Музика и текст-Иван Неделчев Аранжимент-Румен Бояджиев

и
прекланя се
след дъжд дъгата
на очите пред слънчевината
и се седемцветно възхищава и ...

Гълъбче носеше клон от маслина -
Символ на мир, красота и любов.
В небето се рееше чудна картина,
изпълнена с щастие и тих благослов.
Но сянка се стрелна, о, моля, недей - ...

когато
се съединят
наука
и човещина
поема се ...

Лирични капризи...
1.
Аз тръгвам от предчувствията во́ден
към огънят на твоята Стихия,
студено е в Живота, който водя ...

Ръми дъждът...
Капчукът на мечтата
отново пее.
Споменът вали...
Блестят светкавиците ...

Когато влязохме в хотела, очаквахме да са ни дали най-обикновена хотелска стая…Но не бе така. Тя бе терасирана, долу до антрето, сякаш бе първия етаж. Имаше телевизор с легло, персон и половина. Вляво бе тоалетната с баня, а в дясно, по-нагоре бе интересното. Стълбите като че свършваха на втория ета ...

- Хей, пич, кво крЕпиш там - на коча мъдете ли?
Гласът го удари като камшик през лицето и тук Мето си спомни за Наско Анастасов - физикът, който му обясняваше за диференциалното уравнение на камшика. От него следвало, че краят на камшика се движи с безкрайно голяма скорост и оттам идвал пукота, койт ...

Живея в малка къщичка до Дунава
И всяка утрин се събуждам в тишина...
Имам гледка не просто хубава,
Имам гледка, изпълваща ме с топлина!
Утринните дунавски вълни, ...

От мен да знаеш братко, от любов най-боли или от липса на такава...
Вярвал ли си някога, че куки могат душата да бодат и да висне като риба
над дървения мост,
бездъхна,
безсилна, ...

Надбягвам се със слънцето, а то
от погледа ми пие сини глътки.
Танго танцува падащо листо
със вятъра. И слетите им стъпки
замират бавно в унес светлосив. ...

Вървях по улицата когато чух зад себе си някакъв глас.
- Здравей. - усмихнах се когато се обърнах.
- Здравей.
Беше мъжът, с когото се запознахме наскоро в любимия ми бар.
- Искаш ли да се поразходим? ...

Излитат, бягат, спъват се
мислите в потоци
преминават на червено
в петъчния тъжен ден
и идват тихо, спряло ...

МЛАДЕЖЪТ
Колко е тъжно да си самотен и тези плющящи вълни само го правят още по...никакво. - мислеше си той. Тези няколко минути край морето бяха като цяла вечност. Погледна омачканата книжка в ръцете си. Сувенирна, с размерите на кибрит.
На нея с химикал си беше записал името на "тухлата", в случай ...

Глава 12. Сталинизм.
1. ( Культ …)
- О! Тут много исторических личностей. Что за явления судьбы!?
- Учитель, Культ мировая беда, или мировое достоинство?
- И кто тот, очень скромный усатый человек, что задвинут в илистом наносе истории, сразу видно, что беден, у него ветхий китель и стоптанные башма ...

Хорото на мъртвите
Веднъж прочетох много интересна статия за един обичай, все още жив в едно видинско село,Абутин. Не зная къде точно се намира, но според автора на статията, било странно и мистично място. Вероятно и там миграцията си е казала думата и са останали много малко хора. Въпросният обичай ...

Ти би ли ме продал за пет стотинки,
Приятелю , защото ти повярвах?
Аз споделих и залък,и години,
но хлябът май разделя, не сплотява..
Гладът ли е по-силен от душата ...

Ти си очите, с които душата ми вижда нюанси и цветове
Ти си атомче обич и цяла вселена, погубваща светове.
Ти си топлото лято и лъчите красиви, които сърцето ми сгряват.
Ти си късчето лед и космически вакуум, които от студ ме сковават.
Ти си нежна мелодия и плач в тъмнината, песента си ми на живота. ...

Изплетох си пуловер от четири цвята.
И от четири нишки различни.
Преплитах, разплитах, намятах с иглата,
за да се получат шарки прилични.
Първата нишка – меланж разноцветен ...

Гневът е пълен със въпроси.
Без отговор са, а това е ярост.
Апатията - невъзможност
да намериш във живота смисъл.
В безсилието си си посърнал. ...

Щастие - какво е... знаеш ли, много е просто...
Когато ме гледаш със сладка усмивка,
когато ме търсиш със поглед защото ти липсвам,
когато се чувстваш желана, когато сме двама.
Когато знам, че се чувстваш спокойна, ...

БЕНТ СРЕЩУ ТЪГА
Не полетяха птиците, които
рисувам често по стените нощем.
Душата ми е скитник сред звездите,
но празна е вечерната ми поща. ...

2 365 г. след Христа - земята изнемогваше. Човечеството така се беше размножило, че тя просто нямаше нужните ресурси за най-елементарните му нужди дори.
Все по-често долитаха тревожни слухове, че канибализмът отново шества сред хората, и най-лошото бе, че това не бяха само слухове...
- Нещо трябва д ...

(на Йоана)
Защото огнен дъх е любовта,
в посоката на севера изстивам.
Не искам да е зимна мисълта,
а пролетен килим да ти постилам. ...

1.
Ивет мразеше моловете. Огромни тълпи хора, гласове от всички страни, пространства без прозорци – всичко това предизвикваше у нея пристъпи на паника. Ужасно съжаляваше, че някои от любимите ѝ марки бяха затворили останалите си магазини и продължаваха дейността си единствено в тези ужасни здания.
Н ...

На Я.
Сложете душата ми пак под индигото
пак с облаци дрипави скрийте звездите,
но ето - безкрили мечтите не стигате,
далече, високо съм - късам юздите. ...

Не мога, Облаче ле бяло!...*
Я кажи ми облаче бяло
от де́ идеш, де́ си ми летяло...
* * * * * * * * *
наближава в село да се върна, ...