So much love out there, but not for Jessika,
the love so lost for her, but not for me.
That love that's been an agony for both of us
and powerfull enough to set me free.
Is it remembrance now or it's a destiny, ...

Днес е нашата вселена.
В сънища ли е родена
болка ли е споделена
илюзия или оттенък...
Аз не искам да знам! ...

Каква беда, ах, каква беда,
в един град да няма вода,
не е като безводие на село,
тука делото е много дебело.
Веднага в него да чешат езици ...

Спомен за Историята...
(поема)
Две дестинации има във Живота:
Олимп едната, другата – Голгота...
Аз... ...

Когато Господ го хванат дяволите,
ангелите започват да танцуват с тях танго
Телефонът тихо изписуква. Съобщение от шефа: „Днес в 17:00 оперативка в офиса!!!“ С три удивителни. И защо, по дяволите, ги наричат удивителни? Удивление от заповедите на началника? Да бе! Някого подобно събиране в петък при ...

25.01 - 82 години от рождението на Владимир Висоцки
АЗ НЕ ОБИЧАМ
На В. Висоцки.( и на цялата "политическа класа" на България )
Аз не харесвам думи лицемерни
за светло бъдеще и по-добър живот. ...

Сега е нощ, часовникът тиктака,
едни го чуват, други са в несвяст,
зората спи си, а лудува мракът-
добрият, малък брат на любовта.
Отпускам се спокойно във греха си ...

Екстаз, граничещ с лудост и безвремие,
преди да се разпукне в стих.
Нещата са по- ясни и поименни,
изтляват като утринен светлик.
В колона думите прегазват сетивата ...

Отрова
е копнежът ми безумен.
Отровно
е твоето разумие.
Отровно ...

Безкръвни пулсират вените
на моята Родина.
Проплакаха родените,
мечтата се спомина.
Жажда мъчи тленните, ...

Пътувам в автобуса стар
и съм мъничко заспал.
В унеса на сладка дрямка
аз чувам – все едно съм на седянка:
¾ От къде си родом? ...

А трябваше да се науча много рано,
да не превръщам в дом сърцето си,
понеже там следи останаха
от много, необичащи човеци...
И как да вярвам? (Още вярвам ви.) ...

сърцевината
на нещата — (в) любовта
и (в) добротата

Избрани или не... живеем,
търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога нареждаме си рими ...

Нежни целувки се спускаха надолу по гръбнака й, аромата на портокал носеше носталгия по присъствие, което бегло помнеше. Басовият глас прошепна в ухото й: "Няма да те целуна на раздяла"
- ААААА! - зверския рев се изтръгна от разкъсаните й гърди при поредното пробождане на дългата черна кама, изкарва ...

историята
е наука — вън от на
властта ръцете
.....................................
алтернативно: ...

АПОКАЛИПСИС
Реки със сиви, сухи дъна.
Планини - голи, зловещи скали.
Океани, запълнени с пепелта
от живот, мечти – отдавна били. ...

- Извинете, не видях, че все още има някой тук.
Мъжът вдигна поглед от екрана на компютъра, в който се взираше вече няколко часа и измери със студен поглед чистачката, застанала на вратата на кабинета му. Жената стискаше парцал за под и изглеждаше изключително притеснена, че е прекъснала работата му ...

И без тебе, все още светът се върти…
И без тебе, все още живея…
Ново утро посрещам, със нови лъчи…
Но не мога без теб да се смея…
Да се усмихвам не мога... Не мога без Теб! ...

Вярата във Бога и в доброто...
Едничката надежда са ми те!
Раните в душата ми и злото...
Отдавна излекувах ги, дете!
Недей да позволяваш да те спъват ...

Бягство от настоящето,
портал към безвремието е то -
виното, истината за живота и смъртта!
П.П. Пълният израз е „In vino veritas, in aqua sanitas" – във виното е истината, във водата е разума. Смисълът е – пияният си казва всичко (виното разкрива истината) а трезвия запазва здрав разум.
N.B. Не е за ...

Знам,че отново няма да ти пука,
затова ще ти го кажа през сълзи.
Убита, аз...лежа
и нещастието покрай мене пак пълзи.
Пак сред нищо,повалена. ...

В кът свиден прибирам
не вещи и скъпоценни камъни,
а само усмивки и сълзи,
на вехтите спомени.
Тук и там все прибирам ...

Срещу тая болка няма броня,
скръб сърце владее.
Не знам как да я прогоня,
как душа да спре да крее.
На луната приятното лице ...

Обърни се
моля те
за да се съблека
Не искам
ти да виждаш ...

- Яне ле, ябълко златна,
гладен съм! Дай ми да ядна!
- Не мой лудо! Още съм зелена!
- Яне ле, ябълко златна,
жаден съм! Дай ми да пийна! ...

Времето
То чертае само бръчки по лицето,
с бяла четка рисува нашите коси.
Но не може да достигне до сърцето,
ден след ден намалява ,за жалост,уви! ...

Сякаш мечешкият дом
бе заспал със тях и щом
се показаха тревички,
а по дървесата птички
взеха трели да припяват, ...

Летях и падах, ставах и вървях,
и смела бях, презряла смут и страх,
сред студ и жега, лед, пустиня, прах,
светица, бяла, черен дявол лош,
изстрадах и обичах, преболях... ...

Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев
22/01/2020

Какво да ви кажа, направо съм бесен,
от моето име обзема ме срам.
Светът ми е крив, градът ми е тесен,
така съм орисан, да бъда Иван.
А можех да бъда, да кажем Сократ, ...

Вечността е водопад от мигове неземни
и веднъж се случва тях дd изживееш.
Пропуснеш ли ги – ще отлитнат като птици
и ще продължиш в самота да тлееш.
Тръгни към него за да те изпръска, ...

Зима е. На хоризонта млечен
мракът се прецежда в тишина.
Трепкат върху бялата привéчер
видими наченки на съня.
А това, че мракът те привлича ...

Моят татко е поет.
Пише рими ред по ред:
котка-лодка,
куче-внуче.
Как ли идват му на ум?! ...

Вчера наща кака Гана,
сбра момите на мегдана
и им дръпна страшна реч.
-Тук не се живее веч`!
Че мъжете ни заспале ...

Ще дойде ден и аз ще дойда,
не знам кога ще го направя,
не знам какво ще ме накара,
но ще застана пред вратата ти.
Ще ми отвориш ли тогава? ...

Лежа гола на плажа
и съзерцавам медната кожа на залеза.
Два облака-дракони се сношават
като в картина на Блейк.
Между линията на ума и сърцето ...

Мисля, че те обичам и не знам какво да правя
Защото живеем с проблемите, през които и двамата трябва да минем
И без тях ще знаем ли някога?
Щях да бъда безразсъден човек без план, но тогава се влюбих
Мисля, че те обичам и ме разкъсва ...