6.01. - 172 години от рождението на Христо Ботев
МОЯТА МОЛИТВА
"Благословен бог наш..."
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата, ...

Българският народ трябва да намери своята река Йордан. Вкупом да се потопи в нея и да се пречисти един път и завинаги.

Колко зими до днес преживях,
колко пътища снежни изринах.
Колко истини земни разбрах,
но Отвъд и така не преминах.
Дълго плаках и дълго се смях, ...

Не те познавам, ангеле мой верни,
но знам, че ти до смърт си ме обичал,
от битките крилата ти са черни.
На гарван май съвсем си заприличал.
Какъв ли да е бил греха ти смъртен, ...

5.
Дезинфекторът беше най-мразеното място в Института. Да, само названието му беше плашещо, всъщност никакви отрови не действаха в него. Специалистите по защита на организма при екстраординарни условия почистваха връщащите се от времевите експедиции бързо и изключително качествено. При това – неусет ...

Сънищата станно как завръщат ни
в спомени, а беше сякаш днес –
думите, с които се прегръщахме,
чакани от влакове - експрес!
Няма да ги върнем и целувките... ...

Не знам какво ми стана
Нещо случи се със мен
Любовна лудост ме обхвана
От любов съм сякаш заразен
Хей, момиче, спри, не бягай ...

Твоя бях до невъзможност!
Твоя бях, но не разбра -
всичко между нас е много сложно,
и всяка радост има си цена.
И грешна бях до безусловност! ...

Не сънувах често, не и по много,
но тази нощ в мен има мъгли.
Едно желание някак си старо
Си търси място пак да излезе...
Не те виждам, не те чувам ...

Твое е сърцето, за теб тупти нощ и ден,
всеки твой поглед пулса ми ускорява,
кара телата ни от страст да горят
и любовта заедно да празнуват.
Без теб не мога, твое е сърцето, ...

Глава XXXIV
Орлин беше седнал на бордюра, изпънал крака и навел глава. Сам със собствените си мисли, които в диалог водеше с нощта. Там- в задната част на болницата, до кофите за боклук. Тракаше равномерно с пети по земята. Тежко му беше. Трудно му беше... защото я обичаше. А беше човек на закона... ...

Изоставих пътеките гористи отдавна.
Не изкачвам вече стръмни върхове.
Предпочитам да вървя спокойно по равно
без да изпитвам излишни страхове.
Върховете са присъщи на младостта. ...

Зимни мои вечери,
самотни и без смях,
с мечти обречени,
като видения на монах
за танцуващи вещери... ...

Не приличам на другите хора,
аз съм свирка от крива върба.
Разпилян, като вятър на двора
и събран, като стара мома.
За добрите съм лош и коварен, ...

Зимен Кръстовден —
небе се отваря за
прàведни с вяра

Ела във малката колиба.
На прага чакам тебе уморена.
От уличната лампа светлина примига
и бяла пряспа с тъжен поглед стене.
А боровете в тишината плачат. ...

уви — със злото
несъпоставими са
горкѝте рими

Край реката, на стръмния бряг,
беше отдавна, бях рошав хлапак
мечтаех на сянка, лежащ под липите,
а наоколо кротко пасяха козите.
Мечтите детски са тъй необятни, ...

Гурбетчия
Кажи ми как я караш във чужбина?
Хлябът им по-сладък ли е там?
Две години вече как замина
а аз останах тука вече сам! ...

Нека през новата година
в света и в нашата родина
любов, щастие и мир да има,
да не студуват таз зима
хората бедни и нещастни, ...

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за живите... За всички онези, които трябва да преживеят загубата. Да се справят с болката, да почистят петната от сърцата си, оставени от оная с косата. Тя, която има наглостта да нахлуе в дома внезапно, ...

Пресищаш от и́мане,
скотееш от нямане -
скърпи́ си, човеко,
пробойните на душата...
Твои са - ...

Дърво без корен.
Дърво, понесено от вятъра - живот.
Дърво, разсичано от хиляди светкавици,
Дърво без време и само!
Зимата почти изсъхнало, ...

Морето си е, както винаги – море. Липсва ти, когато дълго не си виждал вълнението на пенливите му вълни и не си усещал гъдела на песъчинките под босите си крака и ти става досадно, когато почивката продължи повече от времето на вътрешната ти нагласа. Все пак, човек се натъжава и за дома, и за познат ...

Вървя, подскачам, леко е сърцето
и локвите са просто част от пътя -
вълшебно е да си дете, което
не се е сблъскало със ничия присъда.
Глухарче съм и чакам своя вятър ...

Шумът внезапно стихна. Рейвън обиколи с очи стаята изумен. Веселата гълчава на пъстрата тълпа, която се беше пренесла от площада към катедралата угасна сякаш по команда. Погледите на всички се бяха вперили в малкия пиедестал, разположен в средата на залата. Разнесе се кратък приглушен стон. Сякаш от ...

Не знам защо ти трябвах. Точно аз.
Вероятно дефицит на щастие.
На утихнала във тебе буйна страст,
събудена от моето сърце на части...
А може би ти бях една надежда ...

…
Родино, ще те оставя,
имаш въздух ядовит,
в теб душата днес вкушава
само злъчка, само стид. ...

Пияни катерици замезват със фъстъци
и прогонват махмурлука със айрян...
Омлет си пържат луди пъдпъдъци,
а шимпанзе си прай коктейл с банан.
Лъвът бе Дядо Мраз и си почива ...

Тече през долина свещена
библейската река Йордан.
Морето Галилейско прекосява,
там в ниското да секне в своя бяг.
Видяла чудеса велики, ...

Ходя из улиците тъмни,
оживяват спомени в мен.
Вървя и чакам да съмне -
да дойдеш ти във моя ден.
Сядам на пейката стара - ...

На дърво като седя е топло,
а на камъка – студено.
На нивата през пролетта виждам всичко във зелено.
Вдигам си главата,
покачен на канарата, ...

Младоста е чоколадо со вкус на рум
а во неа се буди
љубовен антагонизам
рибарите ја ловат емоцијата
во езеро што се бранува ...

Вечност... 5
Лятна нощ звездите па́ли,
вятър в клоните играй...
Нежно сетивата га́ли –
даже сам в нощта мечтай... ...

Прегръщам те с аромата на деня,
потапям се в устните ти страстни!
Обливам тялото ти в светлина,
сърдечен удар- искра любовновластна!
Вселената в ръцете ни е луда, ...

земна несрета —
в хартия превърнати
толкоз дървета
що за просвета —
в хартия изчезващи ...

Ще помоля вятъра да ми откъсне
от всички хора по земята,
по една мъничка щастлива мисъл
и в писмо да ми я прати.
О, туй не е кражба ...