Мила моя, ти още неродена си,
но си те представям ясно в своите мисли,
там мъничка и крехка си,
но вече дните ми до края ти осмисли!
Очаквам те с неистов трепет в душата ...

Народни врачки
с мургав тен
лекуват ни по храчки,
по корем,
със боб, ...

Падаща звезда
Видях падаща звезда,
ох небето,
ах великолепна красота,
тъй магично озаряваш пътуването ми из вечността. ...

По стръмното мисли препускат
и сливат се с вятър и прах...
Отново познавам по пулса си –
нетърпеливо чакаш ме пак...
И безутешно е безсънието ми. ...

Превъплътен в една и съща роля
на сцената съм персонаж безличен
и подчинен на чужда, подла воля,
стоя съгласен в ъгъла трагичен.
За кой ли път безмълвно ще оголя ...

Но ти ще продължаваш да изискваш от мен алегории на вечността
и ще продължаваш да ме попълваш като съдина пред всички.
А аз ще тръгна някой ден както Одисей към своята Итака.
Ще скъсам с всичките обреди и лъжливи иносказания,
и ще преобладавам до началото на бала на душата. ...

"Защото нищо изживяно
забравата не заслужава."
На първия си ден без него
не осъзнавах, че го няма.
Тиктакането на сърцето ...

В моя дом картини стари,
спомен удря ми шамар.
Ти си тръгна и запали
всичко и горя в пожар.
Млад, надъхан и с мечти, ...

Вярваш на другите, а те боли,
всъщност, не виждаш кой те обича.
Далеч от теб, в близкия ъгъл стои,
между пръстите ти любовта му изтича.
Вярваш на другите, след уроци безброй, ...

Подскочи на куцо краченце денят,
отхапал нехайно филия,
с играта на дама лета се броят,
щом можеш — обратно върни я.
Безславно забравен, прибра се страхът, ...

Просто вече съм зряла.
И със ум, и с душа
различавам лъжата,
и съм острата брадва
дето все й отсича краката. ...

Свещта угасна без да догори,
една звезда политна от небето,
в прозореца разби безброй искри,
стопи се в мрака звездната пътека...
От взиране очите ги боли, ...

Събудих се в пет сутринта. Не знаех как се случи, но просто се събудих и не можех да заспя отново. Никога не съм ставал толкова рано, но съм си лягал почти по това време на деня. Не знаех какво да правя, но не ми се оставаше в леглото, защото бях с усещането че изтървам важни часове от деня.
Докато ...

вокал - Симеон Николов
бас китара - Симеон Николов
текст - Илиана Генчева
китара - Мартин Генчев
музика - Мартин Генчев

Христо беше кръстен на Христос и за това празникът на връх Рождество Христово бе и негов.Беше израснал в онези атеистични времена, когато бе царството на Антихриста и църквата бе забранено място. Всяка година, когато се зададяха Коледните празници, Христо изпитваше безпокойство и вина за отчуждениет ...

Всяка раздяла
ни разрязва наполовина.
Твоята изчезва,
моята остава да оплаква липсата,
да търси пълнотата - ...

Тополовите пухчета летят,
незнайно как в очите ми се спират
и пухкави и ласкави валят,
мелодии. И тихичко умират.
Защотото този свят роден е глух. ...

Даваш всичко, всичко взимаш, бързаш бавно, бавно-бързо.
Ходиш леко, стъпваш звънко, мислиш шумно, мислиш чисто.
Гледаш ме, търсиш ме, взираш се в слънцето, плъзгаш се с вятъра
в чувства на нежна мечтателка, милваш с надежда косата ѝ.
Камбаните звънтят и разпиляват късчета от дребна красота ...

той...:
След стоте куршума, сто и първия дали ще понесеш?
След стоте живота, готова ли си сетне да умреш?
Платила ли си мъката с безплътната цена?
За миг, готова ли си да плащаш с вечността? ...

Мартин влезе в самолета бавно, вдигна очилата си на челото, отправи се към първа класа, погледна номера на мястото си и седна. Дясната му буза и окото потрепваха едва забележимо. Той ги разтърка със зле прикривана досада. Извади от чантата си две шишенца, извади по една таблетка на дланта си и ги гл ...

Цар.
Ето, излезе от двореца, та застана посред Царевец на равното и хубаво място, там под Майката на всички български църкви и наблизо до Балдуиновата кула и последната от петте порти на крепостта. И с царя вървеше Тодор Балина Младия, архиепископа Натанаил, целият синклит, а и още други боляри и йе ...

Пепел, прах...
Няма как да не сравним,
огромните комини,
пушека над тях,
небето черно, ...

Окото на фара будува в нощта.
Светлината е спасителна сила.
Заедно живеят със песента
на вълните. И са закрила.
Той пази жадните за бряг ...

Любовта е измислица на скучаещи поети.
А аз имам работа да върша – слънцето преваля.
Някой се прострелял в слепоочието заради Нея.
А аз от труд не мога и гърба си да изправя.
Любовта е приумица на славеи и щурци. ...

Полунощ в гората...
(приказна поема за пораснали)
В една гора бях сам замръкнал –
живот от спомени помъкнал,
а бе до утрото далече ...

Сутринта стана от сън рано. Направи си кафе и излезе на терасата да изпуши една цигара. Валеше дъжд като из ведро или както казваха англичаните от небето валяха кучета и котки. Настроението ѝ беше скапано. Носеше със себе си химикал и тетрадка, в която всеки ден записваше по едно свое стихотворение. ...

ТОЙ:
... ах, тази рокля от лъскав сатен...
обгръща я като мъжка прегръдка -
поема си дъх, стене вятърът в мен
и(!)... Спасява ме поредната глътка ...

> В памет на жена ми,
>
> за днешния ѝ рожден ден!
Кънти тишината в мен
лишена от твоите стъпки, ...

Красива си, когато се усмихваш,
а също – щом очите ти блестят.
Красива – даже тъжна да притихваш.
Красива си и в този грозен свят.
И в лятната си рокля си красива. ...

С разплискан, хладен дъжд потече мрака
по топлите извивки на деня
и с глас на жълтоока кукумявка
над сгушените сенки прелетя.
Премина по пътеката на двора ...

Останал си, прегърнал си звездата,
която бледо заминава със нощта си,
по устните ти вижда се печата,
оставен от жена и от греха ѝ.
Прехласнатата утрин се задава ...

Нека има повече добри, светли дела,
нека хората кат братя да си помагат,
нека се спаси нацията от участ зла,
за стари, болни грижи да се полагат.
Нека мъдри хора да ни управляват, ...

Какво ли да поискам от съдбата!
До тук живях със своите мечти!
Не можех да изляза от играта!
До край ще съм дори да победи!
А тя, съдбата своето ще вземе ...

Понякога съм ручейче скокливо,
по детски бистро и игриво,
друг път мътна-помътняла,
от мъдрост и греховност натежала,
порои и градушки преживяла, ...

Всичките ми белези от щастие
тихо, но бунтовно ми напомнят
колко разточителна била съм,
пълнейки пропуканата стомна.
Връщат се задъхани пиянства. ...

Пътувам с влак към Видин.
Звукът от релсите е монотонен и силен, заради отворените прозорци. Не могат да се затворят. Механизмите на повечето са развалени. Самият аз се оказах Херкулес, като счупих механизма на прозореца в купето, в което се настаних. Как стана ли? Преди да тръгне влакът, реших да о ...

Ще седна, щом предлагаш стол.
Ше сложа уморените си кости
на дунапренен, мек престол.
Ще поостана – щом приемаш гости.
Не ме жалѝ! Почувствах се добре. ...

Защото минното поле се крие под тревата,
да имаше поне един издайнически трън.
Какво ще ни спаси – да спрем, като сърната
секунда преди изстрел – и до там.
Защото дърпа ни глухарчето ръката, ...