Толкова бе силно, по-силно бе от нас,
беше много силна любовта ни,
пред бури безкрайно силно беше щастие,
трепетна принцеса бе деня ни.
Много бяха силни, целувките звънят, ...

Аз съм твоята тайна обител –
неспокойна, дъждовна вселена.
Приюти се у мен и не питай
накъде през света ще поема.
Как да знаеш, че дълго те чаках, ...

Там отвъд вратите са стоманени
и бравите се откъсват с топките,
ако се опитваш да ги хванеш.
И да имаш карта за посоките,
нямат вече смислите причина, ...

Розово утро.
Пътувам през слънцето
с дух, плът и сърце.
Феникс съм денем,
а нощем – страдание. ...

Няма време за пясъчни кули,
няма време за снежни дворци
в този свят на числа и на нули,
в този свят на придворни лъжци.
В този свят на огради и ключове ...

И питам се скитнице ти,
през годините где беше?!
Чукаше на различни врати
и да дойдеш при мене не щеше.
Аз те чаках самотен тогаз, ...

Здравей бабо!
Как си днес? Изминаха три години откакто те видях за последно, три години откакто се наложи да ти кажа последно сбогом. Въпреки всички тези години обаче, аз все още не мога да свикна с мисълта, че те няма. Когато си отида на село, спомените сякаш ме удрят право в лицето. Спомням си за ...

Сърцето ми сломено пред света тупти,
за обич моли то,
просто чиста любов без нищо в замяна.
А хората така жестоки са,
да обичат могат само, когато им е изгодно ...

избирателно не припознавам
се в отминали огледала
макиажите на моите постъпки
притесняват ме и подминавам
чупливите и крехките стъкла ...

Погледи, въздишки, бляскав прах.
Греещи лъчи насред ноември.
Праща ни Съдбата парещ знак –
клони на дървета притреперват.
Злато от листата бавно пада, ...

Валя, валя, валя... И пак вали...
Мокро...
Асфалтът е подготвен за развитието на реколтата...
Макар тоя дъжд да е нужен на село, а не в града...
В града има други работи... ...

Пролетта някак вдъхва надежда,
тя живот ражда знам.
На една мисъл пак ме навежда -
ще те срещна отново аз там!
Слънце, птици, цветя колко щеш, ...

[la versión española de “Buona vita (Video Story)”]
---------------------------------------------------------------
Марко Менгони - Щастлив живот (Видео история)
[испанската версия на “Buona vita (Video Story)”]
----------------------------------------------------------------------- ...

Сама със болката по теб.
Сама и сред тълпата щом не си до мене.
Сама във тишината на нощта,
а тишината е толкова прозрачна,
че дочувам шепот от звездите, ...

Като обрулени листа
от есенният вятър
кой можеше да знае
накъде ще ни отвее
загубих ли сърцето си наистина ...

8 ЧАСТ
Идва денят за път.
Тоз урок вече си го знам.
Дори, че от фришопа на летището в Истанбул е по-добре да си купя шам фъстък и сушени смокини.
Опитът от предния път показа, че и в самолета ги има - но са много скъпи. ...

Тази есен, от всички предишни различна,
носи твърдия цвят на земя, разорана отгоре,
спъва дългите сенки, когато забързат безлично,
щом излишната смелост с премерена мъдрост говори.
Само бавният дъжд е забравил,че няма причина ...

Как е пусто. Щом плъзне тъгата е пусто,
като утринни празни и влажни пплощади,
като думата в най-мълчаливите устни,
като липса от спомен в ръцете ми хладни.
Безпосочно тиктакат стрелки на часовник, ...

Остави тази страшна врата!
Тя е призрак на минали срещи!
Аз заключих и сложих черта,
вече нищо от там не усещам.
Не отваряй пак тази врата, ...

Душа, защо ми даваш безплътни надежди?
Не виждаш ли голите клони черни отвън,
на небето смръщените рошави вежди
и сърцето зовящо спокойствие и сън?
Не усещаш ли изпиващите болки, ...

Усмивки твоя дом да озарят,
да има в него красота,
звезди над него да блестят,
да те топли любовта.
Твоето дете да порасне, ...

Изповед на един „Член“
Цял живот живея тъй,
както тате ме научи,
партията да си обичам,
да съм и́ верен, като куче. ...

Виж тези прашасали снимки.
Къде е сега усмивката
с кривите млечни зъбчета
и бабина лютеничка по бузката?
Хей, погледни през прозореца! ...

Въздишка
в цвят на свобода
розово вали
от земята към Небето.
Луната крилато се усмихва. ...

Пропълзява и се шмугва
между клоните,
свлича се надолу из листата,
цапа ги по свое усмотрение
в нюанс, по който сам си пада. ...

Животът е като есента –
мрачен, пронизан от лъч светлина.
Паля цигара, отегчен
от поредния сив есенен ден,
какво да направя сега, ...

Сега си есен, а после – лято.
И топъл полъх в зимен ден...
Не зная вече къде избяга.
Какво остана в теб и мен?
Обичам вечер да лягам тихо, ...

Аз съм цар на горите, а ти?
Вдъхновѝ се от моите думи
и красивия ден оцветѝ
с топлина и цветя помежду ни.
Разкажѝ накъде полетя... ...

Тя гореше и изгаряше в Любовта
със всеки свой дъх...
И всеки туптеж на сърцето и
изпомпваше пламъците във вените и...
Тя беше влюбена до безумие... ...

Венка им донесе чорбата , яхнията, хляба и виното. После се изтегли в кухнята по-далеч от тях. Те ядяха лакомо. Надигаха шишето с вино и се разприказваха. По-младият от тях хвърляше любопитни погледи към двете жени. Седефа виждаше, че леля и е притеснена от тези неканени гости и че се е втренчила в ...

А вятърът
защо напира,
издул
все още влажното пране.
Пак бърза ...

Дори и да обичаш някого,
недей изрича чувството на глас!
Това, че тебе взе те Дявола,
дано ти бъда жертва само аз...
Понеже ти ме прати във безсъние, ...

Красива си, когато спиш,
след диви бури укротена.
С дъха си в моя се топиш,
пълзиш по крехките ми вени.
А аз в самотния ти сън ...

Разлистваш ме бавно...
Кубче лед, разтапящо се
в чаша бяло вино
с дъх на диви цветя...
Нектар от сладострастие ...

Родих се, за да плувам
в морето...
Чаках то да стане тихо
и спокойно...
...а морето бушуваше, ...

Хайде, Боже, не ме щади.
Нарежи по един домат.
От ракийката ми сипи.
Гост съм ти аз, от този свят.
Казват, че Ти, си наше момче. ...

Неканен идвам. Моля, приеми ме!
Не зная как, но просто го реших!
Дали да кажа думата „прости ми“
за всичко туй пред тебе що сгреших?
Ще ми простиш ли ти, това не зная! ...