Иди при бедния -
да те нахрани.
Последния си залък ще даде
и ще затвори всички рани
с мазолестите си ръце. ...

Ако в спомен някога потърсим,
тръпнещият полет на крилата,
като бреме времето отърсим.
И потърсим в делника душата.
Можем ли да прекроим, по мяра, ...

Не бързай да казваш,
че всичко е грях,
което все още държи ни.
На скорост пораснах,
но малко се смях, ...

Никога не бях виждала по-тъжни очи от твоите. Напразно се взираш в лицата на хората. Търсиш нея. Чакаш я, но тя те остави, а ти търпеливо се надяваш, че тя ще се върне. Няма я. Все още не вярваш. Колко дни и нощи стоиш на едно и също място и очакваш. Покрай теб минават тълпи от хора, но не и тя. Би ...

Остави ме, отиде на небето,
не се сбогувах с теб дори,
но ти винаги ще си ми в сърцето
и любовта към тебе ще гори.
И винаги до края ще те помня, ...

В този свят сбъркан,
на страх и омраза,
аз мразя да мразя!
Да обичам обичам!
Искам!!! ...

Един въпрос почука не наслука
след полунощ на дървена врата.
Нощта отдавна мъчеше се тука,
а вятърът метеше пустота... Пътят!
Поеше исполински дъб сред нея, ...

Лакирах си ноктите в червено –
разлистени макове…
Прозрачно бельо –
дантелени блянове…
Черна рокля следва извивките – ...

Искат да бъда покорна
и искрата в мен да забравя
да се преклоня пред неправдата
и маска лицемерна да сложа.
Но, в мене чувства бошуват ...

Направи ми една услуга, брате.
Знам, че искам от тебе много.
Но малко ли вино и сълзи изпихме
С тебе двамата на тая маса?
Отрежи ми ръката, брате. ...

Тиха нощ покри градчето.
Изгряха хиляди звезди.
Щастливо е небето.
Щастливи сме, и аз, и ти!
Топъл вятър ни галеше косите. ...

Не си далеч.
Не си изчезнал.
Дори не си на разстояние.
В сърцето ми лежиш -
нежен плен ...

- Да, разбрахме се, вторник в 7, "Опълченска" и "Стамболийски" входа срещу мола - говореше Мишо с някого, докато влизаше в антрето и затвори вратата зад гърба си.
Събу се, стигна бързо до бюрото в ъгъла и драсна нещо на една бележка и се провикна към отворената кухненска врата:
- Весе, тука ли си?
- ...

Прекрасен ангел, паднал на земята
Облечен във небесна светлина
Решил да се откаже от крилата
За да разнася по земята любовта
Той дълго търсил, борил се и страдал ...

Не звъни телефонът, оглушал от мълчание,
във слушалката дишам, но не ти се обаждам.
Не разбра ли, копнежът е на инч разстояние,
а мечтите-химери упоени са с жажда.
Милиони надежди ще останат без музика. ...

Искам да те вдигна от съня ти
(а ти някъде в далекото отлиташ),
за да видиш мъничкото чудо –
под снега са цъфнали липите.
Котките се качват по балкона ...

Надеж ти чувам за крај
за она време
кога ќе престанат
шаховски игри
со човечки судбини ...

ПОСОКА
Този кораб потъва.
До последния дъх,
до последния пътник, до последния плъх
се надявах да вдиша поне глътка небе. ...

Вратата се отвори и колата се напълни със стружки сняг. Жената преместваше кафеза на мястото му, когато пътника подаде замръзналото си лице към нея.
– За малко да ми видите сметката. - протри ръце, една в друга и издиша струя мъгла. Лъхна я на алкохол. – Голям студ, а? В коя посока сте?
Тя не го чу, ...

обвинено е
животно в „чума“ — и — на
заколение —
в една страна с послушно
свойско поведение

Спомням си някога в онова наше детство някъде през 80-те, като деца, които играят в близост до главната улица, често когато се наложеше да отидем "надолу" с анцунг по пешеходната алея, по някакъв свой начин не продължавахме по нея с него. Имахме някаква своя представа, за това как трябва да бъдеш об ...

Не си ми нужен, вече съм сълза -
отронена и стъпкана в тревата.
Душата даже малко озлобя
понеже я забравих на площада.
Не идвай, пътят е трънлив дори за мен, ...

И все по-често слънцето мълчи
в небето, остаряло помежду ни,
а облаче с разнежени очи
измисля захаросаните думи.
Дърветата танцуват две по две ...

Абе, жено завистлива,
чак пожълтяла си като слива!
Няма ли за теб една пръчка,
виж си лицето - бръчка до бръчка!
Бръчки от злоба, да знаеш... ...

Колко малко ни е нужно
за една усмивка нежна.
Топла обич сгушена
във прегръдка светла.
Колко малко трябва ни ...

Красива съм. И малко нехайна.
Без кафе преди съмване,
признавам си -
не мога да дишам нормално.
Мълчалива, забързана и естествена. ...

— Господине, къде отивате – попита Божана Цайко Цицинкин?
Той се обърна и видя една красива млада дама, името на която бе забравил и което се опитваше да си спомни, но напразно.
Всичко, което беше сега в главата на Цайко изглеждаше, като картина хвърлена във водата, която губи цялостта си.
Облян в п ...

До дуваро ми клечи
дъртио му пръч съседски,
блещи своите очи
и избиват го кумплекси.
Спомня си козици млади ...

Последен звън
камбаната отмери,
замина уморена
коледната нощ,
богатите щастливи ...

Тръгна Кольо, тръгна Кольо
нива да копае.
Взе мотика, взе торбата,
скъса три домата.
Тръгна Кольо, тръгна Кольо ...

Невидимите дронове*
на човешката ми същност
се лутат в пространството
между Земята и Създателят.
Батерийте им са напривършване. ...

Тя се готви за път уморено и бавно,
всеки ден разговаря с дъжда и цветята.
А очите ѝ все към телефона пробягват-
може би точно днес ще звъннат децата?
Тя отдавна на всички мъже е простила, ...

Безводна бе годината и глуха
за воплите на хора оскотели.
Кога ще се намери зрънце тука,
че сетне плодове да има зрели?!
От слънцето жаравено горяха, ...

Чаша мляко, три бисквитки,
ароматът на кафе,
две усмивки, дълги плитки
и очи като море.
Розов изгрев, хладна тръпка, ...

Вдъхновена от любимото ми аниме "Vampire Knight",
и следните думи на Куран Канаме - "Понякога да забравиш е вид щастие."
Аз не исках, но се случи -
една далечна на едни отколкото близка,
и втора близка на други отколкото далечна - забрави: ...

В упадъка на мъжката ми нежност
ти цъфна, като полски мак -
със твоята примамлива небрежност
и коси от непрогледен мрак!
Докоснах те със плахите си пръсти ...