Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 031 резултата
Върви слепецът с вярното си куче,
коректно го наричаме незрящ,
не вижда, но да чувстваме ни учи,
душата му е камертон трептящ.
Опипва той с чувствителните пръсти, ...
коректно го наричаме незрящ,
не вижда, но да чувстваме ни учи,
душата му е камертон трептящ.
Опипва той с чувствителните пръсти, ...
937
15
13
Реши, че ще остане край потока още ден-два. Пък може и повече. Мястото беше удобно – отдалечено от водопоя и пътеките на животните, донякъде открито, с удобно разположени дървета тук-там. Тоест – няма да го изненадат хищници, а в случай на появата им /те непременно щяха да дойдат, ново същество в ре ...
597
1
7
1823
1351
6
12
Там далече, където е светло
и мирише на прясно сено,
има къща, подпряла небето,
а до нея – зелено дърво.
Тя е стара, от тухли сурови, ...
и мирише на прясно сено,
има къща, подпряла небето,
а до нея – зелено дърво.
Тя е стара, от тухли сурови, ...
3622
20
8
Бяла, мълчалива, студена, с очи луната
безпристрастно следи моите движения,
а аз, до безразличие притиснала душата,
изсипвам всички страсти и вълнения
в чашата искряща от сребро и минало. ...
безпристрастно следи моите движения,
а аз, до безразличие притиснала душата,
изсипвам всички страсти и вълнения
в чашата искряща от сребро и минало. ...
484
1
5
Любовта е скъпа и боли
Тръгна си с наведена глава
и не ме погледна във очите!
Знам, тежи ти твоята лъжа,
но не ще помогнат и сълзите! ...
Тръгна си с наведена глава
и не ме погледна във очите!
Знам, тежи ти твоята лъжа,
но не ще помогнат и сълзите! ...
910
1
2754
7
12
Пушеци. Чернилки... Задух страшен!
Времето - безмълвно. В саркофаг.
Тишината - тягостно крещяща.
Спомен за крила над всеки праг.
Сплетени мълчания. Горчиви. ...
Времето - безмълвно. В саркофаг.
Тишината - тягостно крещяща.
Спомен за крила над всеки праг.
Сплетени мълчания. Горчиви. ...
1105
8
18
Глава XXIV
„ Ани, благодаря за всичко! Помогна ми много! Дано само аз да не съм те разочаровала, или наранила. Ако е така- извинявай, не е било нарочно. Но сега станахте трима- да, съдбата наистина взима,... но и връща. Скоро ще бъдете и четирима- двама братя и цялото семейство заедно. Връщам се там ...
„ Ани, благодаря за всичко! Помогна ми много! Дано само аз да не съм те разочаровала, или наранила. Ако е така- извинявай, не е било нарочно. Но сега станахте трима- да, съдбата наистина взима,... но и връща. Скоро ще бъдете и четирима- двама братя и цялото семейство заедно. Връщам се там ...
1160
4
8
Криеш ме от себе си дори -
сърцето ти мълчи, но ме желае,
душата ти за моята тъжи,
а тялото изгаря да ме вае.
Криеш ме, но аз съм в твоя дъх, ...
сърцето ти мълчи, но ме желае,
душата ти за моята тъжи,
а тялото изгаря да ме вае.
Криеш ме, но аз съм в твоя дъх, ...
1338
4
7
Протягам ръчички към твойто лице,
компасът показва - на изток!
В мен будя навярно заспало дете
и събирам букет от лъчите ти.
Таланта на мим ме намери така - ...
компасът показва - на изток!
В мен будя навярно заспало дете
и събирам букет от лъчите ти.
Таланта на мим ме намери така - ...
1281
5
10
Es muy difícil
de ser diferente.
Estoy solita
solo con pluma y mi mente.
Estoy sentado aqui ...
de ser diferente.
Estoy solita
solo con pluma y mi mente.
Estoy sentado aqui ...
2240
Слънчев лъч се шмугва покрай вдигнатите ми на бюрото крака и се спира върху папка с гриф "Несвършено". От месец насам тя набъбва с темповете на външен дълг, но не това ме безпокои - безпокояг ме двамата типа на терасата отсреща. Единият е с телосложение на стик за снукър и лице на мишелов с хранител ...
671
1
4
И ето го момичето което
днес нарусувала е сякаш пак морето.
Където да отиде, фотос щом изпрати,
морето съществува като фон в душата.
Обича тя морето, брегът дори и пуст, ...
днес нарусувала е сякаш пак морето.
Където да отиде, фотос щом изпрати,
морето съществува като фон в душата.
Обича тя морето, брегът дори и пуст, ...
634
1
Бъди, каквато си искаш,
обичай, когото решиш,
с яда си морето разплисквай,
но само недей да мълчиш.
Защото това ме убива, ...
обичай, когото решиш,
с яда си морето разплисквай,
но само недей да мълчиш.
Защото това ме убива, ...
1477
6
12
Малко поводи ми останаха вече да се гордя с това, че съм част от младото поколение на България. За жалост чуваме за все нови и нови примери на деградация сред младите. Живеем във време, в което нашата младеж сякаш се самоубива.
Всеки ден се сблъсквам с парадирането с финансови възможности и почти пъ ...
Всеки ден се сблъсквам с парадирането с финансови възможности и почти пъ ...
2129
8
8
„Точно сега ли трябваше да ми се обади Мария?“, мислеше си Теодор докато пътуваше към най-добрата си приятелка.
- Здравей, Тед. Исках просто да поговорим.
- Слушам те. – отвърна леко раздразнен Теодор.
- Какво стана със Стела?
- Какво да е станало? Тъкмо се засякохме в нейния квартал след работа, ко ...
- Здравей, Тед. Исках просто да поговорим.
- Слушам те. – отвърна леко раздразнен Теодор.
- Какво стана със Стела?
- Какво да е станало? Тъкмо се засякохме в нейния квартал след работа, ко ...
578
Смъртта е вълшебница. Нейните стъпки насищат сърцето със свободата да се отвори и да приеме децата си - чувствата, дори и да не са напълно негови. Танцът й върху жаравата омайва съвестта. Гласът на черната танцьорка връща, макар и за кратко, тази блудница при стопанина й. Песента й насища безводните ...
740
1257
4
7
Звезди се белеят с плътта си нетленна.
В оксиженни пирамиди и плеяди
пустинни.
И мръщят се птици, в горска зеница.
Че вятър нахапва небесен светилник. ...
В оксиженни пирамиди и плеяди
пустинни.
И мръщят се птици, в горска зеница.
Че вятър нахапва небесен светилник. ...
2542
20
27
Видях за миг безкрая на вселената –
един фрагмент от стихнал път,
по който тихо бутах камъка на славата,
между строени в глутница надежди,
житни ниви и горящ на клада студ. ...
един фрагмент от стихнал път,
по който тихо бутах камъка на славата,
между строени в глутница надежди,
житни ниви и горящ на клада студ. ...
806
3
2
Вечер на брега на Мѝконос...*
Вълшебна вечер!... Бриз полъхва...
Прибой... Разбива се вълна...
Далече нейде стон заглъхва --
ръмѝ Космична тишина... ...
Вълшебна вечер!... Бриз полъхва...
Прибой... Разбива се вълна...
Далече нейде стон заглъхва --
ръмѝ Космична тишина... ...
747
1
3.
Френцов пристигна пред внушителния дом на семейство Ганеви. Пространството пред къщата беше семпло, но поддържано. Имаше единствено райграс, без никакви цветя или храсти. Самата къща беше просторна, двуетажна, точно в центъра й бяха разположени мраморни стъпала, които водеха към двукрила врата с ...
Френцов пристигна пред внушителния дом на семейство Ганеви. Пространството пред къщата беше семпло, но поддържано. Имаше единствено райграс, без никакви цветя или храсти. Самата къща беше просторна, двуетажна, точно в центъра й бяха разположени мраморни стъпала, които водеха към двукрила врата с ...
779
1
7
Всеки август по същото време
се пилея без цел из полето.
Яхвам слънцето смело, без стреме
и прегръщам самотни дървета.
Чучулиги ме водят напряко, ...
се пилея без цел из полето.
Яхвам слънцето смело, без стреме
и прегръщам самотни дървета.
Чучулиги ме водят напряко, ...
705
4
6
На другия ден погребаха Станой. Каруцата с ковчега подрънкваше глухо по прашните улици, а кобилката смълчана преплиташе крака, сякаш и тя разбра какво е станало със стопанина и. Вела вървеше с малкото селяни след каруцата. Баба Параскева, комшийката и беше редом с нея и я подкрепяше в мъката и. Кога ...
1529
6
15
Магьоснице красива, остаря ли?
С помръкналите старчески очи,
прочете с мъка прашните скрижали,
магията ориса - да мълчи.
Затвори в клетка пеещия славей, ...
С помръкналите старчески очи,
прочете с мъка прашните скрижали,
магията ориса - да мълчи.
Затвори в клетка пеещия славей, ...
842
12
12
Понякога мечтая да ме няма,
но някак без светът да го узнае.
Годините минават и изчезвам.
Душата ми разбира, че е земна.
Любимият сезон: прохладна есен, ...
но някак без светът да го узнае.
Годините минават и изчезвам.
Душата ми разбира, че е земна.
Любимият сезон: прохладна есен, ...
1264
8
74
2267
15
35
1687
2
2201
2
3
И сякаш вятърът - пастир безумен,
подгонил облаците като стадо,
опровергава нечии спорни думи,
че чувствата остават вечно млади…
Разкъсани, копнежите ми плуват - ...
подгонил облаците като стадо,
опровергава нечии спорни думи,
че чувствата остават вечно млади…
Разкъсани, копнежите ми плуват - ...
697
10
9
Чисто бялата покривка
не хареса нещо, Мимето,
и я украси с усмивка
със на мама си, червилото.
Нарисува и звездички, ...
не хареса нещо, Мимето,
и я украси с усмивка
със на мама си, червилото.
Нарисува и звездички, ...
1544
5
19
....
Ще тръгна по света с едни обувки,
с едно вързопче само,
ще откривам нови светове,
а може би и някъде,приятелско рамо. ...
Ще тръгна по света с едни обувки,
с едно вързопче само,
ще откривам нови светове,
а може би и някъде,приятелско рамо. ...
701
Парещо чувство с връх на игла
нежно бродира по мене чрез устни.
Приказни трепети миг издълба
в моето време със обич изкусна...
Още се крия стаила мечти ...
нежно бродира по мене чрез устни.
Приказни трепети миг издълба
в моето време със обич изкусна...
Още се крия стаила мечти ...
780
6
9
И въпреки големите различия
в една и съща къща ще заспим -
без покрив, без прозорец и вратичка,
без печка, без часовник и килим.
В очите ми ще диша свечерена ...
в една и съща къща ще заспим -
без покрив, без прозорец и вратичка,
без печка, без часовник и килим.
В очите ми ще диша свечерена ...
730
7
9
Написах разказ. Фантастичен разказ. Голяма измишльотина, но с малко реализъм. Или поне с възможна действителност в него. Или – може би – доста свободна фантазия. А тя при мен е като кола без спирачки и със свободно кормило. Тръгва без да врътнеш ключа, завива, където си ще, спира, когато си поиска. ...
507
1
15
Привлича ме магнитно неочакване.
Какво е любовта ни – бряг ли, мрак ли е?
Към корена съм тръгнала, а червеят
сънува змии под земята, черната –
как се припичат в злака по Задушница, ...
Какво е любовта ни – бряг ли, мрак ли е?
Към корена съм тръгнала, а червеят
сънува змии под земята, черната –
как се припичат в злака по Задушница, ...
355
2
3
В града, на площада,
сред хора, а сам.
Дарява с прохлада,
малък фонтан.
Красива картина край него се ражда, ...
сред хора, а сам.
Дарява с прохлада,
малък фонтан.
Красива картина край него се ражда, ...
523
3
3
Koгaтo xвъpляш кaмък във кaлтa,
нe oчaквaй дa ocтaнeш чиcт.
Koгaтo чуcтвaш злoбa към cвeтa,
нeдeй дa я изливaш въpxy лиcт.
Зaпиcaнa тя тpae вeкoвe ...
нe oчaквaй дa ocтaнeш чиcт.
Koгaтo чуcтвaш злoбa към cвeтa,
нeдeй дa я изливaш въpxy лиcт.
Зaпиcaнa тя тpae вeкoвe ...
743
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
