Моя домашен любимец има права
защото живее в свободна страна!
Играе на детски площадки,
вози се с мен в трамвай, автобуса и метрото!
А туй що оставя след него - лайното, ...

на Петко Найденов
О,как се смеят костенурките!
Докато свършат:
току-виж,минали векове.
През цялото време- ...

А нищо човек съм, човече, но сложих криле вместо клони, на думи отидох далече, но всички листа се отрониха. Събирах парче по парче надежда заседнала в шумата и литнах преди да ме спре на корена тежката дума. Дойдох си със първият сняг, очите ми бяха пресъхнали. На клоните тъжно се спрях и нещо във м ...

Търся те
в образи на непознати
и в чуждите усмивки.
Виждам те
тъй явно в съня си, ...

Ако тишината е метеоритна
и в нея топлината се изгуби,
погълната в пастта и ненаситна,
и смляна в челюстите и зъбати, груби,
достатъчно ли е едно - Да се надяваме, ...

Броя звездите.
Глупости! Не ги броя!
Броя запалените крушки
и мисля си от тях коя
излъчва светлина бездушна? ...

Не играя на карти
а проиграх Любовта
чувства заложих
пропилях Обичта.
За злато продавах ...

Приятел ми казваш. Така ли?
Дори ми подвикваш:" Хей, брат!"
Едва ли се питаш. Едва ли!
Какво е приятел и брат?
На кóмпа играем игри, ...

Какъв странен сън сънувах... Сънувам как група ловджии преследват и изучават дълго един щъркел. Щъркела просто си летеше и гнездеше, сякаш се опитваше да ги зарадва, дори не подозираше какво му готвят ловджиите. След като, Щъркела попадна в капана, те отрязаха краката му, като единия свиха в колянот ...

И гълъбите в пеперуди
превърна тайната мълва.
Най-свестните ни пак са луди,
а Гюро – с шапка, без глава.
И парламата в парламента ...

Тихо е, и сутрин, и вечер е тишина,
не вярвах, че без думи е също красиво.
И светло е, от залез до изгрев е светлина,
сърцето обикне ли, то е щастливо.
И листата падат тихо, без звук, ...

Вперил поглед в бъднината
и пред теб е нов живот,
сякаш слънцето изгрява
след вечната полярна нощ.
Посока нямаше пред мен ...

Забрави за мен! Чуваш ли? Моля те!
Намери си любов по заместване...
Че ужасен съм. Гневен и болен.
Не познавам вкуса на лесното...
Обясни на сърцето си влюбено, ...

Дъждът отми прахта навред
и литна да почисти небосклона,
а Вятърко с изпрания каскет,
приседна тихо в есенните клони.
Видя отгоре, как врабец игрив ...

Недей, не се мъчи да ме обичаш,
ненужно е, та даже е обидно,
да, горда съм, разбрал си го отлично,
и обич ни продавам, ни купувам.
Огризки от такава не приемам, ...

Пиша ти в писмата, че ми е студено.
Че ми замръзват ръцете и краката.
Че камината сега не гори, а само тлее.
Че нищо вече не е като едно време.
Ти ми пишеш да си оплета вълнен шал. ...

пътят на разума
води до
пътя на сърцето
обратен път няма

Посветено на дядо Димитър...
23.10.2019
Няма ни.
Иска ни се да
не ни е имало-само. ...

Върви си принце, яхнал своят кон,
че дълго се маскирах на принцеса,
спести си го сервилният поклон,
напудрените думи. Край. Завеса.
Магарешката кожа чака, знам, ...

I'll take care of you
I know you've been hurt by someone else
I can tell by the way you carry yourself
But if you let me, here's what I'll do
I'll take care of you ...

Зрялата гръд на есента
запълнена с кърма
от топлите сезони,
прелива върху
изтощената земя, ...

Разресвам косите ти, мамо...
Как тъй, изведнъж, посивя?
Дали аз пропуснах да хвана
с тая рехава четка деня,
в който твоята младост си тръгна? ...

- Ти си ономатопея за удоволствие? Това е последният стих? Така ли свършва? – повдигната вежда и сбърчен нос.
- Да. Не е ли яко? – уверен в собствената си гениалност, Григор пусна загадъчната си секси усмивка.
- Свършването в повечето случаи е готино, да. Ама, честно казано ми е недостатъчно. Искам ...

Очи затварям...пак те виждам!
Заспивам и в съня ми ти!?
Събуждам се...боли ме,няма те?
Къде си ти?Лъжа ли е,живота?
Тоз ,същият продаващ ,тишина... ...

Облак по вятъра спусна косите ми
жаждата земна под къдри да скрие.
Дъжд се очаква да плисне в очите ми.
С капчици хладни пръстта да напие.
Вѝното грешно е - смугло съзнание... ...

В дворец сред ледовете непристъпни,
седящ на трон от снежнобял кристал,
в лъчи от гордост всякога се къпел
един омразен коронясан крал.
Той можел само себе си да чува ...

Невидими са моите крила?!
Не са, приятелю, а закърнели.
Преди да срастнат към плътта,
прекършваха ги хората умело.
Неистово опитвах да летя, ...

Не хвърлих гребена през рамо
и огледалото е цяло, в дим.
Блести на дъното му само
усмивка от размазан грим.
Възкръсвам за живот за малко ...

Не ме кори ако те оставя
сама по пътя да вървиш.
Животът просто е така устроен -
напускаш не когато ти решиш.
Не ме търсѝ в простора сред звездите, ...

Мамо, мамо, виж, бонбон!
Туй е, сине, микрофон.
Мамо, мамо, виж, балон!
Туй е чичко в панталон.
Мамо, мамо, носи плик! ...

Очи отварям, зората срещам,
боса тичам под дъжда,
цветята милвам, дъгата стигам,
изпълнена съм с чудеса.
Небето синьо, мечтите пърхат, ...

Защо ни е всичкото бързане?
Хайде днес просто да спрем!
Краят ни в кърпа вързан е,
но как до там ще живеем?
За кой грее есенно слънце, ...

Морския залив
Над морския залив вали тишина,
всичко там потънало е в самота!
Вълните самотно стигат брега,
не играят пенливи, дойде есента! ...

Завиваш ме с ритъм от неясно ежедневие
Нещо в мене сякаш неимоверно се топи.
Тръпки ме побиват и спирам да дишам,
като фатално обречен за да не ми личи.
Не от днес навярно така съм създаден ...

След тебе...
Вече никога няма да обичам!
След теб на никого няма да се вричам!
След тебе...
Бавно и мъчително умирам... ...

Да напиша стих от арматура,
от стъкла и от бодлива тел,
с ъгловáта, стряскаща структýра,
си поставих тук за цел.
Винкелът във образ на пастир ...