Променяме се – в бъдеще няма да перем и сушим найлонови торбички, а ще го правят роботите…
В джунглата е страхотна суша. Вчера празнуваха рождения ден на Маугли…
Много от действията на властта са неясни, но правилни, разбира се…
Тя е цялата празник – присъствието й е празник, отсъствието също…
Какво ...

Затвориха „за ремонт” заведението, където си пиех чая. Рекох, че и аз ще спестя някой лев. Но ми се обадиха за една среща и отидох в близко там кафене.
По пътя се сетих за историята му.
В центъра на града, точно срещу читалището и пред едно малко заведение, имаше градинка.
По-точно – зелена площ.
Дъ ...

Защо разпваш душата ми
и в нея златни гвоздеи вбиваш?
Знаеш ли, как мигове възпяти
в спомени слънчеви преливат?
Знаеш ли,че плачат кристали ...

В тази тиха,тъмна нощ
любовта все тъй силно пламти.
И сякаш пронизват ме с нож
в сърцето прехвърчат искри.
Навярно подсказват ми нещо ...

Не вярвам, че животът ми е повече от едно дръпване на цигара и дим.

Вятъра на промяната
ме научи,
да съм тази, която съм днес...
Да съм силна и отстояваща себе си..,
Кой обаче ще ме научи да живея ...

Дойдох при теб, море,
За да ти бъда скала.
Знам, ти нямаш нужда от мен.
Имаш брегове за подкопаване,
Имаш кораби за потопяване. ...

Аз съм трън на живота в плътта.
На префинен - в постелите камък.
На страха съм кошмарът в съня.
И маслото на адския пламък.
На водата упорството съм. ...

Като чета закачливите стихотворения за кака Мими и Гошко, се сещам за една такава истинска история, с която се запознах преди години.
Дойдоха ни нови комшии, младо семейство с момченце. От добър ден на добър ден и от кафенце на кафенце първо жените, а после и мъжете се опознаха и започнахме да се съ ...

Гола съм!
По една душа!
Дори без
едничката си риза!
А трябва ли ми нещо друго, ...

Капчица обич
Една капчица обич – много ли искам?
Нима светът е само поглед към джоба?
За наивността си поемам аз риска
без да търся бягство от свойта прокоба. ...

Когато в душата ми се захласва мрака
и пие капките на сетните ми чувства,
албума в сърцето си отварям, чакам
да поникне цвете - твоето присъствие.
Светлина извира от образа ти скъп ...

Екзистенциално № 6
Светът ни е побъркан –
върти се пощурял,
далѝ е пак „накъркан”,
илѝ – не изтрезнял!?... ...

Независимо че живееш в едноцветния свят на вечно заетите възрастни, трябва да умееш да отправяш любопитен поглед към розовата вселена на искрено усмихващите се деца, за да си припомниш, че хвърчилото и пролетта са те карали да вярваш в чудеса.

Глава I
Запознанството
Тънките ѝ охлузени токчета се приплъзваха по металната релса, проточваща се по цялата дължина отдолу на бара. Усещаше краката си неприятно изтръпнали. Беше седнала леко превита и с гръб към голямата дневна. Не изпускаше от очи телефона си с похлупен надолу дисплей в дясно от н ...

Порфирий Порков, декан на филиала на филиала…на не знам си кой филиал на университета по вече не е важно какъв, седна на коженото кресло и отправи взор към вратата. „Няма студенти, ей, няма! А ние се трепем да изнасяме обучение, да не се бъхтят по влакове и автобуси, квартири да не плащат, от мамина ...

Съкровището
За мен
ти си видение в мъглата,
любовен пламък,
бисер във реката, ...

От целувка се роди септември,
лятото прощаваше се с птиците.
Разпилéни в друмищата перли,
дълго се оглеждаха в зениците.
А земята, зажадняла чакаше, ...

Август мина... и замина,
свърши чудното море,
а в града, без Кака Мими,
Гошко хич не бе добре!
Гъдел... имаше в гърдите, ...

Госпожа Поезия
Госпожа Поезия,мила,красива"жена",
нежна чувствителна с романтична душа!
Ти ме изкуши отдавна,още в младостта,
аз те харесах и заобичах и ти мен веднага. ...

Розовата пъпка протегна тънкото си стъбълце и се разкърши. Обвита с малки зелени листенца тя се чувстваше щастлива, като в пелени. Смучеше лакомо сокове от почвата под себе си и наедряваше. Един ден, когато усети, че обвивката вече й е тясна, тя лекичко се напъна и…разцъфна. Почувства свежия полъх н ...

Илюзия ли е небето,
което често моя взор привлича?
Илюзия ли са звездите,
с които бродя вечер до насита?
Илюзия ли е земята, ...

На Ж(р)
Ти си всичко което желая.
Ти си буря, ти си огън и лед.
Ти си мое начало и края,
остро трънче, с душа на поет. ...

Есента бавно се настани в село Плешивец и с уверената ръка на художник изрисува в жълто червени цветове склоновете на планината. Дните станаха по – къси, а нощите по – студени. Щурците замлъкнаха. Светулките не оцветяваха вече тъмнината. Щъркелите полетяха на юг и на ята прелитаха над селото, като е ...

Достигна ли до замъка на ветровете?
До залата на пълното затишие...?
Там пир на сенки-призраци неистово просветва,
затворени в едно безбройно твое многостишие.
И в каната на залеза, до смърт пияни, ...

Ти си много красива,
когато сърдита мълчиш.
Всичко така ти отива,
даже в тъгата блестиш.
Ти си много красива, ...

Носталгия по Южните морета...
... óтглас от Ония дни
(днес им казваме – „Преди”)
идва нощем с вик: „Земя!”
и ме стряска във съня... ...

През процепа на мидичка
наднича самотата,
познала най-верния любовник във виното,
което си разливал,
нагазил до колене... ...

Далеч от суета и шум
аз вървя по своя друм.
От залеза съм озарен,
приключва този ден.
Звезди, луна ме греят, ...

В Маями бил организиран международен конкурс за най-великия мъж на планетата. Достигналите до финалния кръг се наредили на подиума, за да пристъпи журито към окончателна класация. Внезапно зрителите видели появата на малко около шейсетгодишно старче с полуплешива глава, което се бутало нахално в ред ...

Народ. Лъснати до блясък, подстригани, с пусната или вързана коса, главите се мяркат из живото множество, сякаш някой натиска клавишите на саксофон. И звуци. Звуци, като от сто духови оркестъра, позиционирани в един момент и на едно място, но всеки с различна партитура за изпълнение. Цветове. В разн ...

Дали ме мамиш, взор премрежен -
един накрая ли останах?
Следите чужди тук, изглежда,
прахта покрила е отдавна.
През сиви, пепелни пустини, ...

Болен е...
Моля се да оздравее бързо и да е здрав. Нищо друго не искам.
Нека бъде щастлив.
Явно е щастлив без мен, а аз бях щастлива с него...
Но него вече го няма. ...

Ако има минал живот,
то вероятно била съм дърво.
Бор с остри черни игли.
Черен бор.
С леко криво стъбло, ...