Само изглежда внезапно,
а всъщност
започваме да умираме
веднага, след като се родим...
Прието е да наричаме ...

В село попът ни е поп Драган.
Има и един човек - Иван.
Аркадаши - заедно си пият,
но веднъж за малко да се сбият.
Както в кръчмата са си седели, ...

Винаги по първа пролет
ставам често нетактичен...
Нямам пролетна умора,
а съм честен и критичен!
Все ругая под сурдинка ...

Душата ми е дълбоко ранима
от всяка лоша дума, подлоста,
която крачи между нас незрима
и в пепел превръща всяка красота.
Душата ми е бряг за обич и любов. ...

Казвам се Уилям Лий Кърк-Младши. Може би се досещате, че ми викат Бил. И не само. По-известен бях с прякорите си – „Тихият Гняв”, „|Зловещият Бил”, и „|Тихата Лудост”. Имах двама братя – Джон и Брад. Брад бе големият, Джон – малкият. Готини копелета бяха, диви сърца, луди глави. Но... и двамата вина ...

Дърветата изпълняват цъфтящ,
осмислен пърформънс.
Ненатрапчиво ухаен дебют на
пищна реалистична постановка.
С потомствен финес ...

В сърцето има нежен трепет
и като гълъб във волен полет
към теб съм силно устремен,
ала далек си, затуй съм натъжен.
О, моя пролет нежна, ...

Пейзаж
Идва луна.
Има я малко
вече.
Ето я – във въздуха, пълна, увисна. ...

Обърнах чашата с боята –
изписах на деня менюто;
Показах в блюдото с пачата
как никнат морски скули сутрин.
По рибешки метални люспи ...

Листчета
по клончета
с поклон чета.
II вариант
Листчета. ...

Нежност си, Пол.
И безпомощност.
А си мъж два метра
и сто килограма.
Пропиляваш живота си. ...

Пролет е,
но не е за песни,
животът болен е
и той ни тества...
Всеки ден боли, ...

А тялото ми храм, душата Бог е,
че тя емоциите в мене управлява.
Добро и зло през призмата пречупва,
на същността ми външен израз дава.
И щом ме мъка мен налегне, ...

Всичко ти си ми казала,
по-добре напусни,
жестоко ти ме наказа,
на името ми да те докосва забрани.
Всичко с теб сме си казали, ...

Загубихме се!
Посоките ли бяха грешни?
Остана ли обич и нежност?
Разкъсва се вярата между „да“ и „не“.
Люлякови аромати опияняват ...

Изва́ди ме от снимка, черно-бяла,
помаха ми за поздрав със ръка,
душата ми, за обич зажадняла
усети, че това е любовта!
Криле ми подари и ми показа, ...

Отново пак е пролет...
разцъфнаха цветята!
Душите ни са в полет –
витаят в небесата!
Пристига тя засмяна ...

Оня ден го ударих на почивка. Хубава почивка – три дни...
И отидох да пия чайче с едно маце. Младо, хубаво, високо, стройно... Предната година се обакалавърствала, тая се готви да се пише за магистърка...
Но пътем трябва да се живее...
А на Анка баща й почина още, когато учеше. Майка й е болна, баба ...

Парчето е записано в следния състав:
Ганчо Ганчев-вокали
Румен Slap-Бас
Стоян Атанасов-всичко останало

Усещам се, дори и при почивка,
когато сетивата си отпускам,
когато се приготвям да заспивам,
забивам нокти, стискайки юмруци.
Тогава ми е време за молитва... ...

отново пролет
се вселява в нас и ни
очовечава

Пролет е! Толкова е хубаво това усещане за светлина и цветове. Дъхаво ми е...
Ароматите на разцъфтелите дръвчета проникват в ноздрите ми, обгръщат тялото ми и плътта ми се превръща в пъпка цвят, цъфтя и аз, както пролетта.
Нощ е – споделена! Споделям нощта си с тебе, топлина и нежност, мечти и фанта ...

Ословесèни
Чувства молят се да са
И споделени

Жълто слънце, в съня ми доведено,
знам, Луната ти пречи да спиш
и във време, до мигове сведено,
жълти мигове с мене делиш.
И шептиш, за да чуят нечулите, ...

Аз чувам как присмиват се площадите
на грохналите старци и старици:
-Не бяхте ли онези...младите?
Какво се случи с вас? Горките!
А те куцукат и навярно оглушели, ...

Пет са годините, бързо отвяли
всяка минута, в която се вричам –
в гордия поглед, усмивката бяла...
В чара, направил ме твое момиче.
Пет е числото на брачната обич. ...

Когато в Небето пътува звезда,
рисува с искрите пътека.
Ще тръгна по нея – поток светлина,
ще бъде ми звездна утеха.
Небето ме търси, когато тъжи, ...

При морска буря
хвърляме товари,
когато помъдреем,
богатството тежи,
за Света оттатък ...

Надига се на пръсти вечерта
над широката потайност на мислите.
Рисува образи - издалата ги тишина
и болезнено откъсват се молбите.
В последната следа на залеза ...

– Защо има толкова много каруци? – попита Елизабет.
След като Финиан само където не я извлече за яката навън, понеже явно му се бе видяла твърде бавна, сега я водеше за ръката из улиците на Ан Налат. Слънцето вече бе залязло, макар небето все още да бе обагрено в лилаво и розово. Тя бе виждала града ...

Накичи се със рими закачливи,
записа се във сайта поетичен,
запуска стихове стандартни, но красиви,
представи се за тайнствен и различен...
В началото избягваше контакти ...

Мина година,
Но споменът не отмина.
Истина се каза,
Но не се показа.
Чувствата заровени ...

В 12 без две тази нощ ще я чакам.
Ще слезе тя млада и свежа от влака.
Със рокля на весели слънчеви капки.
С два куфара пълни с ветрѝла и шапки.
Очите ѝ сини са два водопада. ...

Чакана -:в студени нощи.
Ето я, пристига! Коси разплела,
снага кърши, със замах рисува -
трева, цветя наболи
и докарва всички птички. ...