Твърдиш, че съм луд, старомоден...
а моят Бог бил е фалшив...
за теб "Свободата" е бога...
но вярвай ми... тя е кумир...
зависиш от спирт и от дрога... ...

Отчаяно търсим в нощта светлината...
онази, която, отваря врати!
Не погубва, сърцата а праща мечти.
Но знаеш, доброто, умира и чезне от нас.
Защото те, Прошката, бъркат с наивен простак. ...

Времето – равномерно повтарящ се вик
в разранената, кървяща гръд на вечността,
с пръстите си ноктести изрисувала лик
на вселенския път върху мраморна скала.
Часовникът е негово отроче – къси отсечки ...

Последните стенещи желания бяха оставили само следите от резултата си. Две голи тела. Унесени в сладките тръпки на оргазма. Всяко в собственото си изживяване от върха на удоволствието. И двамата не отстъпваха. Измъчваха се, сякаш си отмъщаваха за нещо. Тя беше дива, ненаситна. Искаше още и още. Свър ...

слънчоглед съм, а Ти си толкова високо
облечена в прозиращо-синьо
съблечи облаците
посягам
посято усилие ...

Вървeше към къщи. Мислеше си и усещаше вкуса на шоколад и първата ѝ цел преди дома беше магазинът за хранителни стоки.
Беше изморена, не ѝ се мотаеше из магазина, не и се мъкнеха торби с продукти. Взе кутийка шоколадчета от рафта и се запъти да ги плаща. Пред касата някой беше оставил препълнена кол ...

Слънчево лято. Прекрасно лято. Жега. Времето е чудесно. Светло и слънчево, дълги летни дни. А вечер.. вечер -луната голяма , звездите безброй.
Беше дошло време за жътва. Чуваше се шум от сърповете. Всеки бързаше да прибере реколтата.
Баба Куна и дядо Петко бързаха да пожънат посятото.
Те бяха на око ...

Няма закон в любовта.
Две тела, равносилни на тяло.
Две души, приютени в една,
две морета в планетата цяла.
Няма покой в любовта, ...

Далеч, далеч на изток
под южното небе,
до литър черно уиски
край топлото море,
тъй както бях по бански ...

Една година и осем месеца ми бяха достатъчни, за да разбера, че светът е достатъчно сложен, за да бъде интересен. Всяко нещо си има причина, а всяка причина си има нещо, което остава неизяснено или поне недоизяснено. Е как ще е интересен този свят, щом в него всичко се дължи на друго нещо? Няма мяст ...

ЗАЕДНО
Николай стои на брега и се взира в хоризонта. После бавно отмества поглед от точката, в която морето среща небето и поглежда към момичето, което е влязло във водата. Със русата си коса, която се спуска почти до кръста прилича на русалка. Иска да запомни този момент, когато времето е спряло и ...

… Събирам в шепи от надеждата и с целувка изпращам в пространството цялата ми нежност и топлота.
Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуват картини от намерената, съхранената любов.
Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато поискаме ...

Спъваха ме. Падах. После ставах...
Най-боли от удари под кръста.
Болка. Стон. Но после продължавах.
Тръгна ли, назад не се обръщам.
Имах. Губех. Нищо не векува... ...

Във сънищата си те чакам, като енигма стара да приседнеш ти.
Ела примамливо и бавно,
притихнала до мен бъди.
И не по гарите и по пристанищата ще те търся аз,
във моето сърце е всичко, а мина само час... ...

Откраднат миг и скътан спомен
увиснаха във тишината,
словата тайни да запомнят –
молитви в лоното познато.
На онзи храм–оазис топъл ...

Отдавна времето ни мина,
като конете във галоп.
Тревогата не ни подмина,
но спастрихме си житен сноп.
Ръкойките във него стигат ...

Вечер спирам пред хорските къщи,
и в прозорците тайно поглеждам.
Минувач, окъснял ми си мръщи,
знам си. Знам, че бездомно изглеждам.
Зад прозрачни и плътни завеси, ...

3.
Госпожа Христова си сложи новия медальон, както я беше посъветвал инспектор Френцов. Облече си блуза с подходящо деколте, за да се вижда бижуто по-добре.
След половин час се срещна с инспектора на ъгъла на улица „Живописна“ и улица „Омая“ и се отправиха към агенцията за недвижими имоти на семейст ...

музика Кирил Гунчев и Соня Станчева
аранжимент Кирил Гунчев
текст Соня Станчева

Отмина и последният ми влак,
сбогувал се със писък на завоя.
Но всеки ден на гарата съм пак...
Не казвам, че късмета чакам, моя!...
Оттук минават хиляди съдби - ...

Не ми се пише вече,
Време е да си почина, ей, човече.
Вместо думи, картини ще редя,
Колко е спокойно всред природата.
Нищо, че с детето станахме с дупето, ...

Строя огради денем,
нощем ги събаряш...
Със трясък разрушаваш всеки сън,
до мен стоиш, изгаряш,
и нищо не остава там... ...

Някъде между втория лешник и третата стафида от овесените му ядки, в главата на Песимиста окончателно се затвърди налудничавата идея, че е крайно време да излезе от "зоната си на комфорт" и да се срещне лице в лице с клишето.
Обърна лъжицата, с която ядеше и се загледа в далечното си размазано отраж ...

Всяка моя крачка напред
отхвърля земята с крачка назад.
Значи, трябва да вървя на запад!
Може би така ще успея
да забързам земното въртене, ...

„Обич и любов,
кой вятър вас довя ви?“
„Бóжите слова!“

Ти няма да бъдеш част от мен,
няма да си бялото във моя ден.
Нито ще изгониш сивотата ми,
наситила мастилено душата ми.
Но ще бъдеш моята симфония - ...

Много мъже
си търсят просто момиче за секс,
не влагат сърце
и дозите пият на екс.
Много жени ...

не вдишваш въздух
а
любов всемирна
издишваш я
и своята си ...

Времето е като древна жрица
понявга люби тук, сега и страстно,
а после като весела вдовица,
пренася се на нещичко по-свястно.
Времето е справедлив читател - ...

Интересуват ме полярните кръгове,
лунните затъмнения около очите ти,
ресоарите на мисълта,
и как със джаз да си открадна малко време в рая.
Интересуват ме нюансите, разбира се - ...

Горещо е, но юли си отива.
И става по-горещо вътре в мене.
Усещам - някак повече те има.
Ти идваш, разтопявайки го, времето...
И все по-често ми се губят думите. ...

Тежат ми неизречените думи
и раните на тайната болят,
а в тишината топла помежду ни
аз все по-често търся брод и път...
по който Спомените да препуснат, ...

Ще пия цяла нощ
Цяла нощ ще пия без да спирам.
Цяла нощ ще пия, до зори!
Във виното утехата намирам,
за нея много, много ме боли! ...

Вече тъй съм аз сразена
Окъпана в мастилен мрак
по лъч лунен ще се спусна...
При теб ще дойда тайно пак
все тъй влюбена, изкусна... ...

Странникът
Странникът ровеше в кофата с ръка.
Защо ли?Каква бе неговата зла съдба?
Човек не стар но отишла си бе младостта.
Какъв живот е водил?Какво преживява сега? ...