Питаш ме, защо съм тук? Какво да ти кажа, брат? Бурканът ме докара тук. Или по-точно животът ми в него... Можех ли да си представя, че ще стигна и до това?! Затворен в буркан! Като кисела краставичка. Или още по-зле – като хамсийка, плуваща вътре! Добре поне, че бях сам в буркана. Оставаше и да сме ...

Отмина филмът черно-бял
с' заглавие ,,От трън на глог".
Плакал си и си се смял,
благ си бил и бил си строг!
Висят въпроси на стената ...

Само ти го разбираш
океана в очите ми.
Чуваш воя на мидите
и разплиташ вълните.
Само ти ме усещаш ...

Вали и студено е. Вятърът зимен,
отхапа парче от мъглата.
За топли лъчи и за слънце петимен.
Врабец бързо дните пресмята.
По врабешки бърза, ядосано цвърка. ...

Привечер
Един огромен облак
приклопи огромното око на слънцето.
Вечерникът си шепне със листата.
На всяко казва малкото му име, ...

Здравей,
Много се чудех с какво да започна, но отново не успях да измисля нищо сносно. В своето отчаяние реших да пропусна началото. Взирам се в теб, но ме е страх да те докосна. На сън ръката ми мина през теб и ти отлетя от моята красива визуална измислица. Отново беше ухаещият дух в загниващата ми ...

Дълго размишлявах върху това заглавие. Защото бих могъл да го формулирам, с не по-малък успех и като руско-съветският комплекс. Накратко става дума за манията на руснаците да са първи във всичко. Навремето имаше такъв кратък виц:
"Съветските часовници - най-бързите часовници в света!"
Спомням си и о ...

С благодарност към най-добрата ми приятелка Ели за споделената история.
До камъка край стария дувар,
погалено от слънчице добричко,
едно змийче след ледения март
бе проснало снага да се припича. ...

Тръпнат чувствата стаени
след изгубена любов.
Скитат в мрака огорчени -
без подслон и залив нов.
Гръм раздира небосвода, ...

Движа се в тъмното.
Събирам луковици
на лалета.
Правя купчинки
от черновите си. ...

... ако бях часовникар, бих забавил стрелките на времето,
точно в момента, в който ти разпускаш небрежно косите си.
Бих ти хванал здраво ръцете и бих ти сложил златна верижка
на лявата. Но не съм! И не искам да бъда!
Ако бях певец, бих ти пял най – златните хитове, като щурец ...

Какво не ти хареса,
във тази чаша пълнена за теб,
какво не ти хареса,
че тъй зловеща си към мен?
Опитах въздуха да пълня, ...

От векове се скитам
из пустинята.
В очите ми изтече
много пясък.
Косите ми изпръхваха ...

В банята имаше място за точно четири дървени корита, разделени в собствени кабинки със заключващи се врати. Финиан влезе във всяка и огледа щателно абсолютно всичко, преди най-накрая да позволи на Елизабет да си избере една. Тя побърза да се шмугне в най-близката и да махне дрехите си. Почти се беше ...

- Денят е хубаво нещо! - казал човекът.
- Така е! - съгласили се другите човеци.
Бухалът не бил доволен...
- Нощта е красиво нещо! - казал бухалът.
- Така е! - съгласили се останалите бухали. ...

Потънал в сънища вековни
из небесните покои ...
Потънал в сънища вековни
с невъзпятите герои ...
Спи, Дяконе, прости ни ...

Пáдни, пáдни, гъста мЪгло,
па закрий ми лѝце смугло!
Да не види мойта майка,
как на двора ази плача.
Да не види татко стари, ...

Времето се стопля, зимата отминава
Живота се пробужда, земята зеленее
Но в мен сърцето е в лед сковано
Моята пролет бъди и топлина ми дай
Слънцето си ти ...

В дъждовен майски ден
прибрах се вкъщи - у дома.
Небето плачеше с мен,
прегърнах най-достойната жена.
Мила майко,съжалявам! ...

Има ли любов сред хората се питам
или само на думи е това.
Нещо ти запалва сърцето и угасва на мига.
Няма нищо вечно - колко вярно е това.
Човек днес обича, а утре мрази от дън душа. ...

...
... Ако ти я обичаш, ще и вярваш!
Ако я обичаш Истински, ти ще и го показваш безусловно! Без да се налага тя да "си проси" късчета... Ти ще и го дадеш ! Защото си достатъчно зрял, за да си осъзнал, че Тя е специалната, Незаменимата, която си търсел, и ако се наложи ще изчакаш още малко. Защото т ...

15,00 – 16,00 часа
Градът се смята за стар, но управлението е в нов квартал. Бели блокове, малки кооперации, на места оцелели къщи с дворове. И голям парк…
Виждам управлението срещу парка. Класическа служебна сграда – строена според изискванията преди половин век. Зелени площи, висок бордюр, асфалто ...

Болката отляво е живот,
устремът от който сме попили,
радост от израсналият плод,
сокът на житейските ни сили.
Болката отляво е любов, ...

Кажи ти - жената, която наричам "майко",
приютила ме с надеждата да бъда като твоя дъщеря,
познала само мъжки чада.
Помогни и подай ръка на доведената ти дъщеря!
Кажи, как да постъпя като зряла жена? ...

Смея да кажа, че съм виновна. Твърде виновна, тъй като всички ме обвиняват. За това, че те познавам, въпреки че ти постоянно ми повтаряш, че това не е вярно. Познавам всеки инч от тялото ти. Всеки сантиметър от душата ти. Казват, че си лош. Казват, че ми влияеш зле, че ме използваш. Но ти си толкова ...

Дълго взирам се в звездите,
не виждам твоите очи...
А усещам те, боли те.
Мен още повече боли...

Мека, кадифена ръкавица е нощта.
Обгръща ме шепот магичен и образи,
сътворени от най-нежната бяла луна,
лицето скрила в рошаво бухнали лози.
С трепети плахи, листата си говорят, ...

ЧУДЕСА
II
Около седмица след това, влязох в Централна поща, свалих шапката и ръкавиците (началото на декември се оказа доста студено) и се запътих към централния салон, където се изплащаха пощенските парични преводи. Открай време получавах парите за служебни разходи по този архаичен начин. Краят на ...

Някой ден ще ти разкажа приказка.
От онези дългите, безкрайните.
Ще узнаеш моите истини,
и най-дълбоките ми тайни.
После ще тръпна в очакване ...

Вървя по улиците потънал в спомени
и те търся в лицата на хората.
В гласовете им звучи твоят глас,
а в очите им свети зеленото на твоите очи.
Спъвам се в техните стъпки ...

Представям си как стоя на парапета и падам. Понасям се надолу, обезумяла от крясъци. Чуват ги всички наоколо, всички в квартала. Казват си: "Брей, кой луд пак крещи." Излизат на балконите си, нищо не виждат, прибират се и усилват телевизора да не чуват. Защо някой смущава така спокойствието им следо ...

В този свят на студ и мрак
имам пламъчета в моята душа,
да ми светят те в нощта,
да ме топлят в студа.
Светла диря ми оставя мама ...

Георги Иванов
19 часа ·
Безумие
Нахлу в живота ми като стихия
и всичко в кратък миг изпепели! ...

Сега си непознат... далечен,
на отсрещен тротоар...
Нищо в този свят не трае вечно...
приказка с кошмар са на кантар.
Една надежда крачи с тебе, ...