Вечен Трети Март! -
На Бог в прослава и на
Северния Брат!
Благословена
Свобода, след робство, кръв ...

Ти няма да минеш до мен под венчило,
аз няма до теб да се будя щастлив.
Разлюбван до ерес – днес с дяволска сила
за теб оцелявам и още съм жив...
... и още ти пиша любовни сонети ...

Припада мартенски здрач.
Небето медено изтлява.
Едва загатнат топъл плач
от птиче ехо в мен остава.
Прегърнати от нежни небеса - ...

Ако някога аз, атеистката, си поръчвам икона
и поискам в дома да я имам на всяка цена,
задължително ще намеря зограф македонец
да изпише Мадоната като нежна и млада жена.
На главата ще искам да бъде с фина шамия; ...

Денят беше много студен. Снегът се сипеше на кристалчета от покрива на сайванта[1], а течението го вкарваше вътре и засипваше бялата брада на дядо Хаджия. Старият турчин се бе подпрял на пармаклъка[2], а погледът му шареше далеч, в синевата над джамията на Султан Селим, в Одрин. На запад се белееше ...

Обичам те бяла във сънища бели -
като забрадка на млада жетварка.
Като вълните на изток запели
под слънцето - юлско и жарко.
Зелена те искам тъй както гората - ...

"Лунно усещане"
или докосване с лебедовите пера на любовта
Произведението е вдъхновено от колажа на Дочка Георгиева - "Лунно усещане"
Тихо се плискат водите,
гонят се в езерен мрак. ...

Когато си млад и се вихрено влюбиш –
морето изглежда едва до колéне!
На душата ти леко е!Високо хвърчиш!
Не даваш от щастието миг да ти вземат!!
Два цвята навсякъде виждаш безумно. ...

Ако съм птица, искам да бъда орел.
Да се рея, там в синевата.
Да посрещам слънцето и новия ден,
от високия връх на скалата.
Утрото там да сънувам нощем със вятъра, ...

Небе, коприна в наранено сиво,
прецизно зимен вятър разкроява.
Луната се снишава срамежливо,
покрива се с коси и занемява.
Звезди развеселено си намигат ...

За да те прегърне ангел,
първо трябва
да те целуне
смъртта.
А те целуват ...

– Сега стана ли ти ясно защо реагирах така на сватбата? – попита дядо ми, а гласът му издаваше, че е изтощен от вълнение.
Не знаех какво да отговоря. Ако бях направил коментар на чутото, сигурно щях да изтърся някакво евтино клише, от което щеше да ме е срам, затова станах и силно прегърнах стареца. ...

Заигра се вятърът из поляната. Спусна се ниско и разроши тревите. Разлетяха се навред пчели и бръмбари. Скакалец, здраво стиснал стеблото на метлица, се залюля, та чак допря рохката влажна пръст. А една калинка се скри зад листо на секирче и се ослуша. Заваля. Ситно и тихо. Вятърът се стрелна да тър ...

Облякох вярата в доспехи
и вдигнах меча на честта.
На поход тръгнах, за успехи -
в триумф да грее доброта.
Препусках като луд в света ...

О, избавление прекрасно
след тиранството ужасно!
О, вий славни руски войни,
без страх падахте в борбата,
пред смъртта бяхте спокойни, ...

Аннализа Скароне - Безрезервно
---------------------------------------------------------------
Autori: Roberto Casalino
---------------------------------------------------------------------
Автори: Роберто Казалино ...

***
- Е, ще си намериш други нисши за подарък на сияйния ми син…Той така или иначе,не оставя на мира, всяка свободна висша и… - Мага не довърши, генерал Налл бе избледнял и сега тя можеше спокойно да вижда сенчестия пейзаж през тънката ципеста мембрана. Висшата се засмя. През нейният вътрешен поглед ...

Март! Усещане за пролет.
Нощ. Луна, звезди... Жена!
Път, мечти, любов и полет.
Жажда, миг и топлина...
Зима, студ и болка стара. ...

1. Не бери на сердце опрометчивые обеты и клятвы; не клянись изреченным словом, когда неисполнимы содержания. Мир повеления стонет: нет долгов, нет ростовщиков, нет должников, нет алчущих мзды. Мировое управление денег падёт – дело мгновенное. Обнуление всех возмещений – всеобщее ожидание. Сами по с ...

Думата може да бъде
най-нежното цвете,
и най-острия нож.
Любов и ненавист.
Позор или слава. ...

Любовта свободата избира,
да живее пленена не може,
като птицата в клетка умира,
щом заключиш към брачното ложе!
Към плътта е нетрайна - угасва, ...

Плачеха, плачеха та се късаха. Едно тъничко девойче се бе вкопчило в баща си и тропаше с крак „Не си я давам, не си я даваам, тате... не си я давам!“ - пищеше то. Скърбящите съвсем спряха да се сдържат и стоновете им почти заглушиха звука от пръстта, която затропа по спуснатия ковчег. Изредиха се вс ...

Книгите се носеха из въздуха застоял
в помещението.
надникнах през огледалото на множеството паралелни светове...
разлях се в десетки мои варианти
които ме чакаха ...

Вратата хлопва!
От туй,
което за съдба си мислил,
на живота вихъра,
извлича те на вън ...

Аз си имам баба. Верно.
Ти си бабата на всички.
И от бяло и червено
си изплела мартенички.
Връзваш ни ги и наричаш ...

КАРТИНИ ОТ
Блестят мокрите от дъжда тротоари.
Звездите посаждат там свои цветя.
Луната целува букетчета минзухари.
Клоните сплитат среднощна дъга. ...

Когато Роси и Виктор отидоха на село с баба си,тя им каза,че непременно трябва да ядат от плодовете на огромната стара черница, която расте в двора от незапомнени времена. Според нея, още когато нейният дядо купил мястото и построил къщата, дървото било тук и съвсем не било млада фиданка, а разклоне ...

Равнини и планини.
От изток, - морски синини,
дъх на здравец и момини сълзи
и още нещо,
напомнящо за много, много ...

Не капка дъжд,
а мръсен отпечатък
по счупено и кърваво стъкло...
Животът с теб
е миг безумно кратък. ...

Тя отмести погледа си. Тази бяла орхидея ѝ напомняше на нещо. Ненавиждаше цветята, но сега виждаше в това нещо повече от своята ненавист. Белотата, може би. Забравена, вероятно ненужна, болнична белота. Или тичинките, които... Те приличаха на болка. Да, значи в цветята има болка – каза си. И реши ед ...