Променям се смело...
И вкопчена в стари илюзии,
зашити с конци в главата,
на вятъра давам сърцето си,
и тръгвам напред с душата... ...

ПОПЪТНА ЛЮБОВ
Ако някога, Любов, решиш да ме напуснеш,
ще съществувам ли в мъртъв, тъмен полусън?
Ако жаждата за живот в душата ми прекършиш,
ще бъда птица замръзнала в снеговете навън. ...

В ръката си търкалям орех. В мислите се питам : “ Ще бъде ли здрав и вкусен, когато го разчупя?”. Надявам се да е така просто, за да бъда удовлетворена. А той насреща ми мълчи. Трудно е да го пропукам. Опитвам да го счупя, но ръката ми почервенява. Пулсът ми се ускорява, защото вътре в мен се поражд ...

И кожата наивно настръхва
увлечена от воя на студа,
и устните замаяно потръпват
в гримаса тайна те стоят.
Тялото усеща допира копринен ...

Започна да се мръква. Студено е, вятърът хапе месата ми. В началото бях раздразнен и обиден, а сетне въздуха ми се услади и седнах на една пейка. Едно куче от близкия двор почна да ме лае. Напсувах го.
Минаваха вече четири минути - четири проклети минути. Срещу мен на около 20 метра имаше стар кладе ...

И аз като луната,
Крия си душата.
Но един ден ти,
Единствено и само ти,
Направи разрез в тъмнината, ...

Тази случка в пещерата
ги научи, че децата
трябва да са по-послушни.
Мама може да те гушне,
но тревогата остава. ...

Нека дойде пролетта,
студът в душа да чезне,
нека дойде любовта,
ела отсам таз бездна.
Като утрото на майски ден ...

Небето беше се снижило до върховете на дърветата...аха, аха да опре земята...
Едри капки дъжд падаха върху младото момиче, което подаваше на непознато семейство пакет, старателно увит в бял плат с огромни червени макове. Устните ѝ бяха посинели, може би от студ макар, че времето не беше студено и бе ...

Примамват ме пространствени широти.
Изплуват на небето небесните шейни.
Развихрят се невидими реалности.
Пеят звънчета в чудни тоналности.
Прелитат непознати колесници. ...

Зимъска щом пуши комина,
към блюдо “зурличка от Грух”
добавя ли рой витамини,
ще вдинат те бойния дух.
Та четвърт от зеле нарязвам, ...

Разпадна се нощта -
на преди и сега.
Вдигна платна
далеч от брега.
Минути преди да зазори ...

Вината да изкупиш ли?
Каква илюзия.
Невъзможно. Като да поправиш грешка.
Съвестта е състезание по самозалъгване.
Ранил ли си, това е. ...

Любовта
Любовта започва като поточе,
после се превръща в ручей буен.
Вулкан изригващ и клокочи,
огънят изтича и тогава вече си влюбен. ...

Забегналите делници
се скитат из безкрая,
може би те тайно
мечтаят си за Рая.
Ще се превърнат в спомени – ...

Тя е тиха и смирена,
не обича много шум.
Зад кулисите е скрита,
но пронизва ни като куршум.
Убива в нас тъгата, ...

Хип-хопът е начин на протест,
не е само псувни и себеизразяване,
хип-хопът отразява живота ни днес,
той е като свещ в задника на свечеряване.
Романтика с брутално измерение, ...

Днес в главата ми е тишина,
лудата е с вързани ръкави
и не бяга с рошава глава,
изтървана само по пижама.
Хаосът е доста подреден, ...

Тихо, бавно, тъжно крача
и не мога лесно аз да се съвзема,
за тебе скришом нощем плача,
отиде си и не мога още да приема...
че те няма, няма вече, ...

От злато са подковите ти конче мое,
а гривата - искряща, тънка свила,
но вързан вятър си, а бавна смърт -покоя,
змия потайна пие твойта сила.
Усойно, тъмно е в човешките обори, ...

В живота на всеки човек има нещо, което го променя. Изкоренява старите навици, с които е живял много години. Промяната често е свързана с трудности, но винаги е породена от намерения към по-добро.
След дълго време на безгрижен живот, Павел бе пред избор на трудно решение. Той работеше в строителство ...

Забравихме звука на тишината ...
... в шумното ни време, де идилия такава,
да намериш тиха маса в ресторантче китно
и да помолиш за менюто, да избереш питието
за дамата коя е с теб и за душата своя ...

Докоснеш ли ме, в миг ще се превърна
на утрото ти в лек, попътен вятър.
Изпиеш ли ме, дъждове ще сбъдна
в мечтите ти за плодородно лято.
Целунеш ли ме, като две пчелици ...

Русалка бях,
волна носех се
по морските вълни
и там на брега теб съзрях...
В мой блян превърна се, ...

Напред, астронавте, превземай всемира...
Да не трепне ни мускул по мъжко лице.
Под твоя скафандър трепти и пулсира
и моето буйно, непокорно сърце.
Лети и за двама ни към пътя млечен, ...

Очаквах те - красива, нежна
да дойдеш ти при мен
и душата моя безнадеждна
да намери своя ден
Очаквах, но това не стана ...

Понякога преди, но все по-често,
напоследък ме обгръща този мрак,
във който припознавам неизвестното
и бъдещето в израз - "Няма как!"
Но тайно, много скрито надълбоко, ...

Стоях пред дивно езеро през май,
все още лилиите не цъфтяха.
Вълните на отсрещния му край
със слънцето играеха – блестяха.
Тревата бе се ширнала навред – ...

Когато Истината ни докосне
в Полусъня,
а жадни спомени сънуват, че отпиват
от новата Мечта
жива вода... ...

рецептата
по същество
за
съвършено общество —
Любов и Обич ...

Румена мома с върбова снага
вървеше с менци към чешмата за вода
и пееше си песен, шепнеща надежда,
пееше и мокреше със сълзи своята одежда...
Търсеше по нея свойто либе- ...

Има чудни имена,
тук на село, във града.
Митко, Петър и Мина,
но Иван е по-така.
Има много имена, ...

сам по себе си
звезда е Витлеемска
всеки Ботев стих

– Мен можеш да ме оставиш на отбивката преди града. – обади се мъжът, полеждайки часовника си. – Къщето ми е навътре в гората и ме чакат. Сигурно ще се радват да ме видят. – Той прокара пръсти в косата си. Едва сега жената забеляза, че изглежда хубав този човек, а косата му сивееше като на вълк един ...

Моя вещице,
недолюбено малко момиче
което бере минзухари
и в косите си кичи върбички,
как зарязваш сандалите си ...