Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 416 резултата
Огън буен и разпален,
Елица- момица залюби,
залюби и прииска,
по- силно и от него си.
Разхвърляше пламъци, Огън, ...
Елица- момица залюби,
залюби и прииска,
по- силно и от него си.
Разхвърляше пламъци, Огън, ...
274
2
3
Бе слънчев, топъл есенен месец.
Не помня дори дали валеше.
Дъждът навярно е бил сащисан –
откак се помня, за него пиша.
Дъждът навярно се е обидил, ...
Не помня дори дали валеше.
Дъждът навярно е бил сащисан –
откак се помня, за него пиша.
Дъждът навярно се е обидил, ...
348
1
3
Рисувани са птиците в главата ми
и никога не могат да отлитнат.
Те пърхат сред хербария на лятото
и пълнят ирисите ми с молитви.
Загърнах цялата земя във облаци ...
и никога не могат да отлитнат.
Те пърхат сред хербария на лятото
и пълнят ирисите ми с молитви.
Загърнах цялата земя във облаци ...
722
9
15
Ще пристъпя през прага и ще погледна
там където се ражда зората,
по студената пръст ще поема,
ще забравя къде ме запрати съдбата
и ще загубя посока за рая и ада, ...
там където се ражда зората,
по студената пръст ще поема,
ще забравя къде ме запрати съдбата
и ще загубя посока за рая и ада, ...
540
Помня всяка сутрин рано като ставах,
как откривах Гърция в очите ти.
Помня всяка сутрин рано
като ставах в очите ми надежда,
душата ми проглежда. ...
как откривах Гърция в очите ти.
Помня всяка сутрин рано
като ставах в очите ми надежда,
душата ми проглежда. ...
614
1
1
Wer je gelebt in Liebesarmen,
Der kann im Leben nie verarmen;
Und müßt’ er sterben fern, allein,
Er fühlte noch die sel’ge Stunde,
Wo er gelebt an ihrem Munde, ...
Der kann im Leben nie verarmen;
Und müßt’ er sterben fern, allein,
Er fühlte noch die sel’ge Stunde,
Wo er gelebt an ihrem Munde, ...
1188
1
1
793
2
3
2513
2346
Плевен. Гарата. Бюфетът. Обява: „Търсим майстор на закуски“. Казвам, вземайки сандвич: „Наполовина мога да помогна. Майстор съм, но не на закуски“. Жената въздиша: „От година нямаме майстор, само сандвичи правим“…
Не е на добре в България да няма баничари…
Не е…
хххх
Във влака. Качвам се в Плевен. В ...
Не е на добре в България да няма баничари…
Не е…
хххх
Във влака. Качвам се в Плевен. В ...
582
2
9
Баба рипала отрано
и запретнала ръкави,
чудни гозби най-отбрани
да приготвя, веч' събрани
са и госте. ...
и запретнала ръкави,
чудни гозби най-отбрани
да приготвя, веч' събрани
са и госте. ...
1099
3
На моменти се вглъбяваш.
Самоиронизираш се, вината в себе си
признаваш и нещата са такива и отговори търсиш,
но нещата пак остават,
хората живеят с погрешната представа ...
Самоиронизираш се, вината в себе си
признаваш и нещата са такива и отговори търсиш,
но нещата пак остават,
хората живеят с погрешната представа ...
586
1
Домашната врата ли изгърмя?
Съседът ме покани на по бира.
„Пияни ООД“ да учредя –
начело с председателя ни Киро.
Наложи се жена му да лети… ...
Съседът ме покани на по бира.
„Пияни ООД“ да учредя –
начело с председателя ни Киро.
Наложи се жена му да лети… ...
526
5
И ако ти останеш сам -
сам във цялата вселена -
помни, че едно сърце тупти -
тупти за теб...
И ако ти останеш сам - ...
сам във цялата вселена -
помни, че едно сърце тупти -
тупти за теб...
И ако ти останеш сам - ...
341
1
Ех, науко, носила си слава,
ала все натискат да мълчиш.
Кой ще позволи да избуяваш,
ако ти не му се подчиниш?
Ех, науко, ти наивна, скромна, ...
ала все натискат да мълчиш.
Кой ще позволи да избуяваш,
ако ти не му се подчиниш?
Ех, науко, ти наивна, скромна, ...
488
1
8
Светлината във очите чезне -
малка свещ - със времето догаря.
Мислите отварят черна бездна -
невъзможно да ги изпревариш.
Всяка радост с мъка е обречена. ...
малка свещ - със времето догаря.
Мислите отварят черна бездна -
невъзможно да ги изпревариш.
Всяка радост с мъка е обречена. ...
566
5
5
228
1
Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...
1195
9
3
Не знам къде си, накъде отивам
но знам, че има място тук и сега
на този свят, да, който ме очаква
който ни очаква и не знам как...
Как да отида, нито как да стигна там, ...
но знам, че има място тук и сега
на този свят, да, който ме очаква
който ни очаква и не знам как...
Как да отида, нито как да стигна там, ...
799
2
Не е случайно това, че планината често се родее с женското начало и нежни приумици. Не са и просто така измислени онези легенди за силата, волята и непримиримостта на челяците, които са родени или притежават силата на туптящо планинско сърце.
Гледаш ги - тихи, усмихнати, гостоприемно ти кимат с глав ...
Гледаш ги - тихи, усмихнати, гостоприемно ти кимат с глав ...
1126
5
13
Не мога да понасям прости хора!...
Пък те се пръкнали под път, над път!...
Не се научил още да говори,
държи се сякаш негов е светът!...
Един такъв на светофара днеска ...
Пък те се пръкнали под път, над път!...
Не се научил още да говори,
държи се сякаш негов е светът!...
Един такъв на светофара днеска ...
940
6
15
Щом намаже ми филия,
със домашно масълце,
баба ми налива и да пия
в пъстра чашчица млекце.
Сиренце с домат за обед, ...
със домашно масълце,
баба ми налива и да пия
в пъстра чашчица млекце.
Сиренце с домат за обед, ...
749
4
10
Нежен звън дочух в далечината,
безнадежно лутайки се в тъмнината.
О, дали дошъл си ти от самотата,
надвиснала над мен да ме избавиш?
Знам, сама избрах си участта, ...
безнадежно лутайки се в тъмнината.
О, дали дошъл си ти от самотата,
надвиснала над мен да ме избавиш?
Знам, сама избрах си участта, ...
544
Виждаш ли сълзѝте неизплакани,
потекли наобратно към душата?
Срещи и любови недочакани
и криле сломени от съдбата.
❤️❤️ ...
потекли наобратно към душата?
Срещи и любови недочакани
и криле сломени от съдбата.
❤️❤️ ...
841
4
6
Всеки носи своя нрав
както охлюв носи къща.
Кой е крив и кой е прав,
щом в деня се преобръща
претоварена от нас колца, ...
както охлюв носи къща.
Кой е крив и кой е прав,
щом в деня се преобръща
претоварена от нас колца, ...
523
4
9
Здравей! Не се познаваме,
но пречи ли това
да ти дам усмивка бяла
и да ти благодаря,
че си до мен, четящ ...
но пречи ли това
да ти дам усмивка бяла
и да ти благодаря,
че си до мен, четящ ...
370
1
Лятото е още в мен,
обвито в плацентата
на моите желания,
оплодено с любовта
на женските ми мисли, ...
обвито в плацентата
на моите желания,
оплодено с любовта
на женските ми мисли, ...
322
2
2
1337
2
2262
5
8
923
1
2267
1
3170
2
4
1044
3
Нощта е мрачна,
но обагрена от сърпът лунен.
Светлината хладка
с тъмнината бори се,
а вятърът е тъй бурен. ...
но обагрена от сърпът лунен.
Светлината хладка
с тъмнината бори се,
а вятърът е тъй бурен. ...
801
1
2
Аз знам, че няма да съм твоя,
живеем във различни светове.
Но всяка нощ напускам своя,
да бъда с теб, за мъничко поне.
От себе си излизам и съм лека, ...
живеем във различни светове.
Но всяка нощ напускам своя,
да бъда с теб, за мъничко поне.
От себе си излизам и съм лека, ...
4279
44
59
3705
2
7
Към Вещерското сборище…
Небето беше мрачно. Опушени кълбести облачета профучаваха, размазваха се и се сливаха с графитовата необятност. Луната - щурата сестрица, мътно разпиляваше светлика си през пухестите наноси. Тя профучаваше със замах, разбиваше пухкавите препятствия, завиваше в несигурни пируе ...
Небето беше мрачно. Опушени кълбести облачета профучаваха, размазваха се и се сливаха с графитовата необятност. Луната - щурата сестрица, мътно разпиляваше светлика си през пухестите наноси. Тя профучаваше със замах, разбиваше пухкавите препятствия, завиваше в несигурни пируе ...
871
6
11
Мелкая пороша белила мёрзлую землю. Шипело под ногами. По ни выспавшемуся лицу ударяло холодное «бабье просо». Тяжёлый ветер задувал тёмноту зимнего утра. Разбуженная жизнь ежилась, свирепела придавленная чёрным небом.
- Нет лучшего времени для окончания света, - подумал Алим Петров, он шёл будить н ...
- Нет лучшего времени для окончания света, - подумал Алим Петров, он шёл будить н ...
1787
1
Научих се да ходя по въже
във цирковата школа на живота.
Не бях с чадър. Със слънцето в ръце,
възможно беше даже невъзможното.
Опъната над пропасти съдба ...
във цирковата школа на живота.
Не бях с чадър. Със слънцето в ръце,
възможно беше даже невъзможното.
Опъната над пропасти съдба ...
937
12
23
Ще гледаш със усмивката позната.
Ще кажеш, зная "Мила, извини ме.
Вземах ти, но забравих във колата,
красиво цвете с интересно име".
Ще се учудиш, че ръцете ми треперят. ...
Ще кажеш, зная "Мила, извини ме.
Вземах ти, но забравих във колата,
красиво цвете с интересно име".
Ще се учудиш, че ръцете ми треперят. ...
827
1
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
