В живота идват хора и си заминават
и спомени безброй след тях оставят,
усмивки, щастие, но също - белези и рани,
и всички във сърцето са събрани.
И мисля си … ако ми зададат въпроса ...

Винаги съм намирала някакво вълшебство в създаването на едно семейство. Срещаш хиляди хора и никой от тях не те докосва истински, и след това срещаш един човек и твоя живот се променя завинаги. Сякаш някой е махнал с вълшебната пръчица и е отредил точно аз и точно той да сме заедно. Сякаш някой е пр ...

Всички сме клоуни в своя спектакъл,
но когато той свърши няма да ни навести ни враг, ни приятел.
Когато завесите паднат, аплодисментите стихнат,
в смях гръмогласен боговете ще прихнат.
Ах, колко сме жалки, колко сами, ...

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ПЕТА, ИСТОРИЯТА НА СВЕТИ ВАЦЛАВ И ДРАКОНОВОТО КРАЛСТВО
Отначало не мислеха да останат в Прага за дълго, но Ванина ги убеди, че ще е огромен пропуск , ако не разгледат тоя прекрасен град. Така или иначе, щяха да отидат в шоколадената фабрика и да се срещнат ...

Затворил си ме в стих, така си свикнал -
да съм наблизо сутрин за кафето,
да съм красива без да съм гримирана,
да съм една, с лица на десет.
Превърна ме в перфектната актриса: ...

Сковах си кръст и тръгнах да го нося.
Зададоха ми хиляди въпроси:
"Тежи ли ти?"
"Дали не ти убива?"
"Така усещаш ли се по-щастлива?" ...

Светла диря обточи надлъж
прояснилата се синева,
приземих в сетивата на мъж
безпризорната си тегота.
Комплименти шептя не веднъж, ...

Джентълмените умряха с Чарли Чаплин.
Романтиците — и те след тях.
Странно е гробовете да ровя.
Кражба неприемлива и грях.
Бях ефирна. Не съвсем за сцена. ...

Мистър Бух бе справедлив.
Но в класа им, тъй щастлив,
имаше един злосторник.
Без домашна бе от вторник,
та до петъчния ден. ...

Дойде в събота вечерта. Имах чувството, че знаех точно какво ще ме попита, след като седнаха с приятеля му срещу служебната маса.
- Не ми каза, приготви ли джапанките?
Неговият уж срамежлив приятел Митко, така се ухили след този въпрос, че ми идваше да го тупна по главата с таблата. Наясно ли беше М ...

Примирено виси на дървото
този спукан от обич балон.
Черен клон ли намери в живота,
вместо бял серенаден балкон?
Много въздух сърдечните бузи ...

По традициите стари,
за момата Роса
изпроводих годежари,
че да ме сватосат.
Тейко и се начумерил – ...

Аннализа Скароне & Еркоми - Вятър на Луната
-------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Annalisa Scarrone, Mirko Martorana (Rkomi), Dario Faini (Dardust) & Federico Bertollini (Franco 126)
------------------------------------------------------- ...

Живота си побирам в малък куфар.
Два чифта дънки. Ризи на каре.
Един часовник на ръката. Счупен.
И спомен от, несбъднато море...
Не знам къде отивам този път. ...

Тежко, тежко стъпва,
хърка, плаче и реве.
Има лапи и нозе,
на човека не отстъпва.
Има топъл, мек кожух ...

Когато безкрилите гълъби
кацат на моята тераса...
Кацат по моите забравени
перила... Кацат! Кацат!
Идват моите безкрили гълъби, ...

Всеки ден започва в зима,
щом от сън се върнеш.
Мразовита моя любима,
щом с виелица обгърнеш.
Снежинка лека неделима, ...

Враговете си с достойнство отмини,
за всяко зло нека Бог да им плати,
с лихвите или не това сам да реши,
и никога не забравяй, винаги помни,
макар да казват няма ненаказано добро, ...

Заточен на другия край на Земята...
с небивала болка в сърце...
си спомням за тебе, отечество мило,
към тебе протягам ръце...
Жадувам към тебе веднъж да се втурна... ...

Яна, както обикновено беше по-рано, от колкото трябваше на гарата. Седейки на пейката с кръстосани крака, учебник в едната и текст-маркер в другата ръка, тя бе забила поглед в огромното табло очаквайки всеки момент то да изпише, че влакът ѝ закъснява. Така и стана, полето което преди секунда бе праз ...

В църквите винаги има хора,
но никой не знае какво да прави
освен ако не е Господ -
той просто седи там
сред пламъка на свещите, ...

Мечти не прося никога. От никой.
Единствено сама си ги градя.
Сълзи ако ти трябват, ме повикай,
събирам си ги в шепичка тъга.
И още. Мога обич да раздавам. ...

ръцете ми са с белезници от спомени
изплете ги паякът-пътешевственик
изминал разстоянието помежду ни
по-бързо от затварянето на всички врати
завиждам на ризите ...

Събуденото птиче пред своя господар
се радваше от сутрин до вчер на живота,
възпяваше го с песен и пърхаше с крилца
високо над мустака на душещата котка.
Все още беше зима и нямаше пожар ...

Част 4
Те се изкачиха безмълвно по стълбите до десетия етаж и Бриана го отведе до малкото помещение, което използваше за кухня. Въпреки че беше доста тясно, то беше значително по-близо до спалнята ѝ, отколкото трапезариите. До каменните стени бяха наредени варели с консервирана храна, а останалото п ...

Във приказното царство не една
принцеса розова била е във беда.
Но братя Грим комай попрекалили-
приспали тяхната за сто години!
Невръстното човечество се смазало. ...

Със лъжа благочестива,
малко трудно ще ме хванете.
Твърде остра съм, бодлива,
да се сгъвам - за метаните.
Не ми пише на челото, ...

Врабчетата играят необезпокоявани от минаващите хора...
Лекият дъжд тихо мокри косите ми, но устните-са жадни за чаша с кафе и затова се насочвам към близкото заведение.
Приятно се усмихва момичето, поднасяйки ми и кафе, и чаша с вода...
След минути малкото спретнато кафене се пълни с жадни за прика ...

Седя си аз вчеуа в бау "Макси"
и един ухажоу пита "Как си?"
Аз на дядо ми Хуабъу съм куъстена,
като него не съм хич задуъстена.
"Пуивет! " – викам. – "Казвам се Хуабъука!" ...