Глава XXVII
Взорът му надхвърляше умишлено свалената рамка на тъмните очила. Гледаше ги много съсредоточено и не изпускаше нищо от очи- особено нея. Надменният му хищнически поглед я поглъщаше, а в ума си мислено я прегръщаше- притегляше, стискаше, притежаваше я... във филма, който се разиграваше в ...

Не бушувай, море, тя седи
под брезичката есенна в парка.
Укроти си вълните, море,
и не блъскай по стария пристан.
Самотата е тиха, мълчи, ...

Perpetuum mobile
Тази есенна наша
обич късна сега –
с ветровете донася:
малка, нежна тъга... ...

Клонче от ясен,
стръкче от роза,
корен от кестен.
Лапа от тигър,
око на бизон. ...

една страна — тъй
стара по духовност — днес
уви — в немара

Прости, че не знам откога те обичам!...
Не помня добре оня първи момент...
Навярно той не е бил с нищо различен
и не е подсказвал за чудото с мен!...
Навярно е бил във деня ми, когато ...

Ще си тръгна тихичко, без да се усетиш. В един обикновен, спокоен ден. Ще си тръгна... От теб, от нас, от нищото което сме. Ще ме потърсиш, няма да ти отговоря. Ще разровиш в себе си за спомените, скрити зад лъжите. Ще разлистиш времето назад, в опит да разбереш причините. Няма да повярваш, ще отрич ...

Душáт ме имената на онези,
които се ръкуваха подмолно
и хлъзгаво, които се ръкуваха
с ръцете деликатни на убийци.
А после ги измиваха старателно, ...

За влюбените – време за раздяла,
за труженика – само нов работен ден.
Зората е вълнуващо красива –
пошушва моят поетичен ген.
Ний гледаме с очите, ...

Сънувал съм кошмари по нощѝте,
но този бе наяве. След събуждане.
С ръце изплаках. После със очите.
Теб няма те. И чувствам се ненужен.
И сам. И изоставен. И излъган... ...

Зрее в двора тишина – помня, че е същата,
дето нарисува пътя, а край него – къща.
Драсна в плитките треви с пръсти непохватни
и което бе живяно, върна се обратно.
И което бях изтрила с вкоравени длани, ...

Между изтока и запада разпънат,
с пирони приковани в кръстопът
и търсещ своите духовни духовни истини,
един народ стои и търси път.
В историята си има вдъхновение, ...

И няма буря дето да ранѝ
смирените очи на ветровете.
Мени се всичко, ние се меним...
Различно бие всеки ден сърцето.
Под стъпките, по твърдата земя ...

...
Така се получи – далече е,
отплува по „речните“ устни
със своите клетви за вечност,
с мечтите, които пропусна. ...

Зеленото от моя сън върни.
Тревата нека е зелена.
И там където стъпиш ти –
на пролет да се сменя.
Напръскай в синьо моя сън. ...

Ще дойде време да вали...
От очите ти вина ще бликне.
И таз вина ще заплатиш,
защото така е в живота, баланс има.
Но аз не ще те укорявам. ...

> Светът ухае на летище.
>
> Б. Ангелов
Летя и падам, падам и летя.
Не чувам и не виждам нищо ...

Слушай ме сега, парче –
аз орел съм, не врабче.
Ще ти пратя съобщение
за любовно намерение.
Чат ли си? И без кавга, ...

В неделната сутрин, в кафенето имаше малко хора. То отваряше рано и в осем идваха първите кленти. Възрастни хора, от една компания, които се събираха на чаша кафе един път в седмицата. Времето бе топло и есента показваше своята красота.
Цветан влезе в заведението, огледа се и се запъти към една от м ...

> Целият ми живот представлява непрестанно усилие да избягам от скучното, сиво ежедневие.
>
> Артър Конан Дойл
Винтчето обичаше да мисли за много неща и когато цяло обичаше да мисли, но не намираше това винаги за лесно. Понякога не е лесно, когато всички мисли в главата ти са различни и идват едновр ...

И ето, поредната сутрин в която аз се събуждам до теб...
Безпомощна и гола
Легнала в леглото ти... леглото на звяра
Ти отново правиш каквото си пожелаеш с мен
Аз отново мълча... и хапя устни ...

Обичала ли си кажи момиче някога поет,
разхождали ли сте се заедно сред звездите?
Понякога е тъжен, скромен, понякога е напет,
но винаги замечтан, усмихвал ли ти е дните?
Забързан идвал ли е с листи под ръка, ...

Боли ме, че те няма
и в сърце рана голяма
терзае душа млада
и приживе съм в ада.
Като люляци увяхнали, ...

Мисли черни бродят в мрака
гласове шептят в нощта
карат гения да страда
да се бори със смъртта
Да упорства но защо ли ...

които твърде
доверяват се — се и
опечаляват

АЛМА - Не зная
---------------------------------------------------------------------
Authors: Cristian Tarcea (Monoir) & Alma Dowdall (ALMA)
--------------------------------------------------------------------------
Автори: Кристиан Тарчеа (Моноар) & Алма Доудъл (АЛМА) ...

Триптих: видения...
1.
Единствено със водни и́скри
облечена излезе от морето,
а аз изтръпнах ужасе́н от риска: ...

На Младен Мисана
Въздържам се от клетвена любов.
Намирам в нея словото си пусто.
Не е ли тя екстравагантно лустро?
Затвор не е ли за обречен зов? ...

България - Англия 0:6
Футбоът е наша страст!
Ескимосите и чукчите
вече са след нас!
По трибуните тълпата ...

Хванали епиграма
още по пижама.
Писана - недописана,
четена - недочетена.
Вълци-политици я надушили. ...

Радое, Радое,
творчеството твое
плод даде на време -
народа наш вече не дреме!
Преди само сумтяхме, ...

От минутата тихо белязала всички минути,
от родилните мъки на целия сгърчен живот,
от Големия взрив, който ражда наместо да срути,
го очаквах - сина ми, да стане на всичко амвон.
И защото го пише на Книгата черно на бяло ...

Прегръщах фъртуни, проправях пъртина,
разпалвах огньове с огниво сърце,
приятел да сгрея, през преспи да мине,
изграждах мостове с две слаби ръце.
И брулеха бури челото високо, ...

Какво на този свят да бих раздал?
Надеждата ли сладка на Родари?
Дали пък тя човешката печал
с една стрела в сърцето ще удари?
Пронизана – да рухне сред пръстта, ...

Започвам това си кратко есе с признанието, че уважавам женския пол значително повече от мъжкия. Може би защото, по стечение на обстоятелствата, в моя живот жените са играли по-голяма роля от мъжете. В добавка, те винаги са били по-точни и коректни в онзи тип взаимоотношения, които обикновено наричам ...

Въпросът е съвсем резонен. Дори бих се учудил крайно много, ако има гражданин на тази страна, живеещ в нея, който да не си го е задал. Никой не отрича заслугите на г-жа Манолова като омбудсман. Именно те са в основата на нейната популярност понастоящем. Тя дори напусна собствената си партия, за да с ...

Зограф... 2
В букаците забутан
столетен манастир
от Времето порутен
посреща ме със мир... ...