Вечер е.
Пътьом наминах,
разрошвайки въздуха
единствено вятърът ме прегърна.
Горях. Споменът се завърна. ...

Къде някой плаща, къде с вересия,
Превърнал на кръчма небесния свод
Въздиша и пуши, и пие ракия
Един непонятен, почти бивш народ.
Захвърлил сам себе си в тясна килия, ...

Прекрачих прага на отворена врата,
врата, оставена от някого, за някой?!
Попиха в мен частици мека тишина,
а после бавно топлината и́ облякох.
И синкав мрак проникна в стаята навред – ...

Поряза облачния небосвод
засенчил слънчевите двери
на древния ми неспокоен, тих живот.
Развълнувано беляза...
заслепи мрака... отсече и отряза... ...

Докога детенцето малко
на улицата, в кофите ще бърка?
Докога болният човек безпомощно
въз тежки си гърди ще хърка?
Докога ще страдаме от глад, ...

Затвори очи и мисли за мен като жена,
която всъщност никога си нямал
и никога до теб не е била.
Затвори очи и себе си попитай
любов ли е това ...

За жизнената ти пътека –
съдбата работа избра ти,
но не във бар със дискотека –
в далечни краища те изпрати.
Да бе управител на бар, ...

Недей помни каквото ти разказах!
На стъпките багажът ни е срочен.
Цветята сложих в чаша - нямам ваза,
и пия от бутилката нарочно.
Не се чуди, че свалях очилата, ...

Бягаш, за да живееш някъде нормално,
щом тук не можеш, уви, в своята родина.
Обичаш я много, но гледаш вече реално,
тук оцеляваш само, година след година!
Там някъде в Европата, мащехата наша, ...

Не сме създадени да сме сами,
а с всеки ден сме по-самички!
Протягаме ръце и хващаме лъжи,
тъй както правят вече всички!
И все се влюбваме в неподходящи - ...

Танцувам с вятъра
косата ми се вее,
отпивам глътка вино,
дочувам славейче да пее.
Прекрасно вечерно ухание ...

В дългата си битност на университетски преподавател съм се срещал с какви ли не случаи:-едни смешни,други трагични,трагикомични и какви ли не още,но един се е запечатал в съзнанието ми като пример за уродливостта на сегашната ни образователна система.По едно време в коридорите на катедрата се появи ...

Аз те чакам. Пристъпваш небрежно
с хитър поглед в очите ти скрит,
и дъхът ти омайва ме нежно,
пада всяка защита и щит...
Всичко друго превръща се в фон, ...

Поглеждаш ме и вече съм различна -
каквато съм във твоите очи.
Светът и той осъмва друг -
по правила и фантастичен,
експлозия от цвят и от мечти. ...

Морето е вечно
Вечен е Творецът
Морето е дълбоко
Дълбоки са мислите Му
Морето е синьо ...

Часът часѝ денят,
часът часѝ нощта.
Денят денѝ нощта,
нощта нощтѝ денят.
Мигът мигува вечността, ...

Подпрян на две копрали заник-
денят се срутва плавно,
в неудържим каданс изтлява.
Времето променя цветовете.
Кой би могъл да го възпре? ...

Животът ни е срещи и раздели,
по-страшен от смъртта, страхът е само.
И гари в неизбежност път прострели .
Прегърбена женица, в мрака. Мамо!
По релсите очите ти се стичат, ...

Тя: Павлина Соколова
Той: Христина Мачикян
Тя:
Писмото, което ти пиша е глас във пустиня.
Навярно сменен е адресът на твоите чувства, ...

Борбата е реална, бягството - фалшиво... И да избягаш на Друго място, ти пак оставаш със Себе си... И да побегнеш - това също е вид борба за оцеляване! Та... борбата е факт, а бягството - опция, опция за бягство от борбата, но не и истинско отърваване/избавление от борбата!

Да, гласът на сърцето ми сигурно има
своя летен щастлив камертон, свое "ла".
И в оркестъра струнен на близката зима
е цигулково соло за сняг и крила.
Да, сърцето ми сигурно знае, че пътят ...

На двора орехът шуми...
Младеж в зелена, тънка риза?
Или във пролетни зори
припява с първите петли.
На двора орехът мълчи... ...

Не струват даже пукнат грош,
твоята душа и тяло,
щом по злато и разкош
във теб е всичко побесняло!
Не влагаш ли в живота си любов, ...

Чувства... крещящи, всесилни напират ...
Ала душата стерилна е - откъм емоция...
Бродим в несретната, тягостна нощ...
Всеки - удавен в свойта промоция!
Бледи лица и последващи блудкави сенки... ...

Откраднати таксита. Светофар.
По-жълт и от очи на луда котка.
Графити с почерк лунен и пиян
и подлези за бързаща походка.
Последната ми сянка е с чадър. ...

Когато сянката ме кара да се плаша,
животът ми прилича на верига.
Попадам между брънките и гълтам прахоляците
на разума върху полетата на книгата.
Навярно съм отвикнал да мечтая. ...

Любовта ми
ще разкъса
Вечността
в пространството
ще търся твойте дири ...

– Ти, топъл Вятърко крилат,
приятел ми бъди и брат!
Шега със мен не си прави
и шапката ми остави!
Ако си добър със мен, ...

Как понякога става така, че Съдбата не е дорасла...

Как искам да летя!
Но крилата ми ранени са...
Пресни рани,
не могат да зараснат.
След време само ...

Но как тъй шеметно попаднах в плен
на твоята прегръдка властно-нежна...
Да бях се колебала само ден...
А бе лъстта ти пламенна, безбрежна,
обсеби ме в най-тих потаен час. ...

Не искам да бъда бледа сянка на мъката.
Не искам да изгоря тихо като свещта.
Не искам в мен клони да свива разлъката.
Ненавиждам гробовната в мен тишина.
Предпочитам дневна, сяйна светлината ...

Докато депутатите ненаситни гласуват
своето солидно парично увеличение,
пенсионери бедни, бездомни гладуват,
но сякаш за първите туй няма значение.
Ами ако вие, днес, о, господа политици, ...