Извика всички бури, облаци и дъжд,
защото искаше да стигне до небето.
Олекна. Някой му отвърна силно: "Дръж!",
а той повярва в невъзможно вечно светло.
Не стана светло, бавно спусна се тъма. ...

Като майска роза, след дъжд разцъфтяла,
изгрев роди се в посивяло небе,
а ръцете ни сплетени с тебе
сляха любовта ни, пътя до тук извървяла.
Птица, леко с крилете, проряза овала ...

***
Не му отне много време, да намери дюкяна и търговеца. Не му се наложи да плати и много за талисмана. Разпери криле и полетя обратно към магическият хан, а дрънкулката сгряваше с топлина дланта му. Да, Елиасиил усещаше силата на любовта вплетена в чародейският медальон. А чувствата, които го завл ...

Там, на Евиния плаж,
искам аз да съм Адам,
мъж единствен, само ваш,
ще се жертвам срам, не срам...
Малеее, к'ъв съм благороден, ...

Полиглотно…
на внуците ми...
Едни такива Времена дойдоха,
че плъзнаха по цялата Държава
мошеници; а кой ли не пройдоха ...

Хаджи Танко Гинчев беше по-образован и грамотен от останалите първенци в Перущица. Знаеше да чете и пише на турски и гръцки, а неговата разсъдливост и полезни съвети бяха високо ценени. Основният му поминък беше земеделието. По-голямата част от полския му имот бяха лозята. Винарството беше последица ...

Все още се надявам да те имам.
Дали съм ти възможен? Аз не зная...
Понякога съм труден до безсилие.
Дотолкова, че бързо ме забравят.
А иначе събуждам всички изгреви. ...

Очите ми за тебе се обличат
в най-зеленото си, фино кадифе.
Красиви са – защото те обичат.
Все те чакат – с онзи трепет на дете.
Ресниците – дантели вплитат. ...

Ах, този мъж! По-горещ и от лято,
и по искрен от тежка молитва,
изречена по тъмно пред Бог.
От него кръвта ми неистово кипва
сякаш съм объркала чая си с грог. ...

Дойде пролетта, първо пристъпваше плахо и боязливо като крачетата на малко дете. Постепенно стана уверена и силна, омайна с цветна прелест. Пъпките на дърветата се събудиха след дългата зима и зелените им листенца отвориха очи. Въздухът си насити на аромати, дните ставаха дълги и хубави. Снеговете с ...

Във зимна вечер, в час незнаен, тих,
навън ще ръси сняг като през сито...
Най-сетне ще напиша оня стих,
отдавна който във съня ми скита!...
Ще бъде стих, но не да го четеш, ...

***
- Ще спим в общото! – твърдо заяви Бистрас и се стовари върху грубо скованите дървени трупчета на единственият свободен стол до бара. Лошото беше, че когато го направи, се надяваше, че магът, седящ между нея и небесният ще си остане там, където е. Тази и надежда не се сбъдна, защото още не полож ...

Звездите в небето на Прага
не са като нашите.
Прикрито от облъци е
нощното небе...
Само Луната плахо наднича. ...

Това е животът
Ще си отида, ала и след мен
светът ще бъде същата клоака
която се повтаря ден след ден,
и нейде там съдбата ти те чака! ...

Къде си, когато нощем тихо плача?
Къде си, когато имам нужда от теб?
Обичаш ме, някак накратко,неясно,
всякак обичта ти е в буря и лед.
Обичах те, дори когато никой друг не го направи, ...

Обичам те... Какво ли още мога
да кажа аз след този зов най-сладък?
Чрез любовта сме само равни с Бога
и тя е вяра в ад и в безпорядък.
Обичам те... Дарява без остатък ...

Сипи ми чаша любовна магия
Капка тъга тури за синджир.
Жаден да ходя, а все да те пия,
тебе да искам-сега и подир...
Земната гръд от обич да тръпне. ...

Мракът бавно се разнасяше пред очите на Зита, но на негово място не се появи нищо. Тя се опита да се огледа, но беше заобиколена от тъмнина, все едно е погребана жива. Миришеше й на изба от някъде, точно както в дълбоките кладенци на храма. Дали не я бяха хвърлили в някой от тях? Не, побърза да разм ...

В облаци виста тъмнее
Искам в тази нощ беззвездна
ветреца кротко да шепти...
А луната бледо-медна
над мен и тебе да трепти... ...

За какво се сеща човек, когато чуе думата любов? Любовта е най-обширното понятие, което обикаля широко из полетата, преминавайки покрай някое море или океан, снижавайки се до низини, надигайки се към равнини и накрая отлита някъде във въздуха, преследвайки клетите души, появили се на бял свят, за да ...

Намирам те по шепота запален
от пламъчета в моята зеница.
И дългите си дни ще ги прежалим,
защото слънцето е странна птица.
Ще доживеем идващия залез, ...

Любовта е егоистична,
когато не обичаш себе си.

- Желаете ли нещо, господине?...
- Желая Вас!...С шампанско!... И на свещи!...
В уютно сепаренце за двамина
и подходящо за интимна среща!...
Обичам страшно нови запознанства ...

Казват, че животът бил пагубно красив,
но трудно се преглъщал, когато все е сив.
Трябва ли, обаче, без бой да му се дам
и просто ей така сама да се предам?
Казват и, че наниз от трудни битки бил ...

Един ден Жабата целунала Спящия принц и двамата се оженили. В това време в двореца, обраснал в бурени, Спящата хубавица продължавала да сънува миналото си със Спящия принц.

На болката оставащото време
съм аз сега. Правата му отнех!
То вярата опитва да ми вземе.
И твърдата глава. Но без успех.
Нозе си имам, а с писалки ходя. ...

Когато съм тъжна, тогава пера -
зацапани дрехи, чорапи и думи.
Просторът на слънце ми лъсва от дупки,
та чак от съседите хваща ме срам....
И щом съм несигурна, почвам за шия. ...

Баху-Меседу Расулова, Дагестан
–Задължен съм ти за тази вила! Ако не беше ти да ми помогнеш за отпускането на кредита... – облегнат на креслото, Ибрахим разпери ръце.
–Какви ги говориш, Ибрахим?! Защо са приятелите ако не си помагат! Ти не можеш да си представиш колко съм ти благодарен за вносните г ...

Баху-Меседу Расулова, Дагестан
1.
Късна есен. Птиците в ята летяха на юг. В опашката на едно от тях старателно махаше с крилца още неукрепнало птиче. То за първи път се отправяше към непознатите топли страни. Уморено от дългото летене, то започна да изостава. С крясък питаше майка си защо не могат д ...

Един път, след наряд, бях заспал през деня в казармата. Събудих се от силна нужда да отида до тоалетната. Станах и, полу-събуден, почти без да гледам, тръгнах към тоалетната в края на дългия коридор, но на вратата видях лист хартия с надпис: "Не работи". Наложи се да изляза навън. Беше пролет, месец ...

Пълни егоисти! Всичките! Само за себе си мислят, само за себе си работят, само за себе си се грижат! И не се сещат за него…
Егоисти…
Като почнеш от наборите и жена му. Измряха… Почти не останаха негови връстници. А сред останалите – приятели няма. То… Не, че преди имаше, ама сега хептен. Няма с кого ...

Компромиси в класическия стих
Казват, че на война, в любовта и в поезията всичко е позволено. А в любовната поезия би трябвало за правила и дума да не може да става. Да, има нещо такова. В поезията се правят компромиси и с правописа, и с правилата, касаещи стихосложението. Но натрупването им натежав ...

Денят изглежда обещава да бъде особен и мога точно да ви обясня защо. Тази девойка ме стреля с поглед. В обедната почивка аз усвоявам малкото ресторантче в пресечката зад пазарния площад и няколко приятели от нашата кантора ми помaгат в това мероприятие. Сервитьорката, въоръжена с меню, се приближав ...

Понякога ние хората, се държим с Любовта като стока. В началото, тя държи висока цена, понеже е адски търсена. Когато се сдобием с нея, търсим, да закупим всичките ѝ копия и модели и гордо я излагаме на витрината. С течение на времето, правим отбивка от цената, с надеждата някой да я купи. Следва но ...

Прощавайте, Пирин и Рила,
Балкана, Странджа и Родопа!
Прощавай, ти, родино мила,
че дадохме ви на Европа!
Тя как коварно ни засмука, ...

Когато ти със сребърник последен
платиш за първи ред сред сеирджии,
дали си Юдата на правоверни
или си техен клоун в панаира?
Над бездна, ако някой те застави, ...

Сама съм във пустинните нощи
край мен вее вятър леденостуден.
Сама съм, до тук са моите мощи
щом на гордостта съм в плен.
В мене нещо се счупи отдавна, ...