Издигнати над калното, над сивото,
летящите с крила-дъги се реят.
Привлича ги със аромата си красивото
и те щастливо пеперудено се смеят.
Но дебнат ги завистници, злосторници, ...

Хей, ти!
Да, точно ти.
Ти, която си се свила на кълбо в леглото и си изплакваш очите.
Ти, която се събуждаш сутринта с подпухнали от снощния плач очи.
Ти, която можеш да понесеш толкова много болка, ...

>
>
> "А може просто дяволите в мене
>
> да са умрели в търсене на Рая." ...

Гордо поклаща стройна снага
разперила клони белокора бреза,
а до нея на две се превила
натежала от плод една слива:
– Ой, ти, късокрака сливо, ...

A lifeless creature, once human born –
the eons shaped me with no regret.
My human heart they turn to stone,
while memory is gone in gothic menuet.
I see my pale reflection in the mirror, ...

Светът се разви,
и сам се затри –
в нелепи лъжи
и слепи вражди.
Играем игри. ...

Беше 19 юни когато те срещнах. Времето беше доста променливо, като настроението ми.
Ти седеше на масата и обядваше хот-дог само с кетчуп, майонеза и лютеница...точно както го обичаш.
Аз стоях срамежливо до теб и гледах как сладко ядеш.
Малко след това се запознах с теб...
Бяхме цяла компания. Другит ...

Жабчо си квака: ” квак- квак” ,
подскача от крак на крак.
Съблякъл се е чисто гол,
да се къпе в своя гьол.
Но пристигна Щурчо хвърковат, ...

Свикнах все да съм сърдита.
Свикнах да съм си арбитър.
Свикнах да не разговарям.
Свикнах да ми викат Сара.
Правят даже и магия. ...

Рачо излязъл от рекичка
да се разходи по тревичка.
Срещнал Червейчо голям.
- Хей, сега ще те изям!
- Рачо, моля те недей, ...

/синът ми, който на 14 юли 2013 година, бе жестоко убит от негов бивш съученик, по незнайни за нас и приятелите му причини./
Отново ще запалим днес свещици
в твоя памет, рожбицо добра.
Ще се помолим със сърца открити,
да свети ярко звездната душа. ...

Мина много време
Откакто ти си тръгна
А аз събирах себе си след теб
Откакто чаках да се върнеш
А ти се все повече се отдалечаваше ...

Подяравам ти луната,
там, на горе погледни,
нека да ти озари съдбата,
смелостта си тя да ти дари.
Подарявам ти цветята, ...

(Всички, които са намерили смисъла на живота
се приемат без записване от психиатъра
в кабинет 304)
Намира ли се смисъл във безсмисленото,
кажете ми, намери ли го някой? ...

Обичам те,
но трябва да те пусна.
Ти си всичко, от което имам нужда,
но не си това, което искам.
Обичам те, ...

Светкавица нощното небе разкъсва...
облаци дъждовни помагат на нощта!?
Вятърът по костите напомня –
луда, кошмарна нощ очаква любовта.
Немирна нощ... по улиците хора няма? ...

Кой
Кой, мамо, слънцето гаси,
припалва през нощта луната,
небето със звезди краси,
а сутрин крие ги в росата? ...

ДА ОПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ
Да погледнеш в себе си...
Да опознаеш себе си
до дъно...
Да изследваш съзнанието и душата, ...

Стиска ли ти да си пишеш с непознат?
Да си пишеш с удавник, с човек отдал живота си за нещо непонятно и далечно?
Един умрял, един убит, един удавен - на Кръста всички сме еднакво- симетрични.
Стиска ли ти да навлезеш в неговата смърт, в любовта му, във водата?
И би ли си говорила така небрежно ...

Обядвам дълго.
Понякога виждам как лятното слънце се мести, вероятно притеснено от хладния ми поглед. Изкатерва се на най-високото било на небето и се чуди къде да се скрие, защото няма никакво облаче. Голо слънце, голи хора, голи мисли щъкат наоколо. Толкова е топло, че ако материята не се разсъбле ...

В полето лятна буря се изви,
глухарчето притисна към земята...
Полегнаха уплашени треви...
Небето огнени стрели замята...
Трептеше слабичкото му телце, ...

Ех, че хубаво на плажа,
нека ви разкажа:
Тати води ме на пейка,
слага повода на рейка,
че си падам малко блейка... ...

Моето лято е някак си семпло*,
стъпва тихо по росна трева.
До дувара на селската къща
гали спомен, роза една...
Моето лято е селско и бедно, ...

Ако някой случайно ме пита,
хей така, рано сутрин на глас.
Накъде мойта мисъл полита
всеки ден, всеки миг, всеки час.
Аз, ще кажа, дори без да мисля, ...

Морето говори и пее
на своят си морски език.
Морето шепти и се смее,
ела го послушай за миг!
Морето играе, танцува ...

в памет на Уолт Уитман
Пронизан съм от цялата ти строгост.
Смесица от мисъл,
болка и любов
в душата ми ...

Сега си далечен звук
заглъхнало ехо
от стоновете на
сърцето ми.

Твори ме тази нощ. С боичките в дъха ти
по кожата ми нарисувай бриз,
така че всяко косъмче да ми настръхне.
Полюшвай тялото ми - пенеста вълна,
на нежен бряг в ефирната прегръдка. ...

Сутрешната тишина
драска по душата,
като капчици роса
мокри ми косата.
Вие ми, а скимтя, ...

От памтивека зная, че те няма –
часовникът е мярка за безвремие.
Изострени стрелки, с тревога кремъчна,
тиктакат по вратата на съня ми.
Едва усещам. Глуха съм и няма. ...

Денят не се личи по заранта.
(Понеже нощите не са от тихите).
Мириша още на Жена,
и хич не ми се пишат стихове...
А ти ухаеш ми на топъл дъжд. ...

Когато умората тегне
и налива олово в кръвта,
погледни към звездите,
Луната и Млечния път.
С песента на щурците ...

омраза — сякаш
се сърцето с мироглед
от лед обряза

Шшш.....
Тихо...
Не махай шапката...
Не включвай светлината...
Дъхът ти стелещ се по мен, ...