Мила, моя, хубава родина,
в тебе, мила, детството отмина,
греят още жълти минзухари,
тук живеят моите другари.
Ех, как искам само да ти кажа, ...

Надолу по улицата постройха блок. Започнаха го в най-турбулентните години на Прехода - някъде в края на деветдесетте години. Голяма сграда е. С хубав покрив с медени керемиди, облицован е отпред в бял мрамор. Триетажна постройка. Не се знае на кой е. Някои съседи казват, че е на Костов, други на Дог ...

С този път се върви през живота.
Има ни пътят, никой друг, запомни.
Спътници, носим всеки каквото
жал му е още да хвърли встрани.
Спомени. Вещи. Радости и тревоги. ...

Небивалици,
ах, тези твоите игри,
красиви са, ах, те, нали...
Красиво го знаеш, и дума не даваш
да падне дори... ...

Клокочи в мен, спотайва се, кротува
и сякаш тлее мъничък вулкан.
А всъщност се подготвя да бушува
набиращият сила великан.
Във кратера му чувства се наслагват ...

21,00 – 22,00 часа
Следващият един час беше за срещи в апартамента и ходене по жилищата. По едно време се събрахме почти всички заедно – Здравчев, Василев, Милчев, Хинов, Каменов и Христосков, завърнали се от управлението.
Христосков ми докладва - нали съм му временен началник:
- Експертите работят ...

Ех, това куче. Мамка му. Само лае. Цяла нощ ли ще е така? Писна ми от него. Не беше така, ама тази нощ, какво му става, не знам. Не се търпи. Никога не бих си взел куче. Само грижи. Само лаят...
Времето е топло. През деня беше горещо и къщата се стопли. Отворил съм всички прозорци на стаята да влезе ...

Глава 9
НАУЧЕНИЯ.
1. Люди с благородными помыслами скромны, одарённость дремлет, - они же цвет племени; когда не востребованы - живут прямо и славно. Крикливые, упрямые кривизной - насыщаются управляя. Государство увядает. Угадывать направление, давать путь превосходным, неподкупным устроениям – бла ...

Аз останах тук, за да те обичам,
да преживявам трудностите с теб!
Получавам от това, че давам,
трудността е друга свобода.
Губих се, но те откривах, ...

Разтварям с трепет пожълтелите страници
и се връщам към миналото на предците ни
и сълзи горещи съживяват буквите и толкова
много мъка и болка - като незараснала рана!
България - Майко закрилнице свята... ...

Летях и падах,
пътувах през различни светове,
смеех се и страдах,
един живот със много цветове!
Любовта какво е?, ...

Ще съм твоя, дори и да ида на друга планета.
Ще съм твоя, дори и еони все тъй да мълчиш.
Ще съм твоя, дори да забравя цвета на небето.
Ще съм твоя, дори и с години у мен да вали.
Чувам в пулса си твойте умислени, шарещи стъпки. ...

Видях те случайно.
Стоеше в градините на Мирабел
и свиреше на инструмент,
който изглеждаше толкова
футуристично, ...

Гледай ги в лицата,
ще познаеш какви са по очите...
Виж дланите - бели, ту червени, ту лилави,
като леани, а сякаш рани...
Вгледай се в спираловидните обръчи, ...

Приятелска обич, която получавам,
която тая дълбоко в моето сърце,
та търся съдбата-която заслужавам,
защото,аз ли, на Вселената съм дете...
Та душата на всекиго търси приятелска обич-доброта, ...

България е не само държава
на картата на древната Европа -
в сърцата ни завинаги остава
със песните на волната Родопа.
България е не само Балканът, ...

four roses
някой ми брои глътките
пипа косата ми
с тази лудост в стомаха
отидох на собственото си погребение ...

Душата ми е бяло разстояние
Само, безбрежно, синкаво море
Смехът ми, цяло състояние
Хвърчилото на весело сърце
Крадци, намират се отдавна ...

Трети март празник за нас си ти,
страната ни от дълго робство се освободи.
На този ден България,
на картата световна пак изгря.
Пет века под робство народа ни бил, ...

Кално ти е.
И грапаво.
И малко студено.
Хрущят под стъпките ти
костите на снега. ...

Хей ти спомена къде се скри,
искам да излезеш
и да ми припомниш,
де така тръгнах в онези дни,
и защо вървях по пътища греховни! ...

България е моята родина,
омайва ни с красота,
малка е, но ме е пленила
и за нищо на света не бих я заменила.
Тук са моите деди и ...

Възхищавам се на тези, които превръщат слабостите си в героизъм.
И дори в съвършенство. Дават себе си за пример. Ха. Такива хора имат нужда.
Едните се наливат с алкохол, защото са пренебрегнати, унизени, отвъргнати, обсебени или нещо такова.
Другите – защото са оценени, но недооценени, задето не са ...

Да бях лястовичка малка
На прозореца ти да кацна аз
И гледайки те непрестанно,
да треперя в захлас.
Зърни ме ти и погали ме, ...

Както и да се разминаваме, навярно ще бъдем много по-добри, ако осъзнаем, че всички пътуваме в една посока!

Един ден аз ще остана сама.
Но дотогава ти ще си убил всичко вътре в мен. С мълчанието си. С нещата, които вместо да обичаш в мен, се превърнаха в досада... Много ноти. Те, които докосват сърцето...
Явно то няма нужда от песни. Моите песни. Превърнали се в оттегчение...
И един ден, когато остана сам ...

блясъкът на вишнева градина
с аромат на есенни цветя
наоколо всичко е прозрачно синьо
както розова е любовта
цъфнали са хорските усмивки ...

Танцуват нестинарки луннобели,
душата ми превръщат във жарава
и парят спомените неизтлели
за първа севда. Влюбено припява
мома, понесла менци и не трае ...

/Твоите окови/
Защо за Бога, играеш все същата игра
и сякаш ти не си! Не си ти тука и сега!
Прераждане, едно след друго,
на мъж, жена-съпруг, съпруга, ...

Нацелува прозореца влюбено
за последно топящата зима
и от изгрева утро събудено
пожела си пак пролет да има.
Под лехата от розите скрита ...

Утринна серенада
Добро утро, любов! Събуди се! Навън
Месечината вече я няма.
Целуни ме наяве. Не искам насън.
Не защото сънят е измама. ...

Какво празнуваме, честваме днес?
Смъртта на загиналите отдавна,
или извоюваната наша свобода,
която купувахме, продавахме
като призрак пред нашите деца? ...

- Можеше да сложиш по-малко грим - каза нервно - и без това всички са те зяпнали.
- Нека зяпат - посегна лениво и взе менюто - цял живот все ме зяпат.
- Дразни ме - той се озърна наежено - сякаш водя мечка. Да си гледат там в чиниите.
Беше едър, с грубовато навъсено лице и мъжете от съседните маси п ...