Здравей Мира, пиша ти, за да споделя с някой. Какво стана с нас, не сме се вижда имаме и чували. И така имам връзка с мъж от много години, живеем на семейни начала. Не искам да прозвучи гадно, но приятелят ми е малко интровертен, да не кажа доста. С липса на самочувствие, още от детството си. Не зна ...

Експертите въртят се като дните
на седмицата, всеки ден един,
на чест, ще бъде щателно разпитан
за пушека от снощния комин.
Експертите са млади и приятни, ...

И стигнахме до този момент скъпи мой
Докоснахме и най – дълбоките си рани
И кой от двама ни не ще се брани?
Болка и любов признавам са велики
В емоциите намират се известни прилики ...

малко думи
вледенени
нагнетяват
много мрак
и сърцето ...

Не започвам с "Имало едно време" и не завършвам с "и заживели щастливо". Защо ли? Защото съм обикновено момиче, чиито живот се разливаше по претъпканите ѝ книжни етажерки, които обикаляха стаята, в която прекарвах всеки ден от живота си. Имах една дребна философия за живота:Животът е низ от нелепи и ...

Аз съм едно снежно момиче,
което събужда сърцето си.
Ти не се плаши!
Този сняг ме затрупа,
но намирам пътя. ...

Обичам да гледам към небето.
Най-често нощем, когато е ясно и малките блещукащи слънца се виждат прекрасно с просто око.
Към тях са насочени милиони погледи.
Натам са отправяни хиляди желания, може би и мечти.
Толкова нависоко и надалеч, може би почти към безкрая, се извисяват надеждите ни. ...

Миг всеотдайност
Свидна
Времето нека преде свойта нишка,
като бяла старица, кълбо да навива,
аз ще мина през него, ще си тананикам, ...

Сняг вали. Бавно снежинките се реят в небето и полепват по студената земя. Докосват се до клонките на дръвчетата, но не се разтапят, не за друго, а просто защото те са толкова изстинали, както изстиват чувствата на хората. И започва буря, виелица, излизаш навън и нищо не се вижда. Толкова силно вали ...

Обърни се, човече. Аз съм, старата ябълка над чешмата. Ще погаля с пръсти челото ти.Тук, почти на дланта ми, плодът е узрял. Виж го - сочен и свеж, зачервен от смущение. Ще ти проговори.
Протегни ръка! Човече...не така...Улови мойта клонка внимателно, леко. Тя сама ще се отпусне в ръката ти, моята м ...

Ритъмът на музиката заглушаваше ударите на камшика по тялото. То охкаше, гърчеше се-неумолимо, упорито, настойчиво- и хленчеше за пощада.
Ударите караха тялото на девойката да се огъва, а извивките отмерваха болката от невъзможното бягство.
Историята е кратка като живота. Момичето просто искаше да о ...

на
живота
в
горнилото
любовта ...

за нея
беше по-важно
че я облича
в чувства
и се остави ...

Сънувах те!
Беше близо до мен...
Чувах пулса на сърцето ти,
бях легнала на гърдите ти,
а ти тежко въздишаше, ...

Подадена ръка недей отхвърля!
Хвани я здраво, смело я сграбчи!
Не я оплювай, че макар и мръсна
тя в трудни часове ще те крепи!
На зов за помощ ако привикан си, ...

Очаквам от тишината да ми даде
правилните думи.
Спокойствие да възцарят във мен
горчивините да прокуди.
Смехът им загубил е тежестта си, ...

Душите са прочетени.
Ръцете са простени,
на скутове обречени
треперят уморени.
Обувките затягат ...

Една китара ми напомня лятото –
окъпаните в зноя сладки дни,
обгърнати на слънцето във златото
и на росата в свежите следи.
Китара звънка – струните опънати, ...

Ти, жена на очите ми свити,
от солена сълза се роди,
закачи и звезда на гърдите,
на големите сини вълни.
Ти развя пред лицето ми смело ...

че добродетел
е грехът - вменяват и
озаконяват

Не мога да рисувам,
а с думи те убивам,
като куршуми тежки
в сърцето ти забивам.
С думите рисувам ...

Има ги в теб, в мен
и в целият свят като цяло.
Те са тъмна нощ и светъл ден.
Боядисват душите ни в черно и бяло.
Имам ги аз по рождение. ...

Ако случайно ви е паднало кръвното налягане,спокойно изчакайте съпругата ви да се прибере вкъщи. Тя много бързо,ще го нормализира.

Когато човек остане сам,сяда на маса с демоните в душата си.Най-лошите му приятели.Сяда и играе на комар с тях.Пие отровно силен алкохол и пуши евтини пури.Развратничи и говори ужасни неща.
Когато човек остане сам, го обграждат тъмнина и дим.А той ги използва с най-нечисти цели.И само тогава си приз ...

Самотно ми е! – каза във слушалката
гласът на мама. И пося вина.
Душата ми застина и разплакана
аз съвестта пових във пелена.
Прегърнах чувството, новороденото, ...

Но той бе един, сърце!
Един, за който ми пукаше!
Един, за който се реех като перце!
Един, по дяволите,за който всичко в очите ми блещукаше!
Но искам само него,сърце! ...

КУРГАНПОЛЕ.
Бригадир строительной бригады Димов и зоотехник Станев получили указание района срочно строить летний загон для дойного стада коз. Подходящее место для козлятника тоже было намечено. На склоне Курганполя сделали геодезическую разбивку. Димов тут же подогнал почасово арендованный скрепер. ...

Глава 19
Следващите няколко дни минаха спокойно, като Дими си почиваше, поръчваше ми да ходя да му купувам вестник, гледахме разни филми (на повечето от които Димитър винаги заспиваше и си ги доглеждах сама), той не ми спомена нищо за "гениалния си план", който му беше хрумнал относно Елисавета, пък ...

Не ща случайни ласки,
нито вятър безпътен.
Първично родени дразги,
последващи крясъци в топлия пристан.
За твоите очи милея, ...

Надеждата
Тъмнее в моята душа
(а нейде слънцето изгрява)
притихнала кат празна одая,
също вощеница - изтънява… ...

Само за миг живота се обръща
и усмивка сладка,
в безкрайни сълзи се превръща!
Сърцето бие, но никога, ще да бъде то вече цяло.
Сега е скръбно, разбито, опустяло! ...

Погледни през прозореца! Виж! Нашата приказка.
Зимата само за нас я написа.
Аз за теб, ти за мен,
щастливо така ни ориса.
Изпий си кафето. Не бързай! ...

Лежиш на пода и си мислиш
защо безчувствен ставаш ти.
Защо прекъсна нишката със сърцето?
Захранвано с радост, болка и тъга.
Години хвърляше с пълни шепи ...

6:20
Прибирам се от вкъщи към вкъщи. /Никак не ми се тръгваше, ама все пак, от кумова срама, ‘щот стана никое време, събрах си новия балтон, корите за баничка и половинката „Пиринско” и се понесох.../
"Кубинките" ми поскърцват в снежната тишина, рошави снежинки пудрят носа ми, щръкнал изпод качулкат ...

ЕМ21 стоеше до един прозорец на контролата кула и гледаше изгрева. По-точно двата изгрева, защото слънцата бяха две. Беше виждал тези изгреви много пъти и винаги им се възхищаваше, въпреки че беше робот. Явно това чувство му беше заложено и програмирано от създателите му. Въпреки това, при вида на т ...

8.
Да ви кажа – за много от моите приятели и съученици нищо повече не разбрах...
Потънаха нейде в хаоса и толкова...
За съжаление, някои станаха жертви на безвремието...
Някъде в началото на ноември – не помня кога, макар да следяхме календара, Павлинка всеки ден местеше квадратчето върху големия ка ...

Опитвали ли сте се някога да излезете от пределите на собствения си свят и да погледнете нещата глобално. Не вашия собствен свят, а външния свят. В последно време хората толкова са се вглъбили в себе си и собствените си прищявки и егоистични мисли, че имам чувството, че са забравили, какво значи да ...

Ако го имах
не бих го показала
на никого.
Щеше да ми е
най-скъпоценен. ...

О, Господи -
кому се молиш ти?
Кой вместо теб греши?
Да бъда аз ми позволи
и доброто нека се множи! ...