Понякога не те обичам! Никак!
Тогава плачат гарвани в нощта.
Прелитат във съня ми и ме викат,
преминали през ада и смъртта!
Понякога съм само лист отронен ...

Душата
Душата ми след мене ще остане
тук, при вас, на горната земя.
Със вас ще съм каквото и да стане,
а тялото ще гние във пръстта! ...

666 казват ключ е от Ада ,666 и душата я няма
Но за вход или изход ей в това е проблема
всеки миг аз копнея свободата да взема
свободата ми свята аз без нея не мога
Цяла вечност се моля като куче на Бога ...

Изгледждаше беше като подарък от съдбата,
моето малко чудо сред чудесата!
Светлината в мрака и ако щеш ..
утеха за душата.
Изглеждаше и беше, но случи се ...

Снощи Детелина беше в много лошо настроение. Днес се събуди усмихната. Беше
усмихната, защото планираше нещо. Има някакъв план. Такава е и затова я приемат
добре. Тя е момиче, което умее да планира. Изпълнява плановете си и не се отказва
дори, когато срещне големи пречки. Пречките я притесняват, но ...

Пеперуди летят в очите,
засилват се със всеки ден.
Горя по теб, следвам си мечтите,
за единствената пеперуда в мен.
Гоня ти сърцето да го стигна, ...

Походка на газела.
Уверена и смела.
В умислената ми глава
роди се пролетна следа.
Във погледа ù - теменужки. ...

Sanremo 1986
-----------------------------------------------------------
Ерос Рамацоти - Сега има теб само/ Нова любов
Санремо 1986
-------------------------------------------------------------------- ...

На Барахас, Мадрид ме пусна да си тръгна едва,
но знаеше, че някога пак ще кацна там...
На Плаза Майор под часовника точно в 8 вечерта
ще се срещнем отново на нулевия меридиан...
Ще помаха коня със опашка, ще пее фонтана, ...

"Ненавиждам погледите Ви! Забиват се в мен като дъжд от борови иглички. Очите Ви пълни със съжаление... А лицата, лицата Ви са изкривени от фалшивите усмивки. Да знам! Знам, че това е краят... Защо да прикривам тъмните кръгове под очите си с грим!? Защо да крия, че косата ми вече е само спомен..., р ...

Новината го срази. Строполи се върху креслото в хола и се хвана за главата.
– Брей! Брей! Беля голяма! – затюхка се, закрещя, завайка се. – Какво стана? Каква стана тя!
Жена му гледаше порно в кухнята и като го чу, смени канала с FashionTV, пусна звука и влезе в хола – нещо, което обикновено предпоч ...

Трябва ли ти истината, моята?
Избеляла, вехта, цяла в прах,
свила се пред прага на покоя ми,
тя все още чака повик плах.
Липсва ли ти чувство за ценители, ...

Не искай, след като съм пяла
да преразкажа песента.
Не искай, след като заплача
да спра последната сълза.
Не искай, щом сърцето ...

Ще бъде толкова логично и красиво утрото без теб,
Когато в миг наистина ще си отида.
И ще са недостижими и безмълвни планините ми от лед,
За теб издигнати,
които ти дори и да преминеш, ...

...
Писна ми от някакви тюфлеци,
С мършаво съзнание и подла кръв.
Въртят си мръсните гюбеци
И плюнките си хвърлят като стръв. ...

Душата ми е плочка натрошена,
протъркана, настъпена от нечий крак.
Парчета разпилени.
А вътре нещо стене -
в пресечна точка на промени, ...

Честити Избори Събратя
Ако можех да избирам - бих избрал,
да ме изхвърли тате на боклука,
или пък /ако знаех/ бих поспрял,
друг да бе родил се тука. ...

Изпей тази песен, Певецо.
Изпей я и нека свърши света.
Събуди с нея всичко живо и свято
и нека усетят полъха от гласа.
Нареди нотите бавно в небето. ...

Не съм се отказала, моя прастара Любов.
Наливай по още от себе си дръзко, където
клокочи човешката жажда, прехапала зов -
през девет пробити дъна, в необятно десето.
В недрата на болката сипвай живеца си благ, ...

Някой блъскаше грубо по вратата й. Не звучеше изобщо възпитано. Тя заби нос на прашасалото стъкло. Видя кльощавия силует на някаква дама. Дама, защото беше със стилен тъмночервен костюм. Носеше високи токове, с които упорито затъваше в калта около къщата й. Това предизвикваше фучене и сумтене – пълн ...

Гледах сивата пелена на облаците и ми се искаше да изчезна в тях. Да се превърна в малка прашинка… далече от света, от проблемите, от смъртта, от хората, от полицията, от всичко… До гуша бях уморен… Тези налудничави мисли ме омайваха, но изчезнаха в мига, когато самолетът се приземи плавно на летище ...

Ключът на зелената Тойота леко заяде. После превъртя и двигателя изкашля след което запали. Гумите превъртяха и вдигнаха кълбо пустинна пепел. Дали не дадох много газ, помисли си Нуристани, докато очите му си проправят взор през напечения пустинен въздух над провинция Кундуз в северен Афганистан. Ст ...

От сенилните очи на Отчаянието
капят кървави балади самота.
Разпада се като къртичина и зданието,
което бе дворец на Любовта,
а е сега единствено тресавище, ...

Уж съм ничия, Боже! Със стихиите бродя, свободните.
Ни въжета търпя, нито нишки от лъскав сатен.
Безподобно сама, упорито бунтовна безродница,
от вериги и връзки, крила сътворила за ден.
Нямам никого, никой ме няма, угасват огнищата, ...

По-черна от въглен болката скита,
крие се в нечии смели очи
и като змия под камък навита
просъсква, а после плачат треви.
Расте под стъпки на лъжи и заблуди, ...

Със кроткият прибоен шепот
подир стихийната игра,
Едно море с гальовет трепет –
виновно милваше брега...
А ласкаво шуми насреща ...

Здравей.
Нося мълчание.
Поеми го
в шепите си.
Същинска бомба е - ...

Днес музата ми ядно се развика:
ще те оставя сам, без мен си леш!
Аз към капризите ѝ съм привикнал,
за нея съм посредствен и келеш.
Като царкиня нощем все ми ходи ...

Ще почука дъждът в жадните керемиди,
ще помилва стъклата с прозрачна ръка
и последни листенца в танцуваща гибел
ще завият до първия сняг есента.
Ще се стъмва по-рано в любими картини, ...

Ще погаля жена –
ще изпуша цигара.
Ще оставя цветя
за душата ми стара.
Тя горчиво разбра, ...

Ефирни, сякаш са перца,
накъсани на много дребно,
парченца снимки и лица
летят край мене – непотребни.
Кого ли го е домързяло ...

Малко повече от просяк,
но не ща да съм крадец!
Много повече от умен,
но не ща да съм хитрец!
Малко по-сърцат от заек, ...

Беше дъждовен ден. От ония в които е студено дори на душата ти и искаш само да се свиеш някъде на топло.
Сашо живееше сам в голяма къща, оставена от родителите му, вече покойници. Освен него в къщата през деня беше и готвача му. Сашо беше нисък, дебел, червендалест мъж. 180 килограмовото му тяло не ...

Как искам да напиша утре,
че "тръгвам по света" отново!
Нарамил всичкото безчувствие,
след мъчни ялови любови...
Най - много тебе да забравя искам! ...

Усещаш ли ме в полъха на вятъра,
как пускам си за теб косите?
Усещаш ли как милвам те в сияние,
на залеза затихнала в звездите?
Докосвам те със влюбено дихание, ...

Черната котка е жива,
стъпва тихо в нощта.
Черна, гладна и дива,
търси бяла душа.
Пътища бели пресича, ...

Безсъние в лятна нощ...
(приказка за пораснали)
на Е...
С крила от вятър над Земята слиза
замислена Вселена от мечти ...

> Светът приличаше на сън.
>
> Хуан-Рамон Хименес
Казваха,
че революция ...

Глава XXVIII
Снежана изведе Тони от кабинета си. Бяха решили все пак да хапнат нещо, а пък и тя да има възможност наистина да види и да отдели време на детето си. Отдавна не го бе виждала, а сега имаше шанс за това, въпреки неудобството от обстоятелства, които го бяха наложили. Андрей ги пресрещна в ...