Малко му остава на човека,
да затрие своята пътека...
родът си да превърне в враг,
Народа си, да мъчи с глад...
Да се кълне във вярност,предател, ...

Искаш да ме уплашиш ли? Искаш да ме откажеш от теб? И как ще стане това? Та ти не ме изпускаш и за миг. Държиш ме в мисловния си капан. Ровичкаш в мислите ми. Мислиш ли, че аз не правя същото с теб? Забрави ли, че ти също се страхуваше от мен, защото съм вещица, защото мога да те изгоря, както изгар ...

Бъдни вечер...
(Вечер в Страната на спомените)
(поема)
Годините минават и съмнения
в Душите ни остават утаени... ...

Гора. Гора зелена, вода студена и сенка дебела. Напред била зелена. Подире съхнела. Жълтеела и капела. И чупели се сухи клони, и падали черни и безвидни. А водата се криела по камъните, глъхнела и чезнела, и нямало я вече, а оставали мъка и жажда там, където преди русалки топили ризите си в сладки, ...

Зимата се намръщи – заваля сняг.
Пролетта се замисли – дърветата се разлистиха.
Лятото се усмихна – узряха житата.
Есента въздъхна – пожълтяха листата.

Паля.
Давам газ.
До долу.
Вятър.
а очите ми текат ...

Убива ме, защото я видях
разкъсала е тъжните въздишки,
полепнала е като "звезден прах"
по восъка, разтапящ се до нищо.
В косите ѝ метличина расте, ...

Изгубих се във сивата тълпа.
Своя път изгубих, и мечтите.
Като в дълбока, стенеща река
потъна луната, и звездите.
Удави се и слънцето. Уви! ...

Само в стиховете ли останаха
босите нозе,
оставили следи по пясъка?
Босите ръце,
които с нежност галеха ...

Голяма или малка, любовта е
солта и хляба на земята обла.
И тя самата, като пролетта е:
усмихната и слънчева, и топла.
И няма отърваване от нея ...

> Спокойно спете! Всичко е наред
> сега, когато имате виновен...
>
> К. Кондова
Порочна съм – зачевам от вини ...

Юнашкото семе не мре,
покълва дори на студа.
Юнашкото семе расте,
проправя си път под снега.
То става игриво дете, ...

Аз те нося като сянка,
като собствена съдба.
Дъх от твоята осанка
ме преследва из града.
Никога не ме напускаш, ...

Заедно с теб ще тръгна,
със звездния зов,
която ден и нощ
говори, за лунна любов.
Ще говоря, ще се смея, ...

Ухае на топъл хляб...
Пробужда се оня аромат
на шумното поточе
сред жега.
Вторачен в незримото, ...

Какво ли има с тебе да делим?
Какво кажи, кое да ти предложа?
Освен в едно легло да приютим
горелите ни като вестник кожи.
Прочетена от теб, добре, мълчиш. ...

Един поглед, сияещо ме моли.
Между нас - сребриста нишка тишина...
Уста треперещо ми заговори
и израстна стълб искряща светлина...
Изви се... като полъх над върхари - ...

Рестото! ... Животът го чака озъбен.
Стрели уж назаем му дават "приятели".
Отчаяно викаш - "Животе наръбен,
омръзна ми вече от толкоз "Създатели"!
Писмата изпращай по есен с мъглите, ...

Свободата да бъдеш
Свободата да бъдеш красив
Или да не бъдеш
Свобода от оковите
на пазарното общество ...

Беше ден като ден, обикновен, както и да го погледнеш. Сравнително топло, сравнително слънчево, с някой друг облак и малко вятър. Както винаги когато вървях пеша, гърбът бе започнал да ме боли, но аз стоически търпях. Почти се бях прибрал.
Само още мъничко. Крачка. Още една. Не знам защо изведнъж сп ...

Тя забрави рождения ми ден
За рождения ѝ ден
сърцето си ѝ подарих.
С любов и нежности от мен
и гравиран върху него стих. ...

Писмата до утре дали сме изпратили?
Нима любовта е делима
на вчера и днес? Или само приятели
ще стигат за идната зима?
Какво е да кръстиш с човешкото "искам" ...

Щом звезди обсипят свода
Щом звезди обсипят свода
и звъннат първите щурци...
Гола и безумно млада
за двама ни плета венци... ...

Когато разбереш, че нямаш време,
че идва на пътеката ти краят...
Съдбата щедро дава, но и взема...
Когато тленността си осъзнаеш,
когато имаш хиляди причини ...

Нима животът
не по(дс)каза, че парѝте
са проказа?!...

Есен гроздозрейна...
(експромт)
Есен моя, есен!...
Есен гроздозрейна -
ти ли се усмихна, ...

Българското колективно несъзнавано е запустяла, претрупана с безброй неразпознаваеми сегменти гара, по чиито обрасли с треви коловози самоунищожаващата се психосоматика, превъплътила се в ролята на изтощен от всичко бродяга, равно и плавно се носи към финалния залез на своя отдавна повехнал живот.

В гората припкал си сатирът Страти
от племето рогати и космати.
Започвал на ,,Шушана" нов куплет,
но блеснала подкова там, отпред.
,,Тук някакъв табун навярно броди. ...

Дълъг път до никъде, безкраен
птдавна съм аз оставил.
Път, завинаги покварен.
Път един, искам да бях забравил.
Зло пълзи между нас, ...

– Тоя простак, Петър, има тюркоазени очи – каза комшията Ставри и отпи от лимонадата.
Възразих:
– Петър е безочлив човек.
Ставри се съгласи и добави:
– И все пак са тюркоазени. ...

Вечна памет вам, смели борци,
на Съединението славни творци!
Великият Захари ви събуди
и цял свят се учуди
народът наш колко е смел. ...

Под един голям бук имало кладенче, хора и животни минавали и пиели вода и пълнели манерките. Под дебелата сянка на бука водата и в най-голямата жега била сладка и студена.
Един ден някой разширил кладенчето, станало голям кладенец, а от него надолу по баира потекло изворче.
Обаче дошли няколко диви ...

Да обичаш е като взривяване,
с блясъци от чувства и от страсти.
Несравнимо с друго преживяване –
с искреност и сила на причастие.
Да обичаш е себераздаване – ...

Есен, есен, горска песен!
Птиче чѝкне, клонче кликне.
Габър шумне, бръмбър бръмне.
Ручей звънне, жълъд дрънне.
Есен, есен звънка песен! ...

Събудих се по обед. Цялото тяло ме болеше. Главата ми пулсира като съдрана сърдечна клапа. Ровя в аптечката и намирам само аспирин. Гълтам два на първо време. Замаян съм. Пускам душа да шурти над главата ми и след студената струя съм по в час. Сега гладът се обажда. Ще изляза да взема нещо за закуск ...