Тебе пък кой ли те вятър донесе-
леко скован и стабилно отнесен?!
Пак, че те спрях да не паднеш във скута ми!
Ти се изсмя, аз останах без думи...
После пък стана далече по-весело! ...

Като змия извива път
по планински била и наклони,
с метална си снага сноват
по него коли и камиони.
Препускащи коне железни ...

Ако водата ви отнемат,
бихте ли глави навели?
Ако на правата ви посегнат,
няма ли да сте по-смели?
Вие добитък ли сте, или хора? ...

Тръгнаха си те, разбрали,
на децата че са дали
и подслон, и топла грижа.
И че този свят се движи
само от добро сърце. ...

Децата са най-важното в живота,
Така върви напред света отколе.
Но щом детето тръгне със охота
Да прави вече крачките си свои,
Да гледаш не е лесно и без думи, ...

СТОЙНОСТИ
Стойност, как да те измеря,
през аномалиите на деня?
Колко обич дадох вчера
и колко взеха ми сега? ...

и позволяват
си некечаствени да
окачествяват
да предават Земен Рай
и да го заличават

Поглед в теб съм впил.
Влюбен повече от всякога!
Дори с кръвта си бих платил,
с теб да бъда някога!
Душата, в огън веки ще гори, ...

Качвам се в автобуса. В последния момент виждам, че съм само по нощница! И то онази старата на дъщеря ми. Прекалено ми е малка и не скрива почти нищо. Мъжете седнали пред мен са в шок от шоуто.
- Какво ме зяпате? Влюбена съм. – заявявам наперено. Да си влюбен все още не е престъпление.
- Но не си сп ...

Идва сам деня в живота на мъжа,
смъртността си тленна да захвърли,
като зрънца безразличност разпиляни само от целувката на златна рибка.
Нека бъда аз засмукан в ураган от завист
и част по част да ме разкъсва ...

Да се събудя в 2 през ноща
от плача на нашето дете
Да го нахраня, памперса да му сменя
Да го по люлея докато заспи
Да се върна обратно в леглото ...

хокането „мълком“... свръхболѝ — (могат го малцина)

СПРИ БУРЯТА
(превод от македонски език)
Спри, спри бурята!
Укроти вълната на прилива,
отвори топлия ...

Ако мога да докосна ръката ти
Без да изваждам моята от джоба,
Ако мога да те целуна без да докосвам устните ти
Ако мога да те чуя без да казваш и дума
Ако мога да ти говоря,дори и с мълчание ...

Не се страхувай, мое малко птиче,
сега едва пристъпваш и се плашиш,
вървенето научили са всички,
ти гледай висините да познаеш.
Сега се смееш, всичко ти отива, ...

Мечта- да докосна твоята ръка
за мене друго важно няма.
Постепенно забравих всичко друго аз така,
замъглено от мечтата да сме двама.
В плен пленница на безразличието зловещо ...

Как може да си зъл... без да си прост?!!! Интелигентност ли е нужна, за да си зъл?!!! Естествено, че Проблемът на хората е, че са прости... иначе щяха ли да се мислят за умни?!!!

Днес ми е безгрижно, весело,
сляпо вярвам си, че има те.
Времето се е обесило,
миг преди да дойде зимата.
Затова сезонът, петият, ...

– И, Евгени, другия път искаме луканката да е ле-е-ко запечена! Не можа ли да запомниш как я обичаме?
Сервитьорът послушно кимна с глава.
– А ти, Веско, напълни двете туби с бензин. От безоловния. След полунощ ще си ги приберем.
Двамата дебели и мустакати сержанти от пътната полиция доволно се оригн ...

Чак днеска разбрах, че не ме харесват.
И как, като на себе си станах грозен.
Добродетели? Никому не са интересни,
да не кажа, че приличат на поза...
Като ще взема да хвана пътя, ...

Не казах нищо. Макар че мислих дълго..
Ти обаче имаше право!
И нищо, че стоя горделиво,
Аз бягам от една отговорност.
Една залутаност сега живее в мене ...

Отдавна счупихме кристалната чаша
от която отпихме - любовен еликсир...
Разпиляха се парченцата в кристален
пъзел - дали отново ще ги съберем,
не знам...за любовта ни възвишена и чиста ...

понякога миналото
греховете
раните
болката
са единственото нещо ...

Миг красив от вечността,
без тон или движение.
Няма я повърхността,
без лукаво поведение.
Сърцето пълни пропастта, ...

Живот мой, колко боклук съм събрал!
Събирах го сутрин и нощем и пладне...
Търсих го в пепел, ровичках във кал...
Дано се намери глупак да го крадне!
Не можеш на гладния вместо за хляб ...

Защо ме гледаш тъй тъжно,
нима ти нещо омилях,
трудно време мое мъжко,
нали и през теб оживях ...?
Казват, дванайсет живота имал човека - ...

лесно се „нава“
запаметява
и завладява
чрез незабрава

Поглеждам в залеза начупен,
притискайки в ръце душа.
Живот отвсякъде захлупен
с мираж на някаква лъжа.
Луна нащърбена от злоба ...

не се сълзица
просто стича по лице —
а го съсича

- Мамо, ти ми обеща!
- Имам хиляди неща
да направя, мили сине.
Няма туй да се размине.
- Да, но искам да узная ...

Докато живота ме научи
вече ми изтляха сякаш дните.
То, отвъдното ще ме измъчи,
щом не ми достигат добрините.
Не зарадвах толкова животи – ...