Или как се погубва нация?
Чрез:
тотална Комунизация,
дочена Селянизация,
бърза Национализация, ...

III
Над нас са висши сили... и правда те раздават...
Бог с обич дълговечна добрия надарява,
а този, дето съди човешките погрешки
злините сам привлича с последствията тежки. ...

Каза ми -
ще ми липсваш.
Господи, сега като се замисля,
който и да ми го беше казал,
нямаше да ме афектира така. ...

Ти искаше моите мисли, тяло и душа.
Пожела изцяло да ги притежаваш
На сляпо, без да ме познаваш
После се уплаши и хукна да бягаш.
Още ден и ще бъдем с тебе ужасно далечни ...

Защо изричаш сбогом...рано е...
Не бързай!
Не сме си казали онези мънички неща.
Не сме усетили усмивките на ветрове застинали.
Не сме се гмурнали в най-бурната вълна. ...

Как ме придърпваш във твойте ръце,
и нежни думи ти ми шептиш,
а колко е властно твойто лице,
гледаш ме, и като тигър ръмжиш!
А аз пак съм мила и пряма, ...

На къщата
мазилката се бели,
живял е някой там
преди,
улуци клюмнали, ...

Когато си млад и нямаш нищо, някак не ти се вярва, че един ден ще имаш дом, семейство, добра работа... Виждаш лъскавия живот на богатите, мизерния на бедните и най-разумно ти се струва, да си по средата, за да имаш достатъчно време за себе си и близките си, но и да имаш пари, за да не се ограничаваш ...

Шум се вдигна във гората,
разхвърчаха се листата.
Децата получиха шарена покана
за детски празник на поляна.
Настана радост, шумна веселба, ...

Назад градът остана
и неговите пейзажи.
Гълъбите кълвящи
трохички по паважа.
Будката за вестници. ...

Здравей!
Знам, че за пореден път ще ме подминеш, без да пророниш и дума. Ясен ми е и факта, че там някъде, където е загубено нещо ценно, няма да се върне. Спомням си последните ти думи, които не спират да кънтят в главата ми,но уви не мога да намеря скритото послание под тях. А може би няма такова. ...

Идвам в съня ти.
Промъквам се тихомълком –
безплътна, отровна.
Усещам диханието ти –
учестено, насечено. ...

Ще ме усетиш, когато ...
дъждът спре да вали от очите ми
и нечие слънчево утро усмихне зениците.
Когато лъчи от любов надникнат в мечтите
и с нежно перце погалят премръзнали устни. ...

Пената беше от чирпански род,преселен по тукашните места след голямото земетресение в Чирпан. Затова на кръста си винаги носеше затъкната кама.Не че беше лош човек,но ядосаше ли се, не стой насреща му ,а бягай,бягай надалече... Сините му очи се забиваха, както се забива магарешки трън в пета на мест ...

Жадувана моя Любов!
Като повей на вятър прохладен
в горещата тягостна нощ
в живота ми тихо нахлуваш!
Приласкан във прегръдката нежна ...

Обещания за слънце и звезди.
Обещания, а после - нищо!
Кух живот! Като гърди -
изпълнени до горе със въздишки.
А ей го Бог - пред мен стои. ...

Такава съм… Понякога мълча,
а друг път пее любовта във мене.
Понякога от тишина боля…
Или през сълзи радостно се смея...
Понякога съм палава вълнá. ...

Въпреки това което ти твърдиш
всеки те е виждал в скъпа кола,
мислиш си че можеш да ме заблудиш,
зная че с онзи заможен мъж пак си била.
Мислиш че не зная но знам защо си с мен, ...

Сърцето на камъка плаче,
прикрива сълзите на мрака.
Нощта – мълчаливо сираче,
бленува звездите! И чака...
От утрото – благи целувки, ...

изкуство всеки
занаят е — и любов
и благодат е
изкуство всеки
занаят е — обич е ...

По принцип ти не си ревнива, знам -
прощаваш ми, когато се зазяпвам
и добродушно се засмиваш там,
където случва се да се "оцапвам"!
Познаваш ме – епикуреец пръв! ...

- Обвиняемият, спрете да се смеете!
- Разрешете да попитам обвиняемия, господин съдия…
- Разрешавам, господин прокурор!
- Обвиняеми, вашето положение не е за завиждане. Обвинен сте в няколко тежки престъпления, би трябвало да молите за пощада, а вие… Какво смешно намирате в ситуацията?
- Прокуроре, ...

любовта
е
майка-всеотдайка
и терзае се
и вайка ли се ...

Колко ти трябва, за да бъдеш съдба,
вяра и път на желание,
жаден за още изпускаш мига...
трябва и малко старание...
Влюбване, трепети, лилави стрели, ...

Половина небо држам на рамо
ми тежат меридијани
а над мене е ѕвезден коловоз.
Луѓето носат товар од омраза
кој го нашле случајно ...

Силата на духа си аз познавам,
но и безсилието си зная - уви.
Със силата си полетявам.
Безсилието сърцето ми руши.
С вяра парченцата събирам ...

Вече нищо не остана от думите,
Които в празни обещания превърна,
И целувките ти, избледнели заедно със теб.
Два различни свята.
Така далечни сме си с теб, ...

Като коте се милкува
като куртизанка хитрува.
Като момиче те обича
като манекенка се облича.
Като фурия пазарува ...

Реквием за последното море
Оплаках и последното море.
Без песен на русалки. Без рапани.
Не бе видяло много. Никой друг
не беше идвал скришом във съня му. ...

Има много по-красиви,
диви,
и секси жени от мен.
По-елегантни,
по-стройни. ...

Е стига де,
защо назад се взираш,
в онез отминалите дни?
В онези пусти дни отминали,
в тръните понесени ...

Вятър вее, скръбно пее.
Влакът трака, бавно трака.
Мойта песен радост чака.
Облак плаче, сълзи лее.
Влакът трака, глухо трака. ...

Върни ми изтеклите минути, Господи!
Ще ги налея в чашата с искрящо вино
и ще ги изпия на един дъх -
така, както пия от живота -
с леко сърце и с усмивка!

Когато слънцето за сетен път загасне
и няма вече помен и от нас -
ти знай, че тъй - макар напразно,
бленувал съм те до последно аз.
Ти знай, че аз не те изпуснах, ...

Че имам къща със градина,
изпълва мойто същество.
И радостта през мене мина,
като значимо празненство.
Какво е къщата без хора ...

Има и такъв махмурлук - любовен

Не искам
Не искам мила да те забравя никога,
не искам да спра да те обичам от душа.
Не искам в любов на друг да се вричаш,
не искам, аз искам сам мене да обичаш! ...