– Здравей, Любов!... Да знаеш, как ми липсваш!
– И ти на мене! Страшно много, мили!
Часовникът да превъртя, как искам...
назад – в ръцете ти да съм!
– И ти, ли? ...

мерзно пътят към
оповърхност`яване
направляван е

Ако нещо, нещичко, във Вселената не е съвършено балансирано, то тя неизбежно ще колапсира, защото всичко свързано/взаимносвързано...

Такава винаги ще я запомни:
отчаяна, със молещи очи -
изпълнени със мъка и огромни...
Гласът задавен в него пак звучи…
Той крачките като беглец усилва - ...

от умението да се радваш
не забравяй да си даваш,
и вярвай си в тази част
щастлив в своя пръст,
посей наученото до сега ...

Съгреши Човека! Съгреши!
Ни повече, ни по-малко от другите Човеци.
Чул бе, че „Човешко е да се греши“,
че „Цар веч' няма, а Бог, ако го има, е далеко.“
Уж всички си затваряха очи, - ...

Черен облак срещнал бял,
силно викнал и му рекъл.
Где си тръгнал, де летиш?
Толкоз лек си, толкоз бял.
Аз съм мрачен, аз съм черен, ...

Животът беше четири стени и малък прозорец, притискащи го неумолимо около себе си, ала той чувстваше присъствието й в празната стая.
Усещаше я в милувката на течението ,промъкващо се през открехнатата врата. Виждаше лицето й оформено от сенките, преплитащи се в ъглите на помещението, подгонени от дн ...

Ако с моята лодка летите,
понеделникът петък не слуша...
От вълните платна си ушийте,
океанът е вашата суша!
Капитан на платна от надежда! ...

Извит като змия
пътят е пред мен,
аз пъшкам и вървя,
гоня бягащия ден.
Откакто зазори ...

3.
В шест и половина сутринта се чуха движения и тропот из коридорите на урологичното отделение:
– Ставайте! Събуждайте се!
В десета стая бяха будни.
Първо легло беше омачкано, скърцащо и мокро. ...

В полетата на залеза живях.
В света отхвърлил ме като различен.
Изпитвах гняв, но никога не страх.
По мълнии катерех се,
за да не съм себичен. ...

Съжалявам онези жени -
примирени, и тъжни, и сиви...
Те, от страх да не бъдат сами,
все прощават лъжи и обиди...
Не разбирам онези жени, ...

Добър или лош,
на капки прозрачни се оттича животът ни -
облян от внезапния дъжд лист,
трептящ натежал,
И всяка една ...

Au/Ra - Medicine
Dirty laundry
Hanging out with the white lies
‘Til they’re clean sheets
Testing loyalties ...

Растеше пред панелния ни блок
една липа. Не зная от кога
тя беше там, но ствола бе висок
до петия етаж. И днес с тъга
си спомням онзи чуден аромат ...

> Понякога ще идвам във съня ти...
>
> Н. Вапцаров (,,Прощално")
От най-тъмното небе ще се родя,
събрала в себе си най-светлите окраски, ...

Докосваш ме със топли длани.
Изпиваш ме със влюбени очи.
Сърцето ти душата ми обилно храни –
за мигове, за часове, за дни...
И аз съм още същият ...

Потропва летен дъжд.
Лицето ми измива.
И виждам изведнъж
дъгата, тъй красива.
И леко стъпва самодива ...

> Accidit in puncto, quod non contigit in anno.
>
> (В един миг се случва това, на което не си се надявал с години.)
>
> Лат. сентенция ...

Невзрачните копнежи на тълпата
по всички ълги на града пълзят,
сълзлив рефрен от чалгата позната
купува и продава свежа плът.
Обвива пушек старите калкани, ...

Решиш ли да отсечеш дървото,
моля те, не отсичай сянката му.
Ще бъде и от лесното по-просто,
листата му да наранят пианото.
Ще развържат панделки люлките ...

Новата квартира беше малка,
изпълнена с любов...
Не толкова епична,
овладяна,
не изкуствена, лирична ...

1.
Снегът бавно трупаше пухкави преспи. Всичко наоколо беше бяло и чисто. Коледната ваканция беше започнала преди два дни и площадчето пред старата часовникова кула в Краище се огласяше от детски глъч. Деца с шейни, деца със ски или просто оборудвани с кураж – всички те се радваха на снега и на своб ...

Повярвай ми, не искаш да ме имаш.
С какво се хващаш, нямаш си представа.
Приличам на крайпътната къпина
и не на всеки, драги, позволявам
към мене да посяга с нагли пръсти. ...

Много пъти съм се чудила: кое е ценното? Да знаеш, или да намираш и систематизираш знание. По времето, когато това ми беше работата, да уча, имах проблеми. Първо, защото не можех и не исках да наизустявам уроците. Исках да разбера какво казват. Исках да го свържа с вече разбрани неща. Не винаги успя ...

Понеделник отвори очи,
засияли от лятно очакване.
Залюля се на сноп от лъчи
този юлски чаровник и пакостник.
После скочи сам в лодка мечта, ...

Защото много искам да те имам,
затуй те отминавам без да спра.
Защото искам днес не да ти кимам,
а да се слея с теб - тук и сега.
Защото знам - това е невъзможно, ...

Понякога се чувствам много дребна -
като сълзица,
паднала в морето,
изплакана и вече непотребна,
но стоплила и милнала сърцето. ...

Понякога бе толкова далеч от мен,
че сякаш океани прекосяваш.
Но днес се взирам в тебе съкрушен -
дошло е време вече да отплаваш!
В платната ти попътен вятър ще играй, ...