За любовта няма точно време и място.
За среща с нея не се правят планове и графици. Тя е толкова променлива и непредсказуема. Крие се по ъглите, в мишите дупки дори. Сега е в асансьора, после току виж се появи пред входа. Съботните вечери може да я срещнеш в клуба, но може и да не я срещнеш. Не е мн ...

Някой може би ще каже:
– И Росина да покаже,
че от майка си се учи.
Чакай малко, ще се случи!
Къщата си подредила, ...

Какво да сторя? Не виждах изход. Нямаше да се измъкна лесно от тази ситуация. Главата ми забръмча, мислите ми се стрелкаха в пълен хаос. Исках да помогна на момичето, но не ми идваше на ума как да се измъкна от гнева на Мойра. Още виждах стоманените и очи, безизразни и студени, че чак те пронизва хл ...

сърца туптят
и в седем осми такт
обичат
и всяка гръд ведрят
и в нея ...

Влак прекосява оттатък града,
крак олюлява, лети под дъжда.
Пак наблюдавам ефира в нощта,
злак се подава, суфлира луна.
Флаг се развява, топи се сълза. ...

Бясна! Дива! Гладна!
Всяка твоя капка искам!
Настръхнала и жадна –
със болката да те изпия
Жената в мен да вие... ...

Част 6
На връщане от Кавала всичко мина като по вода.
Никакви засечки.
Нито по пътя…
Нито на самата граница… ...

На панаира на метлите
всяка Яга на своята долита,
на паркинг чинно наредени,
от най-различни измерения;
класическата дървена метла, ...

Светът...
Светът се е побъркал –
тотално „превъртял“...
(Отново май „накъркан“,
или́ – не изтрезнял!...) ...

Долови шумоленето на роклята й, стъпките, опияняващият й аромат на цветя. Различи песента на нейните обици от перли и злато. Като силен хищник подушваше и усещаше всичко от километри. Знаеше кога тъмничарите му тайно сръбваха евтино вино с отвратителен вкус. Така предполагаше, защото винаги пиеха пл ...

Един комар се пръкна през нощта -
Разбуди ме проклетата мушица!
Не си продавах евтино кръвта
и погнах тази малка, хищна птица!
Запалих свещ и с вестник във ръка, ...

Един мъж се оженил с хитрост и решил да се покатери на жена си, за да се изкачи високо, високо
Жената нали била добра -> позволила да й се покачи на главата
И заживял мъжът на жената на главата. Било хубаво да гледа целия свят и да дърпа юздите, докато един ден го заболял гъзът от седене и решил да ...

Нахалница съм!
Шумно раздирам
тишината на деня ти.
Скитница съм!
В нощите ти идвам, в съня ти! ...

Хартия. Лист. И после думи…
Надраскани във миг необуздан.
Неравен почерк. Бедни рими.
Без капка жалост или свян.
И пиша. Не каквото чувствам. ...

Как искам да ми липсваш, но понякога...
Сега ми липсваш денонощно – често.
Дотолкова, че сякаш си избягала,
докато съм сънувал, че те срещам...
И в мене заболява туй очакване. ...

Знаеш ли, често се губя сред мрака,
който присъства във битието.
Чудя се какво ли в него ни чака?
Тъжно ми плаче тогава сърцето.
Някак си чувствам духовните липси, ...

Жълтеникаква, изваяна от цветовете на гората
Тя дойде, почука по стъклото, седна
Огледа влажните нослета на децата
Съблече лятото, и ме погледна.
Не можех да сваля очи от нея ...

днес
световен ден е
на сърцето
от което
правото му ...

Кой по-стремглав е от потока,
наситил се след дъжд – порой,
препълнил вирове дълбоки,
разлял се в езерен покой?
Кой по-игрив е от листото, ...

Анхиало – древен и велик,
с Обител свята – на Божествен мъченик;
градена бе в далечни времена,
съборена от варварска ръка.
На мястото на старата Обител ...

Кръв тече
в плата попива.
Кръв сърце,
болката не спира.
Защо на мен се падна ...

Нощната прохлада на септември
стъпките ми нежно приютява.
Но душата ми в нахалните брътвежи
на миналото пак се омотава..
Лица и думи пак се гонят - ...

Като пролет слънчева, сияйна,
като мед сладка, омайна,
като роза красива, нежна,
като ангел чиста, белоснежна -
туй си ти, родино чудна, ...

тишина, мухите дори ги няма
само аз вървя по света
нарамил своята драма
на арената срещу себе си да я разреша
в главата ми бушува тълпа ...

Тихо!
В очите му, чувам аз, нещо шепти...
Да може тишината му да замълчи!
Изострям слух, опъвам тетива,
душата ми се впива в неговата... ...

Буен кон в ергелето,
немерна сила, суета,
прелива от любов сърцето
в стройната, здрава снага.
В галоп препуска устремена ...

Обичам те...
Прониза ни животът, прави ни безчувствени,
стрива ни до болка, пуши ни безстрастно,
впива се до кокал, пие безучастно,
захвърля те високо в мен - и ни рисува... ...

Като суха филия безвкусен е хлябът,
Страшен е пътят като празен вагон.
Пишеш писма без адрес, с дъжда си говориш,
И вярваш, че дъгата е някъде там.
Усещаш всичко в пъти по-силно - как се багрят лалета, птиците как се зъвръщат от юг, ...

Тръгва светлината наобратно,
цялата земя ще се пречисти.
Есенна е лунната соната.
Сякаш есента я е измислила.
Звездните палитри - чародейки, ...

Всяко Раждане е Светлина!
Просто трябва да го опознаем -
в коренче,в крило,в добра ръка -
дадена за прошка и създател.
Всеки миг е време за Любов! ...

Обичаш ли ме?
Или слънцето изгря
и облаците разпиля зад хоризонта?
Целувката ти като утринна роса
на любовта ми огнено-гореща ...

Като славей в пролетен ден
аз от теб съм озарен.
И чуй ти неговата песен,
че той от тебе е унесен.
Чуй магията на любовта, ...

ИСТИНАТА
Лъжем се, че всички я търсим,
разголена да застане пред нас.
Може би само с мрак ще ни поръси...
Ще вгорчи най-сладкия ни час... ...

- Зъбките изми ли, Рори?
Никой с мене да не спори!
Ето четка за Росина.
С нея ставате двамина,
дето искат да се скрият, ...

Когато отида си от този свят
не тъгувай, а погледни зората.
Усмивка моя ще усетиш там
и денят ти ще огрява.
Когато вятъра коси разроши ...

Марина се разхождаше сама из благоевградските улици. Лекият ветрец напяваше любовни песни в този септемврийски ден. Реката тихо шумолеше, а листата на дърветата се сбогуваха едно с друго, подготвяйки се за предстоящия си вечен сън. Тази вечер имаше пълнолуние.
Медено-русата коса на момичето се полюш ...

Почернено беше селото днеска. От рано биеше клепалото на черквата, дето се сбираха хората, за да изпратят с литургия Хаджи Ивановия син. Млад левент беше Гроздан, тамън направи осемнайсет години. Знаеше момчето четмо и писмо, скоро го гласеше баща му да го отмени малко от сметките, дето правеше покр ...

Вариация по „Роня, дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен
Не зная как да започна... Добре, започвам направо. Доста време ви лъгах, не мога повече така. Дали ще ми простите?
Аз не съм тази, за която ви се представях.
Защо ви заблуждавах ли? Може би – за да ме приемете. Защото исках да бъда сред в ...