Лютú ми и кихам – нощта е на прах
и вятър лицето ми с длани зарива.
Предълга прелюдия. Чувство на страх.
В проточени жици – столунни курсиви.
Проглеждат дърветата. Аз ослепях. ...

Силуети преминаваха от време на време,
из тези редици на библиотеката пуста.
Търсейки книжки с златни корици,
или изваяни красиво и шарени такива.
И там си седя на високо сама, ...

СРЕДНОЩЕН ЧАТ
– Кой ми чати в късен час?
– Аз ти чатим – каза Зендлю.
– Марш оттук бе, спинкам аз.
– Сурни се, ще те отфрендвам. ...

Разстояието между спестовността и алчността е една крачка... Не я правете!

Скръбен вопъл, майчин стон.
Звън тъжовен, звън незвáн.
Идат, идат храбри войни
пред Отеца си желан.
Сѝте слепи, слеповати, ...

Спомен мой,
спомен детските години
как играехме безкрай
с приятели от махалата.
Помня всички по имена, ...

Горд съм. И ме е срам. Повече съм горд, отколкото ме е срам. Чувствам се малко неудобно, но само, защото ще си кажа истината. Иначе съм доволен. Удовлетворен съм. Заситен. Не изпитвам никакви угризения заради случилото се.
Понякога съм гневен. Един или два пъти седмично. През останалото време съм см ...

Днес отидох на лекар.
Той ми каза:"Имаш тумор!"
Стисна ме за ръката.
Извиках:"Тумор! Оуууу!"
"Кога, ще умра?" - попитах. ...

> Отвънка ухае на люляк,
>
> отвънка е синьо небе...
> Н. Вапцаров ("Пролет")
Ухае на люляк, на синьо небе. ...

Капка със поглед последвах,
безкраен бе нейния път,
отронена не от облак,
а от нежна лицева плът.
Пусната бавно и грешно, ...

Гледах я как си отива.
Не плачеше. Тя не го правеше никога. Просто подсмърчаше. И сега така я виждах – как държи с лявата си ръка кърпичката и я пъха в носа си. Готин навик.
Прозорецът беше мръсен. А исках да видя всеки детайл. Това беше раздяла. Може пък да е последната. Изтрих с опакото на ръката ...

Чу се пневматично свистене и вратите на трамвая се отвориха. Заслизаха хора. Една възрастна жена с пълна пазарски торби се забави доста и някои от чакащите на спирката замърмориха. Милен пристъпи напред, канейки се да се качи. Тъкмо прибираше телефона в джоба си, когато нещо горе изтрополя. Миг по-к ...

Епилог или за всичко онова, което е по-удобно да не забелязваме и върху което не искаме да се замисляме
Накрая на тази моя книга искам да напиша и неща, за които ще помислите, че са встрани от темата на заглавието. Ще поясня причината защо не бих приел подобно мнение. Моят роден град е не само място ...

Ако знам, че ме викат тез' две имена,
през гористи дъбрави и тучни поля.
Ако знам, че умирам след минута.Не!Пет!
Че животът си тръгва след секунда.Не!Пет!
Аз, ще грабна, ще грабна с двете ръце ...

Когато бях ученик в прогимназията открих следната интересна позиция:
Бели: Цф1, Те2, пешки: г2, х2
Черни: Цх5, Те5, Те6, пешки: ф2, г3, х4
Тогава вярвах, че белите постигат реми по особено ефектен начин:
1.х3! Та5 2.Те5! Цг6! /естествено белият топ не може да бъде взет, защото на дъската стои пат/ 3 ...

Понякога съм лодка от онези,
самотните, в дълбокото море,
белязана със удара на времето,
посестрима на всички ветрове.
Понякога съм птица, но от тези, ...

Моят лъч светлина,
глътката въздух в бездушния свят.
Моят пазител, мойта съдба,
блян, спокойствие в тоя ад.
Нежна милувка, ...

Тежкият характер тежи на мястото си,
тоест върху психиката на околните.

Човек се прикрива с дрехите си, но се разголва с думите, които произнася.

Съборих миналогодишното лястовиче гнездо,
с метлата, която има дълга дръжка. Измазах первазите на терасата в бяло, стените на тавана с бял латекс. И си тръгнах от село...
Когато се върнах, след края на извънредното положение, видях ново гнездо. Лястовиците все още прелитаха. Носеха щипчици кал и сла ...

О, не! Недей!Не казвай, че съм същата.
Годините са крайно откровени.
Забравила съм даже как се връща
на този спомен скъсаната лента.
Усмихвам се на твоята усмивка, ...

Влюбеният човек се жени за своята любима жена и независимо от това, дали тя има или няма сестра, идва ден... и той все пак се запознава с нея. "Казвам се Раздяла" - представя му се тя с усмивка на уста, правейки реверанс. "Аз ще те обичам по-дълго от сестра си" - обещава тя.

Сънувам лято и житни ръкойки,
сенки на морни жътвари,
дъх на зелено и песен на сойка,
капки роса в горски дъбрави.
Сънувам хляба с биле омайно, ...

Има ли за теб сърцето ми блокаж?
Любовта не е игра. Тя е виш пилотаж.
Хвани ръката ми, ако докрай ще я държиш.
Бъди с мен, ако на препядствията ще устоиш.
Погледни в очите ми, за да се огледаш в тях, ...

Дай ми
да направя
от тялото ти хляб
от ръцете ти дом
от очите ти огън ...

Потърси ли ме в тъмното на здрача,
във светлото сияние на тънък месец,
в' Вечерницата спряла да изчака
усмивката ми земна и далечна?
Аз скрита съм в небесната въздишка ...

В центъра на гъстата гора
днес е ден за веселба.
На един висок баир
има горски панаир.
Навсякъде, по храстчета и клони, ...

Преди да завали студа
и да те превърне в залезна висулка
със северните ми коси, прозрачни,
се сбогувай,
защото няма друго за запомняне ...

Уреди майка си в старческия дом на града.
Беше му отгледала децата, после и внуците, да са живи и здрави всичките! После се пенсионира. Същото стори и жена му.
Баща му отдавна почина, заедно с идеалите си.
Най-неочаквано жена му си счупи ръката, после пък операция на ставата я обездвижи. И сега при ...

Първият ми опит за аудио запис. Знам, че има много за доизкусуряване, но исках да споделя как си представям песента.

Умът ми патки не пасе,
косата стигна ми до кръста,
но знам ли докога ще се
измерва паметта по ръста.
Докато ми кроят каскет, ...

Празникът на славянската просвета
гали нашето зрение и слух.
Държавата ни бе превзета,
но не сломиха българския дух.
И които обичат своята родина, ...

Уморих се да гледам,
как всичко пропада,
и все се отделят,
а еднакви остават...
Религии, отбори, ...

Новите дрехи на царя,
днеска видяхме ги пак,
"Corona" очите отваря,
на всеки, но не на добряк.
Работи от сутрин до вечер, ...

Среща в Пролетта...
Утро... Пролет... Пее птица...
Бавно се развиделява...
Къдрокоса хубавица
южни ветрове събрала – ...

Времето беше начумерено, валеше ситен дъжд, а светът суетно се оглеждаше в локвите на булеварда. Изгасих цигарата, и дръпнах щорите, защото в пейзажа, който неталантливият ми прозорец рисуваше, нямаше нищо запомнящо се, а и бледата светлина, която плахо огряваше ъглите на стаята, дразнеше махмурлука ...

Понякога се местя в друго измерение.
Там няма злоба, завист и интриги.
Където съм внезапно изкушение
за някого... отхвърлил своите вериги...
Тогава всичко няма същото значение ...

Първи в нашия квартал,
се решихме с Мича,
купихме си папагал,
за да ни развлича.
Кръстихме го Цицерон, ...