Тишината е мъдрост, която не съм пожелала.
Не посмях да порасна до сянка и дъх на иглика.
Листопадът горчи от тръпчивия вкус на раздяла.
И понеже си тръгваш, ще бъда безсилна да викам.
Прегърни ме, преди да прекрачиш завинаги прага. ...

Когато те потърся, винаги те намирам
в най-топлото кътче на сърцето си,
там дето кръвта ми немирна извира
и дава живот на образа, на лицето ти.
Болката отдавна те е разбулила в мен. ...

По Пеньо Пенев,
един от най-големите наши поети!
С поклон!!!!
На гроба ми не слагайте цветя!
Прелейте го със вино и ракия! ...

Посвещавам на Параолимпиецът Дечко Овчаров
По килим от борови игли, аз вървях-
боса, или със скъсани обувки.
Окайвах се, за своята съдба,
че ти не си до мен, а така ми липсваш... ...

Не ти ли
със з`ъби скръцна,
ме смяташ
за слабоват,
а скръцна ли ти, ...

Събуждам се и искам да изгазя
душата си,
докрай зашеметена
и пътищата с калните талази,
и тинята на дъното – ...

любов където
пребивава — щастие
преизбуява
преизбуява
щастие — любов където ...

Оскъдицата днес е всичко мое.
Оставен от последните приятели,
се чувствам сигурен единствено в пороя
на сиви мИгове - стена срещу предатели.
Преодолях и фалш, и лицемерие. ...

Огън в огън,
дихание слабо...
Парещи устни,
полъх на вятъра...
Усещам те, ...

12.ТРИНАДЕСЕТТЕ ВЪЗГЛАВНИЦИ: ЖАРА, ДЪЩЕРЯТА НА ОГНЕНИЯ ВЛАДЕТЕЛ
- Това не е честно! Приказката не може да свърши така!- извика Виктор.
- Да, бабо, не може да не научим коя е бъдещата годеница на принца, наистина не е честно!- възмути се и Роси.
- Напротив, не съм казала, че няма да научите! Но вече ...

С инжекции... в своите вени...
си впръскваме все "Свобода"...
и лека... полека... невинно...
привикваме ние с това...
изгубили своя критерий... ...

Обичайте ме и след мен!
Дори наполовина с любовта,
с която аз ви обичах... преди...
Обичайте ме!

Баба Меца огладня,
пред очи ѝ пречерня.
Бързо стана на крака
мед да търси във гора.
До дървото дотърча, ...

2.
Горе беше на осмия етаж.
Надена калцуните трудно и реши повече да не ги маха от обувките. Не ако и не го изпишат. Толкова гадна и упорита беше болката да се свие и да ги наложи, само за да не цапа обстановката с присъствието си. Преди година отиде на зъболекар, и това му се случи през тия проклет ...

Отдавна живея на края на света, там където няма край или начало. През лятото тук нощите са бели, ама наистина, толкова бели и сияйни, че душата ти се слива с тая безкрайна и изумителна чистота, дело на Всевишния!
Бленувах любовта с едно така огромно, разтуптяно и чакащо сърце. Така силно ми се приис ...

Кажете ми, какво е туй съдба –
записано, скроено, начертано?
Избираш сам или друга една,
незнайна сила в теб поддържа пламък?
Зависи ли животът ни от нас ...

Път към сърцето
Вечно жива е моята муза. Цветна поляна обсипана с рози е моята старост. Младостта в карета вози цялата събрана радост. Вървя напред с крилете на смеха. А в сянката на чувствата са моите сълзи. Диря мъничка полянка тревата да ми мълви. Живота е труден и все някой съсипва твоите мечти. ...

Посвети ми кратичък стих!
Напиши прозаично послание...
Нека в тебе не бъде тъй тихо!
Изкрещи всички твои желания!
Аз не искам да чувствам дъжда. ...

Със вик, по тънка нишка тръгва дирята човешка
преплитат се съдби, минути страст и песен
акорди от сълзи на пеперуди сливат
стремеж към светлина и тягостни терзания
несбъднати желания, миражи, междуметия ...

Любовта ми е стихия,
съчетана с летен гръм!...
Казват ми: „Бе, остави я!”
Как, бе, викам?... Луд ли съм?...
По характер - своенравна, ...

Паяк изплете шал от перли роса.
Загърна се във него самодива,
вплете изгреви във своята коса
и стана някак още по–красива.
На шипков клон се шалът закачи, ...

Днес примирам от ужас
със настръхнала кожа
Чакам трима хирурзи
да ми кажат “под ножа”
Шепи хапчета вземам ...

Все още пазех скъпия момент –
усещах, че така е редно,
до снимката ни в оня ден.
Това ми бе и важно, и потребно.
А в рамката – усмихва се Любов, ...

Задъхани, нанякъде забързани,
все тичаме. Нагоре. Към целта.
Ранени са нозете ни от тръните,
пътеката обрасли към върха...
И бързаме по крачка. Ден след ден... ...

Реших да стана егоист и за себе си да те поискам... Да ме дразниш, да те искам, да откачам всеки ден по теб! Сутрин да си крива, недоспала, да поискаш шибано кафе, аз със радост да направя и така да бъде всеки ден!
Всяка вечер в мръсна жега, да обгръщаш себе си с юрган, да ни разделя тази мръсна гад ...

Желанието ми море голямо е,
но талантът ми е под въпрос.
Как ще привлека внимание
с този стих гол и бос.
Може би ще го харесат някои, ...

Отзарана
пощръклела,
луда полудела,
с триста клетви клела
тая мойта орисия ...

Помните ли – не беше отдавна –
улиците бяха човешко море,
нещо се роди, а друго падна,
стъпкано под нашите нозе.
Имаше развяти знамена, ...

Излъга ме мръсно,
как да ти простя?
За извинения е късно,
И сърцето ми опустя.
Как всичко ти забрави? ...

Там, дето река Скът бавно тече
и вятър тихо с тополи шепти,
ти на брега иди и поседни
и чуй легенда за минали дни.
За Алтимир – селце с горда съдба, ...

Заглеждам се във тебе тази сутрин –
на сън се смееш някак закачливо?!...
Нима небръснатата моя мутра
те прави днеска толкова щастлива?...
Блажено мъркаш, стенеш и се галиш... ...

„Бурите са душите на хората, които търсят път към затишията. Можеш ли да преброиш затишията в себе си? Не можеш! Но, можеш да се сетиш за всяка една буря в теб, която те е разкъсвала и карала да страдаш.“ - Елена Петрова
СЛЕД БУРИТЕ
Безумно изтръпнали са в бурите чувствата.
Ужасът вилнее стръвно, ха ...

Отдалече бият днес сърцата ни.
Отдалече мислите бушуват.
Но нали сме смели откриватели.
И през океани търсим суша.
А звездите пътя ни посипват, ...

Слънцето залязва, нощ иде,
хиляди звезди над мен сияят.
Нека тогаз душа теб да види,
преди да дойде краят.
Облечена бъди в рокля бяла, ...

ДЕТСКИ ЖЕЛАНИЯ
(превод от хърватски)
1995 година
Желанията на три деца.
1. ...

Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля, ...

Мила
Двете самодиви се притаиха зад едно дърво и се загледаха в мъжа,който беше разположил палатката си на близката поляна.Огънят,който беше запалил,хвърляше отблясъци в тъмнината и от време-на време се чуваше пукането на някоя съчка.
Мъжът се пресегна и взе китарата,която беше оставил близо до себе ...