Широко скроените хора
слушат гласа на сърцето си.
Отглеждат душа сред пороя
от изгреви светли в ръцете си.
Широко скроените хора ...

Всички, които го бяха виждали какво прави, го мислеха за мил човек – просто излъчването му бе такова – мило. И проявяваха съчувствие към него заради мъката, която той явно изпитваше. По външния му вид личеше, че е съкрушен. Очите му винаги бяха тъжни, раменете – леко приведени. Никой обаче не го заг ...

В ЦЕЛИТЕ СИ
В целите си щастието не включвам.
Те сега са земни - съвсем прозаични.
В мечти илюзорни свят пропътувах,
но за щастието... бях твърде безлична. ...

И тази зима закъсня,
на пролет есента играе.
Ала ще дойде вече тя,
така върви светът, това е.
Облаците гони северняк, ...

Черен петък...
Наричат всички петък черен този ден,
не знаят колко е вярно за теб и за мене,
денят в който за първи път се срещна с мен,
но днес няма ме и затова – ти е черен... ...

Често любовта със Станата тя вечеря .. блудница е бих замерил я с камъни, но като знам,че с Господ тя понякога обядва, и сърцето ми не дава да я хвана- ''брадвата''!

Някъде там, между черно и бяло,
там до върха заснежен,
бе захвърлено някакво тяло,
а до него лист, написан небрежен:
„Не заравяй, недей! ...

Анна Татанджело - Когато идва, идва
----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro Mancuso
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Алесандро Манкузо ...

Щом залезът – тафта от злато,
разстели меките си дипли,
и листопадното богатство
въздигнат есенните вихри,
и щом къртичинки поникнат, ...

Седя на любимата пейка във парка,
спрял съм за миг да отпусна крака.
Вдишвам дълбоко, оглеждам се жадно
да видя, да схвана как действа света.
Насреща си гледам - жена със момченце, ...

Композитор и соло китара : Иван Дракалиев (Англия)
Бас китара: Даниел Харлен (Австралия)
Издадено и регистрирано на 06/11/2019г.

Пясък пее под бели обувки –
морски плясък раздира брега.
Без душа, упоена в преструвки,
смело крача по тази земя...
На вълните очите са сини. ...

Всички любови премазват мойта душа
с пълна лъжица от лъскави думи назаем.
Нося си кръста в проклетата моя съдба,
май ние жените, за някого вечно дерзаем.
Няма истински в мъжкия евтин боклук ...

Космически са моите мечти,
космически безспир ще ги преследвам,
звездите ме примамват с блясък тих
където и да тръгна, тях поглеждам.
Светлеят примамливо за едни, ...

Черен петък, казаха че днес е,
черен, явно доста му приляга.
Не че ще повярвам, ама нейсе,
тръгнах да проуча тая врява.
Някакви проценти, на листче́та, ...

Надникнеш ли ведъж в заровените отдавна, почти забравени отломки на нищожното, страхливо взрян в небитието на възможното. Разровиш ли огнището със стара пепел разпиляна от забрава. Въглените ако съживиш, загаснали от преди сто години, едва съхранили спомена за топлината. Яркото е посивяло, изтерзано ...

По-силен е този който е в мен,
от онзи, който е в света,
за това сега, в този ден,
разрушавам плановете на сатана.
Защото Бог не ми е дал дух на страх, ...

Как исках да ме помниш като стих,
но не от тези, дето натъжават!...
Стотици думички за теб редих
с надежда те да те развеселяват...
За твоята усмивка как копнях!... ...

Аз съм мъничък принц, от планета добра,
или пък - принцеса, на грахово зрънце,
сред хора милиарди душата избра,
за майка -Луна, а баща ми е Слънце.
С Голямата мечка на жмичка играя, ...

Такава съм, взломявам Тишината,
минавам през заключени врати,
в очите ти събличам си душата
и от копнежи въздуха трепти.
Оставям ти една целувка страстна ...

Изгрев нов се ражда,
сбъдване звъни,
в мед пелин преражда,
под камък сълза спи,
стъпвам по небето, ...

Ще отида на Луната,
тя е голяма и светла
и сякаш ме вика при нея.
Казах на мама, казах на тати,
а те ми се смеят, клатят глави. ...

Второто по сила чувство е любовта. И при нея е силно изразено въздействието на външното поле и неговите тежнения върху вътрешното – телесното и обратно. То е съотношението между платоническата и плътската любов, от едната до другата крайност.
Любовта не идва и не си отива с човека от другия пол. Тя ...

Всяка дреха по теб е излишна
щом си тук и дъхът ни се слива.
Глътка лудост си, нежност обичана,
голотата... така ти отива...
Всяка дреха по теб е преграда - ...

Лилаво и сребърно, роза и кръст. Един рицар в блестящи доспехи тръгва на път.
Александър Блок ме гледа от корицата. Зад гърба му – снежно море. Над него се е развихрила буря и се сипят снежинки – искрящи и звездни като хиляди остри сълзички. Те потъват в синята чаша ледено вино, отразяващо очите на ...

на бате Серги
светлината уповава
и спасява
на бате Ламбо
светлината вдъхновява ...

На сестра ми и нейния съпруг
Потракват монотонно колелата.
От моя град отнасят ме далече…
От къщата на втората пресечка,
с лозници и смокини ароматни. ...

Сетих
стих
тих
за теб.
Когато бях ...

Назад не зная как да се обръщам.
Препукват кости. Белези болят.
Заслужих вечно лошо да ми връщат.
А аз добро не зная в този свят.
И Видовден все още е далече. ...

ххх
На Стефан Данаилов, с поклон и с любов!
Порой усмивки. Влюбени моменти.
Ти- млад - във сънищата на жените.
Звезда и блян от черно-бели ленти. ...

Може ли, устни с мирис на кафе ?
Коса, разхвърляна, като пламък да пречи небрежно на съня ми?
А като се събудя нежни бедра да топлят дланите ми.
Очи, искрящи като звезди, от сутрешни сълзи.
И малки искрици, прехвърчащи от допира на голотата ни. ...

Заглеждаш се в лъчите на луната,
играят те във твоите очи.
Опиянен ме милваш по косата
и сърцето ми започва да кърви.
Дали ще видя аз отново ...

Тя беше никоя. Една случайна жена, дрещната случайно край брега на морето, или в парка. И ти ще я срещнеш. Може би в някой дъждовен ден ще я видиш как се разхожда сама както винаги. Или как стои на балкона, гледа минувачите замислено. "Какво ли си мисли?" - ще си кажеш ти. Какво ли наистина си мисли ...

В годината се срещаме веднъж-дваж...
Стоиш
затворен и покрит
в празното пространство
Като нетипичен паж. ...

Животът е прекрасен,
искам да е вечно лято!
Да виждам птиците в небето,
летящи във въздуха на ято.
Да галя морските вълни, ...

Жена му замина да работи в чужбина. Това беше официалната версия за пред хората. Истината бе, че избяга от него. Не издържаше на побоищата, които с годините все повече зачестяваха. Как набра смелост да го напусне и тя не разбра. Просто си тръгна с един стар сак пълен с дрехи. Сестра й щяла да я поср ...

На връх в планината малка къщурка,
кацнала сякаш на хълма от сняг.
Дървета столетни с клони от преспи
ревниво я пазят от външния свят.
В стая уютна камина горяща. ...