Направи крачка Лотъхел назад,
обърна се и тръгна към вратата,
но в този миг гротескният парад
завърши с шум, пронизал тишината.
Два погледа, елмази на честта, ...

Боли ме
не от удара на камъка
който ме застига
а от злобата на хвърлящия
тя остава в ръката му ...

Добротата
е в кръвта ни
и лекува
всички рани!
Тя е част ...

Нощта отново беше кратка,
а ти в съня ме посети.
Остава неразкритата загадка -
кой изобщо си ти?
Вечер те приемам със смирение, ...

Долитат, като нощни пеперуди -
след залеза тревожните ми мисли.
Надежди, еуфория, заблуди,
задъхани фантазии - сребристи.
Изчезват - тъмнината ги прокуди. ...

Тя е различна, назад се дръпнете,
листа ви розов - ще го прогори,
гривата вее и спори с мъжете,
гони Михаля от мрак до зори.
Грим не си слага, червило - напролет, ...

Потъвах във морето на пространството
и давех се в безумни часове.
Вървях по релси - спомени опасни -
на дъното на тъмното небе.
И гръмотевици от мисли тайно ...

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”
...

Музика - Иван Неделчев
Текст - Евгения Свидна
Аранжимент -Детелин Йосифов

Текст / Lyrics
Ти,
изплашена и принудена
към живота, който никой не знае,
смут по твоите брегове. ...

Погребални агенти
рекламират
оболи за Хадес.
Мисирки кълват
с микрофони ...

Сово моя, мъдра сянка,
ти прелиташ в тъмни нощи,
над горички и полянки.
Кажи, търсят ли ме още,
моите сестри красиви? ...

Покоят се опи от тишина
и с тежкото предчувствие за зима
разчепка листопадни повесма,
а вятърът засвири Паганини.
Наежиха се първите мъгли, ...

Понякога съм силна,
посрещам всяка трудност и се боря,
понякога съм стилна,
елегантно преминавам и говоря.
Понякога съм тъжна, ...

Вече не броя дните...
само знам, че още
има небе навън...
Слънцето се показва понякога,
но сякаш не е същото... ...

Ти искаш да си тръгнеш, добър път!
От безлюбов разбрах, не се умира.
Усещам те, за бягство си готов,
не бих могла и да те спра насила.
Не е любов каквото ми предлагаш, ...

Отказвам да храня птиците
накацали по раменете ти.
Тези са питомни.
Помнят страховете.
Остават, когато кашляш. ...

В хладния обор, на сянка
крава кротко си лежи.
В плен на сладка дрямка
лекичко насън мучи.
Но от нейде за беда ...

Ти не успя да ми влезеш под кожата.
Няма време за бавно проникване.
Малко преди да подостря ножа си,
с кадифен взлом ми събра молитвите.
И сега ми препускаш из вените, ...

1.
събуждали ли сте се с гълъб
гугукащ светло зад пердето
надежда даващ, като дъб,
ухаеща е на морето, ...

Понякога лежа прострелян
в постелята на тишината –
когато вън мъгла се стеле
и няма сън.
Душата... ...

Умира вятърът в пустинята от мисли...
Ограбват птиците последните зърна на лятото...
В изсъхнало дърво полагаш мечтите си...
Кристална вода жадуват корените...
Прегърбени сенки те обграждат завинаги... ...

My thought was: now at last I found the essence.
I felt - it was the day for which I long.
The moonlight tears in me began to popple.
I drank the most important dreaming song.
With faith that I was warm and never icy... ...

Размирно време, болест, карантина,
безверие, безпътица и страх.
Април наместо пролет ражда зима.
Възкръсва не спасение, а грях.
А Господ Бог отново ни прощава. ...

Тръгна Зайо за водица
и се спъна в карфица.
Уж е малка и е жалка,
но заплака Зая си за майка.
Плаче и сълзи реди: ...

Боли ме от човеците,
които злото в себе си допускат,
които газят и забравят клетвите
и заповеди Божии пропускат!
Боли ме от техните изгубени души, ...

Ще заспя,
очите ли затворя.
Мислите леят се
в простора.
Няма ги дилемите, ...

Видът на голата, русокоса жена, изскочила сякаш от нищото, почти успя да го изненада. Само секунда по-късно вече бе ударил спирачката и още преди колата да спре, отваряше вратата.
- Помогнете ми, о, Боже. Приятеля ми, той... мъртъв е... Мъртъв е, мъртъв е - в гласът отекваха истерични нотки, а покри ...

Недейте да рушите тишината,
безсмислените думи нямат стойност.
В безмълвието има нещо свято,
от много думи лъха непристойно.
Хармонията винаги е тиха, ...

Съблякох луната.
Звездите нежно свалих.
Протегнах си сърцето над земята.
С устни пресъхнали
от горчивина, стиснах си сърцето, ...

Наболяло е времето...!
От тревожни въпроси...
Затова, че закътахме
човешките ценности!
И тихо времето отронва ...

Разбирам… Чувам…Неизменно е.
Мечтите падайки умират.
Както прохождат неродените,
а в стъпките сълзи извират…
Разбирам... Чувам... Бог високо е. ...