Слънце е изгряло вън.
А пред портата със звън
гостът ги предупреждава.
До прозореца застава
Меца. - Кой ли е това? - ...

В твоя поглед
езерно-дълбок
виждам, мила,
всичката унилост,
сякаш някой ...

Колко малко ни трябва да бъдем обичани –
две усмивки, две топли сърца
и безкрайната щедрост на страстно привличане
между влюбени мъж и жена!
Колко малко ни трябва и в дните отрудени ...

Неверието от душите си да изкореним,
и на негово място доверие да засадим.
В сърцата ни, гневът и алчността,
да заменим със съпричастността.
Думите си на две да съкратим, ...

Призори е...
отварям очи!
Някакви светлосенки привличат погледа ми...
Слънцето си играе с мен! Закача се! Иска внимание, както всеки един от нас търси да е нужен и необходим, да е уважаван и значим за другите или за някого.
…… ...

(1)
Полети...
Надолу пропадни,
ела при мен,
падни назад, ...

Когато някога обичам те, започва с днес.
И днес е утро, и се съмва.
Една звезда запазих от нощес
за някога, когато се сбогувам.
В деня, във който тръгне си от мене ...

Облякох си оная роба
с нея дето се родих -
Прокоба...
Късовете щастие
на вързоп събрах ги... ...

Този сън се разчупи мигновено в душата,
разпиля се на малки островърхи мечти.
Стъкловидно красиво разряза тъгата,
зашумя във кръвта с люлякови вълни.
Този сън ме отведе към тихи полета, ...

Твоето мълчание крачи през стихове.
Бръква в душата... Студът е на пост.
Зъзнат мислите разпилени в разпятие...
Всичките трепети са заключени в огромна сълза...
И приказката е затворена недочетена... ...

Вярата ти още ли е жива,
още ли с надежда те крепи?
Или отдавна тя се е стопила
и пътя ти осеян е с треви.
Още ли е твоята упора, ...

Последният необитаем мъж си,
малкото ми,
писъчно нереален,
с натъртено сърце.
Не бях жива преди да те съзра. ...

Имате ли хапче за забрава?
Трябва ми веднага. Много спешно.
Пробвах вече с алкохол. Не става.
Май терапията е погрешна.
Много са страничните ефекти. ...

Тази сутрин започнах работа съвсем без настроение. Не само защото беше понеделник сутринта... И не само защото Светла ми се скара, че не съм си изгладил ризите... Денят беше дъждовен и мрачен. Секретарката ми сервира кафето с твърде много захар... Освен това бюрото ми имаше някакво мазно петно.
‚Г-н ...

Научи ме да докосвам с пламък
тялото и ръцете ти, да воюват за теб.
Ти си пламъкът и жарта,
която ме научи да съм искрена.
Научи ме да съм спасена от лоши мисли. ...

16 юни
Съвсем го опорочиха този конкурс. Ами виж я тази мис ‚България‘ – на недоспал крокодил прилича. Е, вярно има дълги крака и големи гърди. Ама и другите ги имат, задължителен атрибут. Ама от пръв поглед си личи – кучка отвсякъде. Не че не знам как стават тия работи, ама това е пълно неуважение ...

Една вечер от Вечността...
Монотонно... Монотонно
плискаха в брега вълни...
Вечността над нас – самотно
от звездите заръми́... ...

Във утро призрачно на полуздрач,
събужда изгрев тихи сенки.
Почуква нейде тайничко кълвач,
денят просветва в облаците леки.
Издига светлината нежните лъчи, ...

Дали с любов до теб се изкачих,
че няма връщане обратно,
как това чак сега открих
и погледнах надолу страшно.
Само за дни успях и се промених, ...

Аз няма как да ти се случа -
вървим във опаки посоки,
когато ти си в Андалусия,
аз още съм във село Божек.
Не ме кани, кафе си имам, ...

Мълчи нощта, а ти си влюбен и въздишаш,
ухае люляк. Тишина брои отзад, напред.
По сънищата снежнобели пишеш, пишеш...
Прокълнато благословен, побъркан...И поет.
И в тъмното на скритата в небето кула, ...

Боко продължава да обикаля с Жипката…
Някой дали е проверявал – тоя има ли валидна шофьорска книжка?
хххх
Впрочем, отново се появи иззад облаците, целият в бяло, и разреши разходки в парковете. Засега на деца с родители. Предполагам – в кръг, един зад друг, крачка вляво, крачка вдясно се счита за бя ...

— Ало, рекламното бюро ли е? Полуцялов, ти ли си? Да, президентът на концерн-холдинг-билдинга „Далаверимпекс“ Кралски е. Получи ли имейла? Въпроси?… Аха, ще прочета текста, ти сверявай. Нищо странно няма — пазарна икономика сме. И тъй — „Далаверимпекс“ обявява търг за закупуване на пособия, личности ...

Пръстите отпускат тетивата...
и сякаш че рояк оси бръмчи.
Пронизал с изстрела си тишината,
той тръгва си. Дори за миг с очи
пътя на стрелата не поглежда. ...

Мислено с теб
си пия кафето.
Слушам с усмивка
птичия хор.
Вместо две устни, ...

Любовта ти - маратон и взрив,
лумнал след библейско чакане.
Ябълка на Ева във утробата.
Отпреди змията и прокобата.
И осъмнах с дара на познанието. ...

Ще си измисля някакво море.
В момента точно, много ми е нужно.
Ще бъде нежно лятно. И ще е
усмихнато и синьо-теменужено.
Ще начертая две вълни и бряг, ...

Съдбата трудна е, но не присъда.
Дори с един процент и да зависи
живота ми от мен, с душа ще бъда,
а моята душа безспорно... ти си.
В безизходност и на ръба на бездна, ...

С лъчи посрещнах новия ден,
стопли ме пролетната зора,
че на тази дата съм роден
и за нея стих сега творя.
Станах аз на тридесет и пет години, ...

Поетите не са това, което бяха
откакто влязоха във интернет.
В една реалност като се събраха
заринаха се... под тонажна смет...
Едни твърдят, че са най-талантливи, ...

Сега стоя отново тук.
Където теб те няма още.
Където спира всеки звук,
освен на стоновете нощем.
Причуваш ми се. Непонятно. ...

роза —
гальовността
разцъфтя

И защо, според вас, тя си намери работа като чистачка? Нали се беше пенсионирала уж да помага за внуците? С какво настървение само поемаше сутрин в 4 и половина към офиса, който се намираше на другия край на града! Трябваше да го изчисти преди 8, когато идваха първите служители. Понякога пък отиваше ...

По пладне небето
е сготвило за вятъра
бели облаци
в най - дълбоката
си синя тава. ...

Поредна нощ
Фасът във ръката ми догаря,
срещу мене чашата стои.
Празна е. Душата ми изгаря.
Ало, келнер, пак я напълни! ...