Защо усещаш,
когато душата ми страда,
прегърната във своята самота
и бързаш ръка приятелска
да ми протегнеш ...

Отскоро имам вяло вдъхновение.
Луната хич не ме интересува.
Вълкът във мен е с овче поведение
Смирена е стихийната ми лудост.
И пулсът ми е равен. Апатично. ...

- Природата има невероятно чувство за хумор, не мислиш ли, точно на първи април, денят на лъжата и шегата заваля сняг. И то десет дена след като е настъпила пролетта. ..а си спомням като дете как лъжех на този ден, че е завалял сняг и никои не ми вярваше...
- Да, наистина е така, жалко за цъфналите ...

Животът си в ръце вземи,
бял полет в дните да звъни,
горчивото с пепел посипи,
вратата на мрака заключи,
обичай и враговете си дори, ...

Погледни в очите ми –
Залезът се оглежда в тях.
В черното на зениците ми
Слънцето трепти и залязва.
Погледни в очите ми – ...

Не ми се умира, разбира се.
Това е най-тъпата роля.
Байгън съм от чуми и вируси,
не ме занимавайте, моля!
То ясно е даже за глухите, ...

Спечелих вселенското тото -
любима и чудно дете,
аз - неудачник без мото,
удавник със сламка в ръце.
Спечели безумецът в мене ...

Тежка песен ще излея
между земята и небето,
попили онзи трепет
на прикования Прометей,
когато светлината трепка, ...

Дойде ни враг неочакван на гости.
Тръгнал бил казват от далечен Китай.
Решихме да се изолираме с пости,
да пием лимон изстискан във чай.
Тази дребна гадинка напразно се нада ...

Всеки божи ден е моят плет,
дето го прескачам под секрет.
От силата на думите обзет,
се представям скромно за поет.
И във тръпки сутрешни дори ...

ПРИКАЗКА ЗА ЗМИЙСКА КОЖА, ПАДНАЛ ЗЪБ И БАНИЧКИ
-Бабо, бабо, виж какво има пред вратата!- децата изглеждаха доста възбудени, но не и изплашени.
- Може ли да е опасно, бабо?- попита Роси.
Баба им, разбира се, веднага остави айпада си и тръгна с тях да види какво толкова интересно са открили. Пред пътн ...

Когато небето разцъфтяло
заехти по светулковите стъпки,
дошло е време за замлъкване,
докато се строшат думите
и от тишината залитнат. ...

Душата ми, не могат да затворят
в ковчег от четири стени от тухла...
Свободно рее се тя сред звездите
и търси теб, отново търси тебе.
И въпреки, че тялото умира, ...

И в зоната на здрача стана светло –
звезда ли падна? Или взрив планетен
Луна извая втора в силуета
да дишам в сянката ти цветовете:
на огнения залез кръв червена, ...

Музика и текст - Иван Неделчев Аранжимент - Иван Неделчев

ФÉРМАТА!
Генерална пауза, стоп.. корона е значението на думата Фермата,
въведение и обяснение за тези на, които думата не е позната.
Оркестъра спира толкова дълго,колкото прецени Диригента,
очите на изпълнителите в него вперени, доверие e елемента!? ...

Как жадна съм за топлина
За нежна дума
За допир на ръка
И вярвам някой ден
зад някой ъгъл ...

Към теб пътува. С белия си кон.
(Какво ли все по пътя го задържа!?)
В очакване, на стария балкон,
опитваш дим на възел да завържеш.
Ще дойде, знаеш. Бляскав, смел и млад ...

Път от моя път ,
кръв от непролятата ми кръв - чуй ме!
Чуй - сърцето ми отвътре.
Там, където липсваш - боли.
Едва доловимо, ...

Макар да зная, че е много рано,
ще изплета гергьовският венец.
И вместо кръвнината обещана,
стихът ми ще е жертвен бял агнец.
Ще вплитам цвят и песен, и мъниста, ...

Подпирам здрача мрак да не нагази
във клетвения Изгрев-обещание.
Зад мен е тъмнината на омразата.
Превзема ме. Не чуваш ли стенание?

Това е история за срещата между две жени. Между съвършено богоуподобената и съвършено покварената (демоноуподобилата се). Между девицата Мария от Назарет, облечената в слънце, която Създателят на всичко видимо и невидимо избра, привлечен от благоуханието на целомъдрието ѝ. И Мария от Египет, жена, с ...

Житейски терзания 10
...
Агентът в мен отново забушува,
сърцето ми не може да хитрува,
на пост стоя - имам мисия, ...

Полужена, полубогиня,
полудобра... Предимно лоша.
И нея майка е родила,
но вешица е дала огън.
Не я търси след изгрев сутрин, ...

Металика - Омраза похабена
"Wasting My Hate"
Good day. How do?
And I send a smile to you
Don’t waste, waste your breath ...

Город пустой.
Не вижу, кажется,
птиц,
собак,
кошек бездомных. ...

И пак е Цветница, витае,
усещане за недовършено.
До Бога пролетта ухае,
върбички сплита - неокършени.
Усмивка детска не сияе, ...

Някой ден светът ще бъде
по-добър, по-хуманен,
силата на прогреса ще види
и няма да е тъй отчаян.
И ще има светла правда ...

ТОЛКОВА ЛИ ТРУДНО Е…
„Колко трудно е
в нашия век да бъдеш
честен човек!“
Пеньо Пенев ...

Реки ли са невежите тълпи
течащи кривогледо между нас?
На брегове далечни в този час
разделят ни различните съдби.
Дори към тебе взорът се топи ...

Започнах да обичам тези дни,
в които мислено не съществуваш.
В очите ми щом силно завалиш,
аз моля се от мене да изплуваш...
Тогава си най-тъжното ми щастие. ...

Nothing will be left behind you
Nothing ever was
Nothing is your origin and
Nothing's your demise
All of life dissolves to nothing ...

Кръчмата на Рал беше в по-бедняшки квартал и се посещаваше от друг тип клиентела. Макар, че бе обяд, почти нямаше свободни места, всички пиеха здраво.
- Ще те оставям - каза придружителят му и си тръгна.
Сакрил седна на една празна маса и се огледа. Явно не се вписваше в обстановката - мнозина го зя ...

Закъснях ли за да ми простиш
Закъснях ли за да ми простиш?
Закъснях ли за да ме обичаш!
Зная, че за всичко мен виниш
въпреки, че само го отричаш! ...