Луната съхне бледа на балкона
и в тази тишина киносалонна
през кьоравия мрак за мен надничат
две-три звезди пробили безграничност.
Нощ въглищна в небе присяда, ...

По себе си меря самотата ти,
бавно протягам ръка.
Нищо, никога не е свършвало -
вдишване, спомен, гора.
Тъгата ти - разтварям във вените си, ...

Заплача ли, то плаче редом с мене.
Усмихна ли се, цялото блести.
И в него се преливат отразени
човешките ми драми и черти.
Щастливи мигове, едва дочути, ...

И аз също ще си замина,
ще ме приспи вечен мраз.
Помнете - най-важна е нашата родина.
Тоест - сплотени бъдете тогаз.
И вижте вън - бездомен мъж, ...

Ето така ще се справя.
Лявата ръка си е отишла, дясната – още не. Повдигам я. Сега моливът. Близо е. Треперя. Доближавам го. Само да го докосна, да го подхвана, на сантиметър ми е...
Падна, по дяволите!
Бутнах го. Ще се наложи да стана. Това е практически невъзможно.
Как да го напиша това? Искам да ...

Душата ми се скита полугола,
посипана със цвят от мандарина,
загледана далече в хоризонта -
върви и плаче. Никъде не спира.
Зеленото поле, в което спеше - ...

Обичал ли си някога жена? Съвсем безпаметно, съвсем по мъжки, грубо... И властно, като твърда, мазолеста длан, погалила за първи път, но не последен... Защото никога не свършва обичта на онзи мъж, оставил дъха си в гора от цъфнали люляци и дюли, за да диша теб и сладостта ти... Медена и лепкава от с ...

Спомените от Безкрая
Помниш ли как с тебе, двама,
бяхме на брега скалист,
а под нас - бе Океана –
луднал с вятър поривист... ...

- Ти си като мъж - каза той към Силуета, който се обличаше зад крилото на гардероба. - Идваш, свършваш и си отиваш.
- Какво друго очакваш, това е твоят дом.
Впрочем не беше. Беше на дъщеря му, Белгийката.
"Значи си забелязал!" - помисли си Силуета. - "Работя на 2-3 места, издържам семейството си, гр ...

Отлитат дните, като черни гарвани
и ми е тихо, сгърчено и тъжно.
И пак се съмва, чак не е за вярване,
около мен тъгата е окръжност.
Лъчи блестят, в прозореца надникнали, ...

Стига терзания и грешки,
стига страх от тъпи пешки,
не искам вътрешния мир,
искам чувствата човешки!
Да мразя свирепо искам, ...

Ох… Леле, щях да си изгоря езика с това кафе… Да де, зная, че е вряло, ама… Бясна съм! Направо съм бясна!
Ами пак заради моя… Хорските мъже какви са… Пък той… И аз му викам, че можех свестен да взема, ама той ми се зъби: „Свестните взеха свестните, пък аз на теб се паднах“…
Щото навремето не избирах ...

Самотен
в самотния дом
на самотната улица
в самотния квартал
на самотния град ...

От много сладост винаги да горчи,
сладникавото - често е фалшиво.
Бъдете честни в земните си дни,
в тях има сладко, има и горчиво.
Напудреното - винаги личи, ...

An armor kept me safe and sound,
I kept a sharp sword ready.
I looked for fights far and around,
my hands were always steady
I fought to win, I fought to learn, ...

Казвам многократно,
лягай си обратно:
дето са краката,
да ти е главата.
Римите обичкат, ...

Не ме мечтай! И даже не посмявай!
Преди ги гонех всички до една -
любовите, които на забравяне,
си тръгваха от мене. Ей така...
Понеже аз ги пожелавах. Силно. ...

Аз съм направен от есени.
Две чаши зима. И лято на прах.
Със дъждовна вода съм замесен
и със бучка любовна маЯ...
На преглъщане малко пресядам. ...

Вярвам ти
Идваш ли?
Търся те във всички.
Търся те във всичко.
Чакам те. ...

Аз съм просто стрък трева
от житейската ливада
със всички земни сетива
за слънчева наслада.
Утрото посрещам със росата ...

Валяло беше,
но във нейните очи -
болеше,
а налагаше се да мълчи.
Валяло беше, ...

Отдавна не сънувам Баба Яга
и магове с магьосници в нощта!
С принцеси, по неволя вечно лягам,
а будя се с влечуги сутринта!
Но ето, че опитах нещо друго, ...

Цветя и
звън на празнични камбани.
Христос воскресе –
възкръсват и цветята,
за пролетния танц на любовта. ...

Хаос.
Истерия.
И жажда за живот.
Губеше се в тъмните лабиринти
на собствения си Ад. ...

Не можем да
си стиснем ръцете
докато искаме
да разбием
в нечия стена ...

Понякога не свършва с гръм и трясък,
а просто... тихичко си тръгва любовта,
не гасне слънцето, стоят си и звездите,
но празно е, а пак не си разбрал...
Понякога в сърцето няма бури, ...

Копнея. Пак. За нещо непознато.
То няма име, но си го усещам...
Изпълва ме с ухание приятно.
И чудно – цялата съм трепет...
Излъчвам светлина. И тя е топла. ...

Подредих тишината,
поизбърсах праха.
Посгъстих синевата,
поизбелих върха.
Понаплисках листата, ...

затворена
и
улица
„Безѝзходна“

Агнèцът Бòжи
завеща ни — вечна да
е Обичта ни

Ти моя лъст, греховна, неочаквана,
отровна като семена на татул,
със залеза покрила чистотата ми,
довяла дъх на нощен разгул.
Ти още първа, още неусетена, ...