Почти загуби ме, а как не го разбра?!
Заспивах всяка вечер с една мисъл...
Незнайно как аз върнах се,
за мен ти си човекът, който има смисъл.
Аз губех се далече нощем... Няма ме. ...

И след Циганското лято,
сред Оранжевата есен,
Гошко крачеше в листата
със една чудесна песен.
Той се качваше в метрото ...

Есен. Дъждовен ден,
в който душата ми се свива.
Пия си кафето примирен,
че в живота идва и зима.
Цъфтял в пролет бяла, ...

Защо ли мечтая за празник,
където на тежка трапеза,
събират се мъртви и живи.
Безумен, невиждан, но празник...
Където пред пълна трапеза ...

Умираща птица е една моя мечта.
Пропъждах я, гонех я, плаках сама.
И тя плачеше тъжна и гола в нощта.
Нали бе късче от моята горда душа.
Скитница стана. Бродеше в дните, ...

Джош не обичаше да работи. Сам по себе си този факт щеше да остане незабелязан от историята, ако не беше срещнал Саймън. Двамата бяха израснали на „Роутланд авеню“ в квартал „Алертън“ в Ливърпул, в който все още витаеше духът на Джон Ленън, който също като тях беше роден тук. Колкото и странно да зв ...

Капчукът на ноември ме събуди.
Дъжда изгонил е онази суша,
и циганското лято ще се чуди,
защо комините започнаха да пушат...
Мъглите ще се спускат над града ...

С теб можем да говорим много дълго,
жонглирайки с най-екзотични думи,
да ме плениш с лъстиви многоточия,
да те пленя с метафори изящни...
По каменните стъпала на замъка, ...

Ех, избори селски се готвят отдалеч.
Всеки кандидат се надпреварва и с пиленце и баница
приканва:" Гласувайте за мен, ще ви оправя"
с лозунги и мръвки обещава.
Хвърлят на простия човек пари, а той ламти ...

Мрак се спуща. Всичко в мене мълчи
и тъмнее подобно на мрака.
Прозрачна ли съм и дали ми личи,
как душата гаснеещо чака,
да запаля искрата в насъщния път ...

С характер-
бодлива капина.
А кожата-
бяла и гладка.
По пътя ...

Стограмовата чаша - вече литрова.
Двукубиковия шприц - вече десетичен.
За мен лечение, за вас - отрова.
За мен, проблем личен, всеки е безразличен.
В пясъкът надълбоко крака заравях, ...

По релсите на паметта
пристигат влакове и заминават.
Среднощиният е влак тъга.
И свети гарата.
Оставаш тук несподелен, студен, ...

Ще публикуват мой разказ на хартия. Представете си само. Мой разказ, отпечатан в книжка, на страница седемдесет и трета, с дъх на качествен папир сред други високи произведения. И той си стои там, многозначително и важно. Не е за вярване! Не че не съм отпечатван до сега. Първото ми хайку спечели въз ...

Какви са тия нови моди
за мигли с паешки влакна?
За колиета с октоподи
и чехли с брезова кора.
А шапките от слонска кожа ...

Аз и Историята
Историята: Кой си ти?...
Аз: Българин!...
Историята: От къде си?...
Аз: Вече не знам!... ...

не се побира
високомерието
и в черна дупка
и в черна дупка
високомерието ...

Тикви, тикви, тикварници,
вещици, вампири и подобни.
Прилепи, дракони и паяци,
зомбита със чара на секс-бомби...
Келтите завиждат благородно, ...

Предната нощ сънува пак този необитаем остров...
– Ако можеше да ми се случи поне една малка частица от него!? – мислеше си Маестрото и пишеше. Наистина сънят на Антоан беше прекрасен, особено за човек в неговото положение. Той се надяваше, че идеята му за сценарий ще дойде именно от там - от съня. ...

За пореден път една жена попадна в земята на сънищата. Беше тихо, но не и погалено от устни и ръце. Картината, която тръгна, беше различна… Сложиха я в бляскава витрина. Буклите ú падаха празнично подредени. В очите искряха пламъчета, а бузите пламтяха. Роклята ú беше последен модел – изискана и от ...

Тръгнах и намерих Джони,
тъй наречения Уокър скоч
да разхожда гайдата си пойна
по алеята на лунна нощ.
Викам, Джони, дай да те целуна, ...

Ще я познаеш!
Сигурна съм!
В теб зародила се веднъж,
тъй топла обич, искрена
и по-лека от перце. ...

Тази вечер ще си легнеш рано,
ще се смеят думите в съня си
ще разчиташ дълго по тавана,
черновата бледа на стиха си.
Любовта до скуката ще сложиш, ...

„ Хайде! Къде е?” – тялото на Радостина трепереше от вълнение. Погледът ѝ се стрелкаше по редовете на листовете, които бяха залепени на „Стената на плача” пред сградата на Ректората. „Хайде, де! Не съм се справила чак толкова зле!„ – сама се успокояваше.
В този късен следобед, Слънцето блестеше ярко ...

31.10.2019
Минорно...
Да си щур на двадесет и пет-e най- нормално !
А на осемдесет и пет почти -е необичайно !
Ако се види някъде такава-изглежда нереално!... ...

/ На мен Хелоуин ми не требе!/
Тя има походка
на гъвкава котка
и поглед фатално зелен.
Така ме фиксира... ...

За северното полукълбо есента е време на празниците. Реколтата е прибрана, тялото и душата искат отдих, а хората намират поводите. И тук започва делението. Едни празнуват своите дни на благодарността, на вси светии, дори обявяват седмица на бирата. Които празници от обществени, са станали семейни - ...

Вярно е, ние, българите, обичаме историята си. Да четем романи, да поизтъкнем това-онова, да позяпаме с наслада златните археологически находки (а жените да се ядосват що материал пропада, какви украшения биха си направили).
Но да се замислим над миналото, да пренесем опита в настоящето, просто да с ...

ПОСЕСТРИМА НА БОЛКАТА
Все още ли сънувам върхове
и търся смисъла да ги катеря?
По стъпките ми бурята снове
и я сподиря вълчата потеря. ...

Нощта сънливо се протегна,
полегна на една страна.
Прозя се и с ръка пресегна
да хване падаща звезда.
Премигна два пъти с очи, ...

- Кой или какво си ти, видение
явило се безплътно във съня?
Илюзия случайна? Просветление,
което носи мека топлина?
- О, драги мой, нима не ме позна! ...

Небето заваля и ме покри
с купчина едри мокрещи целувки.
От този дъждопад съм цял в следи
и спомени от дебнещи вихрушки.
Не ме боляло бе отдавна тъй – ...

Да се опиша днес реших-
незнайно откъде ми хрумна.
И ето във ръка с молив
редих слова дорде се съмна.
Какво за себе си да кажа - ...

които искат
щастие за всички — е
от гòрък опит
.....................................
от гòрък опит ...

Суха коричка е радост за роба,
позхвърлена му от самодоволен простак.
Завижда в кръчма на чужза свобода
с тлееща мисъл под омазнен калпак.
Да му таковат мамата приема за благодат, ...

На тази велика и светла дата
нека за тях, хора, да се сетим,
че с тях се постигна свободата,
че те помогнаха ни да се спасим!
Нека да помним всички тях - ...

Решение
Ни ще съм последен, нито първи!
Живота си разумно изживях.
Не бях богат, ала не бях и беден.
С приятели във нощите гулях, ...

Първи ноември е Ден на народните будители. Този празник, заедно с Деня на българската писменост, просвета и култура - 24 май, са за мен най-българските празници, всички останали са само исторически дати.
Няма да ви занимавам с неговата история – има я в интернет. Ще обърна внимание на две изречения ...

Скъпи мои читатели, ще Ви разкажа една история случила се в навечерието на Коледа…
Стефан беше момче на десет години. Учеше в спортното училище на град Пловдив. Ставаше всяка сутрин в 6 часа сутринта, за да може да използва градския транспорт. Той сменяше два автобуса, за да стигне до училището, защ ...