Пак ли заваля дъждът
в очите ни, да потъгува -
сякаш всичко разпиля
от миналото ни жадуване?
И шепти, шепти дъждът ...

Ако си мислите, че проблемите на Облаците приключиха със циганската снаха и бебето негърче, лъжете се – големите им тревоги тепърва се задаваха. Колкото трите им момчета бяха спокойни и уравновесени, толкова най-малкото им дете се оказа диво и неконтролируемо. Едва постъпила в групата на най-малките ...

Протягам ръце,
усещам лъчите
играят със мен
под сенките чезнат,
а после стаени ...

Хайде да заспива звездичката,
Сънно да положи главичката...
Хайде да приспим и юначето,
Вече да му свалим калпачето!
Да затворят очички, ...

Не мога да дишам без теб наоколо.
Ти ме поддържаш нормален.
Откакто те срещнах,
сърцето ми играе в друг ритъм.
Ти ме водиш към щастието. ...

ОСТАВКА, ОСТАВКА!...Оф, изморих се, от сутринта свалих две правителства, качих три, смених един главен прокурор с друг, още по-главен, вкарах в затвора четирима министри и пуснах в обращение няколко компроматни записа. Следобяд мисля да вкарам в реални граници една тераса в Редута, един петролен пла ...

Като дявол разпънат на кръст
са мечтите от дните ни минали.
Равнодушно посочват ни с пръст,
но не питат защо са загинали.
Те не питат, защото е ясно. ...

Марко е магарето. То не ще да бърза.
(Знаете го, дето онзи ден отвързах.)
Баба ми остава къщата да пази.
По-добре! Не искам "лука пак да сгазя".
(Било поговорка. Мери тъй ми каза.) ...

Опитах се да се докосна до Големите. Дано малко съм успял.

Ще си позволя да споделя мой кавър на нещо с което преди много, много години започваше Нощния блок на радио Белград. Правих го по спомени, по онова време бях в казармата и го слушах много често. Не съм сигурен, че заглавието на оригинала е такова, не знам кой е авторът, това парче го издирвам години ...

Акапелно изпълнение на авторска песен. Пея за хоби :)

Акапелно изпълнение на авторска песен. Пея за хоби :)

Изпълнен съм с копнежи,
жадувам за светла зора,
за цветя росни, свежи,
за утеха и успокоена гора.
Жадувам за лъч светлина, ...

- И какво сега? По телевизията страх, на работа също. Страхувам се да не остана без пари, без отопление за зимата. Страх ме е да не изгубя авторитет и доверие сред близките си, толкова трудно спечелено.
Такива мисли се редуваха една след друга в главата на Росен още от сутринта. Беше почивен ден и м ...

Все някога аз ще издъхна... ненужен...
предаден от всички край мен...
аз с хиляди ножа ще бъда прободен...
но всичко ще бъде наред...
В последните дни ще се скитам самичък... ...

РАЗКАЗЪТ
Наближаваше пет следобед, а Марин Димитров въздишаше драматично сред застоялия мирис на цигари и бира в сумрака на празния си тавански апартамент. Мизерията и тясното пространство го потискаха, но тази дупка бе единственото, което можеше да си позволи с парите, които изкарваше, работейки в ...

Нагарчащ хумор, блистери от думи
изписах за обществения тумор...
Напразно. Резистентен на слова –
под банка с доза кредитна глюкоза,
надрусан, с безнадеждна диагноза – ...

Годината е 2037. Сега е времето на обширните, големи и велики промени. Най-вече,заемащи важна роля в живота на човечество.
Следобед е. Вкъщи съм и гледам телевизия, спокойно отпуснала се на просторния диван в хола. Внимателно се заслушвам в днешните новини и продължавам да седя така спокойно, отпусн ...

Светът се е пречупил
през криво огледало -
Всеки гледа себе си,
но никой не се вижда.
Загубил свойте ценности ...

състрадание —
изчезващо човешко
състояние
състрадание —
нарастващо човешко ...

Извинение. Знам, че политика не трябва да има. Обаче - тя е навред, няма как да се скрием в лазурни дворци край тихи езерца, с красавици, полегнали на коленте ни.
И в случая просто сравнявам днешния ден и една творба на голям български просветител и общественик. Едно отминало уж време и днешната му ...

Пианото е влюбено - тъжи,
с най-нежното, докосващо униние.
И музиката му в нощта кръжи,
над вързани на възел петолиния.
И ключът сол безпомощно виси ...

Достигам тихи брегове
с лазурни галещи води,
безкрайни пясъчни бразди
ме мамят с топли цветове.
Дочувам близо смехове, ...

Каква ли ще е моята съдба...
Живях разумно петдесет лета.
Дали неволно някъде греша...
Приятелската свита оредя.
Сама си нося за това вина. ...

Летя…
Нямам представа колко време ще ми отнеме. Да се науча да живея тук. В реалността. Дори тя да ме топли с лъчите на сивотата…
Но още съм там. В онази нощ…
И пак съм сама… Но не. Не ми е студено… Аз притежавам звездите, и небето. Дори и морето… И спомена за теб…
А ти? Четеш ли писмата ми? Вълнува ...

богобоязън —
спрямо нея днес светът
е с неприязън
ала тази му вина
тегавина довея

Вълнá ли съм, по теб ще се разлея
с бяла развълнувана снага.
Море ли съм, до капчица изпий ме
и приседни до мене на брега.
И всичките скали ще да разбия, ...

Поискаш ли, ти можеш
до късно да лудуваш,
дочула отдалече
зова на любовта!
Да пееш и играеш ...

Утро. Неискането да станеш, да дишаш, да се движиш, да гледаш, да правиш го съсипва. Кафето е с вкус на рядка тиня и не може да изостри сетивата ти, за да се напрегнат, да изпитат поне капка желание за живот. Кучетата са вързани – губят романтиката, насаждат груб натуралитет. Градът е далеч, но е ос ...

1.
Мъглата беше гъста и сива и обгръщаше всичко наоколо. Луната не се виждаше. Тесният път се виеше в гориста местност. Станимир стискаше здраво волана, но шофираше основно по памет, защото не виждаше нищо и фаровете не помагаха. Познаваше отсечката добре, но беше изморен. Часът бе два през нощта.
С ...

Пролог: Когато се разхождаш из имението,те облива чувство на спокойствие. Там е тихо - чуват се само песните на птиците от близката гора. За тези,които живеят в него,обаче,спокойствие няма - нито ден,нито нощ. Те знаят тайната на имението.
Въведение:
Някога, във Велика Англия, имало имение. То било ...

Не влиза в сценария кроткият плач на небето.
На жаркото пладне разюздана буря приляга...
Гърмяща змия, от която за кратко да светне,
да стресне земята с безмилостна
остра тояга... ...

Светлата точка нарастваше ли нарастваше. И приближаваше с изключителна скорост към малката спасителна капсула на Кенджи. Очертанията й се открояваха много смътно, но той успя да разчете „Емзиру“. Не може да бъде! Беше чувал това име! Това със сигурност беше голяма транспортна совалка, която можеше д ...

Начертай ми съдба на ръката!
Имам линии много- за четене
Искам твоята да е в средата
А пък другите нямат значение.
И отляво надясно чети ме ...

богобоязлив
ли е човек — и Господ
Бог е обичлив