вечна...
За детските усмивки под дъжда, ...

Аз благославям те, жена,
че чиста си като сълза,
озарена от ореолна светлина
и красива като роза.
Ангел те нарекох аз, ...

Со звук на монети
ја кршам тишината
со нив може да се купи сиромаштија
и ништо повеќе.
Не продавам добрина на непознати ...

Каквото и да прочетете, каквото и да разберете за живота, който - на практика - сте принуден да изживеете на планетата Земя, винаги можете да зададете неутралния въпрос: "Е, и?". Какво следва или какво ще се случи утре с вашия живот, не би трябвало да касае никого! Защо ли? Защото сякаш на някого му ...

Свободен съм!
А вятърът в косите
напомня ми, че още ще летя...
И в моя полет пътища извити
чертаят чувството за свобода... ...

И унижен, накаран да пълзи,
той рони вътрешно солени сълзи.
Принуден сол в торба да изяде,
пред други той не ще се издаде.
И може често по корем да лази ...

на
този свят
любовен
глад
до ...

ТЯ Е ЖЕНА
На земята не всяка жена е Богородица,
но всяка е озарена от Нейната светлина.
Любовта й свята не признава граница -
майка всеотдайна, спътница до мъжа. ...

Краят на работния петъчен ден най-накрая настъпи, когато Александра се прибра уморена от офиса и захвърли чантите и дрехите си още от вратата. Обувките първи полетяха с прекрачването на входния праг, последвани от небрежно преметнато на закачалката кожено яке. Алекс влетя с гръм и трясък в спалнята ...

Обичам те детайлно, цялостно и всякак.
Любов! Неизчерпаема, красива нежност.
Освен живота ми, света променяш някак.
Вдишвам те, изпълнена с вълшебност...

Все още е зима и тебе прегръщам,
и виждам във лунния сняг.
Оглеждам се в преспи, които поглъщат
последния пламък без грях.
По ивица бяла - оставени стъпки - ...

Изядох много череши. Чак устните ме боляха – до кръв.
И плюех костилките в шепи. Всяка една спомен от
червената стръв.
И както казва Райнов: “Няма нищо по – хубаво от
лошото време”. ...

Старото палто е най-удобно, макар и вече тесно.
Бръкнеш в джоба - забравен кестен.
В другия - бонбон за внучето далечно.
Под яката - дом за молците уютен,
а душата в пашкула на хастара е облечена. ...

Не съм направен от сълзи и пръст.
Не съм се раждал във такава кал.
Щом костите болят ме в плът,
живота друг човек ми го е дал.
Не вярвам на библейски приказки, ...

Крачка подир крачка
остава пътят зад мен.
С хладна женска закачка
посрещам и новия си ден.
Очаквам пак пролетнозимния сняг ...

„ Единственият смисъл от излизане на сцената е пътят към катарзиса.“
С. Челибидаке
На 21-ви февруари 2020г в зала „България", почитателите на световноизвестния и признат на четири континента диригент, Йордан Камджалов , се докоснаха до едно рядко изпълнявано в нашата страна произведение. Това бе сак ...

Приказка за Любовта...
Кажѝ, кажѝ бедний ми рибарю
знаеш ли мрежи да плетеш...
Млад рибар изкърпвал стара мрежа
нейде на един далечен бряг – ...

Вратите на храма отдавна са затворени
и отвсякъде пълзят стонове отровени,
забравено е вече как се палят свещи
и звънът камбанен отказва да се вмести.
Ридаят тишини с молби горещи, ...

На днешна дата – 5.03. словесната Ниагара – Валери Станков остаря с още една година и стана на 64. Да му пожелаем здраве и още много години да остарява за да ни каже от личен опит какъв е мъжът на 65, 70, 75 и т.н. години!
МЪЖЪТ НА ШЕСТДЕСЕТ
Валери Станков
Мъжът на шестдесет все още може
да свърши т ...

Конски копита —
По друм отпечатват се
До ненасита

ДЪЛГЪТ И НАШАТА ВИНА
Автор - Величка Николова - Литатру
Чуваш ли, чуваш ли... морни крила
с южния вятър пътуват на юг,
а пък самотните техни гнезда ...

Този въпрос без съмнение е основателен. Той ни подтиква да мислим в посока на това промислено ли е Творението Божие или е само една прищявка подобна на детски импулс. Убеден съм, че хипотезата за големия взрив подлежи на дълбока ревизия, но дори да я отхвърлим в полза на това, което Анщайн изрази чр ...

Пукат се сапунени мехури,
в пролетна нега и с глас унесен,
вятърът напява си потпури-
чутата случайно птича песен.
Спуска слънце златната си мрежа, ...

Ти си като торнадото. Грабваш за секунди и увличаш след себе си.
Или като червената роза – имаш в себе си страст, красота, но и много болка. Разбира се, имаш и бодли, които много често ме боцкат леко по ръката, но въпреки тях, си струва да съм около нея и да вдъхвам от сладкия и аромат…
Или пък като ...

Лежах си на припек, а той ме подгони.
Прочете ми конско и дръпна ми бой.
Но малко му беше и цял куп патрони
по мене изстреля пишманът каубой.
А аз си кротувах в света двуизмерен ...

Днес, на село пред Съвета
реч гореща дръпна кмета:
" Граждани и гражданки!
Дами, Господа!
Ще ви връщаме газта! ...

Този март е по майски сърдечен
и на лято по всичко прилича,
той по юлски, до кръста съблечен
от разцъфнали вишни наднича.
Този март, тъй различен и топъл, ...

Тиха нощ ,а в нея дим се стели
Момче , студени стълби и цигара
Това е моята отвара
Замислен ,примълчан и тишина
Образът изниква и се губи някак ...

Очите му светеха - тъмен оникс,
и знаех, че всяка негова дума е лъжа.
Усмивката му те разтапя.
Лицето му беше копнеж,
а устните му порок. ...

В едно царство, господарство преди хиляди години живели цар и царица. Те били добри и грижовни за своите поданици, но едничка радост им липсвала – нямали си рожба, която да им усмихва деня.
Дните се нижели, а двамата родители унивали все повече и в царството се спускала мъгла, която унищожавала цвет ...

Когато към върха си тръгнал...
с мечта, надежда за ръка вървиш.
По пътя си, дори да си премръзнал,
болка и лишения търпиш.
От групата отпадат разни хора, ...

Не те повиках, тихичко си тръгнах,
загърнах се, отвън ме срещна хала.
И не заплаках – с времето претръпнах,
какво от туй, че всичко бях ти дала?
Не съм скъперник, нищо не събирах, ...