Ще видиш ти, ще видиш, само хвана ли Балкана!
Байряк ще си ушия - има -няма две недели.
Да пукне ранна пролет - за зелено да се хвана
и вдън гори отивам -ясно слънце невидели.
Направо ще завидят и шумкари и хайдути, ...

Нощта тикаше бавно звездния купол. Из малкия лагер се чуваше равномерно хъркане на два гласа, наоколо стържеха щурци с изнервящ звук. Сакрил взе решение.
Тихо стана, сгъна постелята си и оседла коня. За миг се стегна. Някъде там, в мрака, бе Мишока с огнените кълба и го дебнеше. Но Сакрил трябваше д ...

Напиши на прозрачна хартия
името ми, след туй изгори я.
Нарисувай ме край морския бряг,
върху разтапящ се пролетен сняг.
Гравирай мечтата, че сме едно, ...

Как бих могла на картина да нарисувам
светлината, която от сърцето ти свети?
Може би погледа гальовно, нежно лунен,
ще изпълня със звездите – искрици от небето.
Как бих могла да нарисувам душата ти - ...

И рече Бог: „Да бъде светлина!”
А мракът неохотно се отдръпна.
Но все успява да се вмъкне в нас
незабелязано, с безшумни стъпки...
Преследваме мечтана свобода... ...

Да "хванеш гората" е толкоз красиво,
не е ли мечтата на всеки човек!?
Отвътре човърка ни нещо тъй диво
и нещо потайно примамва със лек.
В лъчи да се къпеш, в реки да се къпеш, ...

Опазвах го от всеки женски смях,
от роклите отсреща на простора,
край него не една жена презрях
и неведнъж отливах му окови.
Той казваше: Добре, навярно ти... ...

Перце си намерих , от гълъбче мило,
което по ранната пролет въздиша.
Опашка - от нечие детско хвърчило,
летя всяка нощ, сред звездите и пиша.
Звезда, ако падне - заменя я слово, ...

позволи ми
да бъда пак вятър
и по тялото ти
да отвявам с ръка
песъчинките време ...

-Аз ще изкарам колата, а ти се нагласи!
-Добре, обличам се и идвам!
Веселина погледна през прозореца и изпрати с поглед своя спътник в живота Павел. Във всяка негова стъпка, тя виждаше страница по страница книгата на спомените, която я топлеше всеки път, когато я отваряше. И двамата бяха пенсионери. ...

Далеч един от друг
Сърцето дълго пазеше следите
оставени след теб от любовта.
Душата плачеше, ала сълзите
ги криеше самотна във нощта. ...

Ти май така и не разбра,
че аз от приказка герой съм.
Живея в моят собствен свят,
във този търся неспокойствие.
Понеже страшно ми се влюбва, ...

От теб, непреживелия рождение,
очакват нежна обич и възхита.
Объркано ти гледаш, в неведение,
сина, едва роден. Недей се пита
защо тревожи те туй малко чудо. ...

Когато две души се срещнат,
там, под ярките звезди.
Две сърца, за миг потрепват,
за влюбените две души!
С валс, тихо се понасят, ...

Мека душа със стоманено покритие.
Целувки, докосвания и трепети
действащи ми като наркотик.
Всяка част от тялото ми, всяка клетка и
всеки милиметър от кожата ми стенат за още. ...

Забърза се човекът. Закъде ли!
Надбягваше се с всички ветрове,
препъваше се в дните посивели
и търсеше все нови светове.
Забравил, че животът му е кратък, ...

Консуела...
(от вечните моряшки истории
разказвани в кръчмите)
Мил спомен ме прободе остро,
за чуден незабравен остров – ...

Кандиса лятото, преви снага,
последни перли приливът спасява,
изпращам с поглед птичите ята...
Меракът само тук остава.
Де що е цвят, избяга в есента, ...

Усещам ужасна, бездънна празнота,
откакто животът се намеси и ни раздели.
Липсва ми всичко, което си ти —
целувките и страстта на истинския мъж.
Искрено, мило и любящо — това е сърцето ти! ...

Лицето ти е ярката Луна,
огряла в тъмнината Небосвода!
Гласът ти - за душата ми храна,
на Рая и на Ада пази входа.
Ще бъда там! Но моля те, ела... ...

Без пъзели изискващи търпение,
самата аз не ставам за частица.
Докато пак ти търся извинение.
В очите ми умира нощна птица.
Грехът ти не прощавам - изначалния. ...

Любовта ми е лунна амнезия, а звездите – копнежът
по теб.
Аз не зная къде съм, къде си..., но те искам
притихнал до мен.
Да прегръщаш любовни желания, да разплиташ ...

Рисувай ме с пастелните си пръсти -
удобна, възбудима, лично твоя...
Оформяй силуета ми със устни,
не ми оставяй време, за да споря.
Наливай тежест сочна във гърдите, ...

Стрелките на времето спря ли?
Аз спрях ли ги..?
Ей така...да си кажеш "От днес няма да бързам!"
Поглед към небето вдигна ли?
Там нещо видя ли... ...

Ирония това не е ли?
Да търся мене многократно,
пребродих лабиринти цели
оттук до никъде... и наобратно.
Вървя и плащам, ала зная, ...

Направил си поетът име
и доѝ го, като виме.
Дърпа, дърпа, то не пуска
капка малка за закуска.
Търка, търка, масажира, ...

Да не беше заставал на пътя ми
И ме видя... Мен - Едемско цвете, разтворило цвят приканващо. Полюшващо се. Разкриващо прелести. В омая. Атлазени ласки. И развихрило се копнение в теб. И омагьосах те. Всеобръщащо и кармично с погледа си. И с миглите си погалих те. И белязах те. Опасен мед. Разля се. ...

Не търся вечност в кръглото на пръстена
И даже много често ми убива,
И нищо, че ми бе като насъщния.
Сега съм сита. Може да отиваш.
Не сме си близки. Даже и не искам. ...

Като ладия е моята любов -
отнася ме тя надалече
и чувам аз нейния зов -
чувам теб, хубаво момиче.
И слизам аз на брега, ...

Срещнах те случайно
и се влюбих в тебе тайно,
обикнах те безкрайно,
но отиде някъде, незнайно...
Мислейки че ще те срещна някъде, ...

Дори небето днес
с досада се прозина?
Депресия голяма го налегна.
Да можеше поне да се разплаче
или във сън да се оттегли, ...

ГЛАВА 8
СЪН
Събудих се от един слънчев лъч, който докосна лицето ми. Отворих очи. Нямаше никой до мен. Вчера вечерта Рада легна мълчешком в леглото ми. Не се учудих, беше неин ред да спи с мен. Затворих очи и веднага изчезнах в тъмнината на съня. Имах усещане за бесен полет в пълна тъмнина. И ето, о ...

те подлежат на
забрава — родината
тъй повелява