Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
388.6K резултата

Яне ле

- Яне ле, ябълко златна,
гладен съм! Дай ми да ядна!
- Не мой лудо! Още съм зелена!
- Яне ле, ябълко златна,
жаден съм! Дай ми да пийна! ...
1K 1 9

Времето

Времето
То чертае само бръчки по лицето,
с бяла четка рисува нашите коси.
Но не може да достигне до сърцето,
ден след ден намалява ,за жалост,уви! ...
869 1

Как традицията вече спазва всяко тяхно мече -2

Сякаш мечешкият дом
бе заспал със тях и щом
се показаха тревички,
а по дървесата птички
взеха трели да припяват, ...
1K 5 15

Живот ли? Два за грош!

Летях и падах, ставах и вървях,
и смела бях, презряла смут и страх,
сред студ и жега, лед, пустиня, прах,
светица, бяла, черен дявол лош,
изстрадах и обичах, преболях... ...
755 1 12

Ново име

Какво да ви кажа, направо съм бесен,
от моето име обзема ме срам.
Светът ми е крив, градът ми е тесен,
така съм орисан, да бъда Иван.
А можех да бъда, да кажем Сократ, ...
730 3

Вечността е водопад

Вечността е водопад от мигове неземни
и веднъж се случва тях дd изживееш.
Пропуснеш ли ги – ще отлитнат като птици
и ще продължиш в самота да тлееш.
Тръгни към него за да те изпръска, ...
1.2K

Импресия

Зима е. На хоризонта млечен
мракът се прецежда в тишина.
Трепкат върху бялата привéчер
видими наченки на съня.
А това, че мракът те привлича ...
790 1

Поети

Моят татко е поет.
Пише рими ред по ред:
котка-лодка,
куче-внуче.
Как ли идват му на ум?! ...
2K 1 6

Автостоп

Вчера наща кака Гана,
сбра момите на мегдана
и им дръпна страшна реч.
-Тук не се живее веч`!
Че мъжете ни заспале ...
1.2K 4

Ще дойде ден и аз ще дойда

Ще дойде ден и аз ще дойда,
не знам кога ще го направя,
не знам какво ще ме накара,
но ще застана пред вратата ти.
Ще ми отвориш ли тогава? ...
1.2K 3 2

Неподредени залезни мисли

Лежа гола на плажа
и съзерцавам медната кожа на залеза.
Два облака-дракони се сношават
като в картина на Блейк.
Между линията на ума и сърцето ...
1.3K 5 17

Мисля, че те обичам

Мисля, че те обичам и не знам какво да правя
Защото живеем с проблемите, през които и двамата трябва да минем
И без тях ще знаем ли някога?
Щях да бъда безразсъден човек без план, но тогава се влюбих
Мисля, че те обичам и ме разкъсва ...
567

Цветовете

Някога ще ми прошепнеш, колко ме обичаш.
Може би насън, но аз ще бъда там. Ще чуя...
Някога прегръщаше сърцето ми,
сякаш няма друго на света
и огънят в мен растеше, ...
716 1 1

Захарна любов

Съдбата ни срещна случайно.
Сближи ни - почерпи с кафе.
Сърцата ни сплете омайно -
с целувки във цвят каркаде.
Стопи се на мед самотата. ...
1.4K 2 4

Ще те науча да виждаш вятъра

Ще те науча да виждаш вятъра,
да го усещаш с върха на пръстите.
Да го подозираш в скърцането на пясъка
и да улавяш ехото му в шепите си.
Ще ти помогна да минаваш граници, ...
1.1K 2

На сина ми

Ти, мое мъничко дете,
радостта в живота ми донесе.
В малките ти,пухкави ръце,
цялата Вселена ми поднесе.
В очите ти - дълбоки езера, ...
1.7K 1

Реквием

Тревясала е тясната пътечка,
полегнала е старата лоза,
червени рози подивели
опитват се сред бурен да цъфтят.
Врата, провиснала на стара панта ...
784 2 5

Упътване за писане

две щипки сол
събрана от ресниците
вода със гъстота на кръв
превратно изтълкувани
сигнали до мозъка ...
625

Предрешено

Най-хубаво е винаги началото –
дими в чашата ми мляко с мед.
Ръцете ми посягат за прегръдка,
трепти по устните ми нов куплет.
Когато чашата без звук се счупи ...
694 1

Прозрачен

Навярно някога съм бил щастлив.
Не помня. Уж не се забравя, казват...
Вероятно затова останах жив,
или понеже тръгнах, безнаказано?...
Но сигурно, защото избледнях. ...
770 2

Баба лук садила

Баба лук садила
Посадила баба у градину лук,
та кага уготви да тура по струк.
Гозбата е блага с повече лучък.
Даже га е посно, компир и бобък. ...
965

Питаш ли ме

Питаш ли ме...?
Боря се за оцеляване...
Пред маса пълна със тъга стоя...
От устните ми вопъл и ридание,
а иначе - тишина. ...
727 2

Без любима жена

Светът е измама.
Осъзна ли това?
Оплачѝ се на мама.
Оставѝ ме да спя.
Ще боли да обичаш. ...
583

Гара съм, забравена от влакове

Спрях да чакам влаковете вече –
гара съм, но те не спират тук.
В старите си дрипи съм облечен –
чувства овехтели, бродещ звук.
Звук – далечно ехо на цигулка, ...
789 6 7