Дунав гледа ме
в очите
усещам силата
на вечността
скрита някъде ...

Свирепи изглеждат, но само привидно,
те вдъхват доверие, всяват респект,
когато говориш през тях е обидно,
изпъкват с изтънченост, с висок интелект.
Разискват въпроси и лесно общуват, ...

Къща. Старица. Сълзи във очите.
Тръпно очаква ме родната стряха.
Дълго душата ми блудна се скита.
Стълбите стъпките мои познаха.
Пролети идваха-хладни и кратки, ...

Щастлив ли съм? Не се шегувам.
Отново не мога да заспя...
Моля те, Господи! Тъгувам.
От, и всичката си суета!
Проблеми, искам да ги няма. ...

Еклектика.

Че ме харесваш, казваш...Току виж,
че вземеш и да ме обикнеш?...
А пò натам?... Дали ще издържиш
и с нрава ми дали ще свикнеш?
Чешит голям съм и това го знам. ...

22,30 – 23,00 часа.
Пътеката свършва до няколко стъпала, зад които се вижда неголяма, дървена, тъмна врата. Отворена е и колоната постепенно изчезва вътре...
Влизаме и ние. Единият полицай остава до входа – изход, с другия се изкачваме по красивата дървена стълба до партерния етаж...
Голямо фоaйе, с ...

Аз не бързам - времето бърза...
Търпението взима висока отплата!
Защото мълчах си свих се в черупка
и тайничко плачех в нощта от безсилие!
А разперените пръсти на мрака... ...

Понякога в ръцете ми отмаряше.
в капана на прегръдките ми стоплящи
обичах я, но тя в това не вярваше,
и много пъти зървах я разплакана.
Тя винаги си тръгваше умислена ...

Тя попадна в коридора не по свое желание, но разбира, че работата ѝ изисква да стои там поне четири часа, докато онези, които са пропуснали успешното полагане на държавните зрелостни изпити през месец май, се чудат как да докопат, в края на август, заветната тройка. В три модула.
Коридорът мирише уж ...

Тарантулата обича мишки. Прави им капан и ги парализира с отровата си. Те висят уплашени и беззащитни, омотани в паяжината му, и чакат смъртта си. Понякога биват изяждани още докато са живи.
И птици обича тарантулата. За тях бродира най-здравата си мрежа. Те летят свободно във високите клони, играят ...

До розите над твоя дом летален,
грейнали са есенни слънца,
осем минзухара с брой сакрален
срещнаха ме, рожбо, с вечността.
Погалих ги, тъй сякаш галех тебе. ...

По мръкнало – преди да съмне
Да ме приспиват песни на щурци.
И да флиртуват с мен звездите нощем.
Ти - надали, но Бог ще ми прости
за сънищата, еретично-пошли. ...

Колко дена мълчаха, гузно, страхливо - не знам,
като хора без съвест, без чест и без срам.
По партийна поръчка мълчаха от КАТ,
а виновният въобще не бе споменат.
После разбра се като в лоша шега, ...

Знам, любовното бойно поле
е безсмислено вече.
И крещят отмъщения
с кървави пръсти.
Всеки стон е светкавица. ...

Търпеливо затварям очи.
Правя опит да дишам спокойно.
А душата буквално крещи.
Скъпи, останали са ни само спомени!
Бяхме два свята, събрани в едно. ...

Отключва се сърцето
с най-простото ключе,
а ние търсим под небето
все златното звънче.
Небето пазви да разтвори, ...

Глава 10
Дими спа целият следобед и само един път се събуди, за да отиде до тоалетната, и после спа и цялата нощ. Явно беше изтощен, защото успя да размени само една-две думи с мен. Аз спах неспокойно, като сънищата ми бяха обсебени от кошмари, включващи Димитър и болница. Когато се събудих на сутри ...

Искам болките да издуша
Сега какво, кажете ми – какво да удуша –
издишах болки, сложих "на тепсия" –
думи, думи – броеница „орисия”
поникнали на листи, поени от сълза. ...

Един Камък. Два камъка. Три камъка.
И гасне със гримаси маскарада.
Аз бързам.
Ще си отида пеш.
Каква е тази улица с червените фасади? ...

Дойде и краят на учебната година. Дванадесетокласниците завършваха. На изпитите трябваше да представят различни видове текстил. Толкова беше топло на вън. В тези горещини не беше нито за излизане, нито за изпитване. И най-малко за изпит по текстил от животински произход. Според Едора, вълната от овц ...

С НИЩО НЕ ЗАМЕНЯЙ
Свят, ти не веднъж си полудявал...
На приливи и отливи се стремиш
старите си клетки да обновяваш,
пременен, все напред да вървиш. ...

Мед купя ли си, туй е еднозначно –
че ще е от магарешки бодил.
“Защо ли?”, питаш. Толкоз е прозрачно! -
Да ми напомня с тебе че съм бил.
Не бидейки ни Марко, ни пчеличка, ...

пищността откъм
безсъвестие - (гòрък) „плод“ на
сърцепустота

Усещам силна тръпка по цялото тяло,
щом до мен застанеш ти,
толкова зашеметяващо действаш ми,
като погледна твоите красиви очи.
През призмата на любовта поглеждам, ...

открадни ми роза
а пък аз на прах
листата й ще стрия,
него ще затворя
в медальон, във който ...

Да мога да си купя свобода,
пък нека е дори след сто години,
и през глава да хукна от града,
във който моят тъп живот премина.
Да спра да плащам сметките за ток, ...

Майка над гроба на сина си плаче,
след като автобусът се обърна.
Той на тринадесет години едва е,
а повече нивга няма да се върне.
Седемнадесет души, ще си спомним ли за тях, ...

ДО ДЕВЕТО КОЛЯНО
Къщата на бай Добри Кованджията се намираше в долния край на селището. Беше спретната и варосана, не много голяма, но крайно функционална. А на калпака на високия комин се бе разпростряло като корона щъркелово гнездо. Всяка пролет двойка бели щъркели се завръщаше от дългия път на Аф ...

Понякога се чувствам празна,
самотна, а може би и луда,
говоря си сама, еднообразна
и угасвам пак в принуда.
Сякаш длъжна съм всичко да търпя, ...

Любя те ...
с най-дългата целувка на нощта,
с която лятото
дари ни безвъзмездно
и в топлите зеници на страстта ...

... пламъчета по клепачите на тъжните снежинки...
Или: Как се погребва Луна...
"Може ли един пламък да се извива в друг?"
Мирабай
Мъжът, който прави дъжда - заваля. ...

Обичаме ли с душа - сме светли и добри.
Помежду ни не избуяват, не цъфтят лъжи.
В градината на добрия градинар - казват,
не никнели троскот и магарешки бодили.
Самадхи

Защо напускаш ме? Къде си тръгваш?
Със теб споделях моите мечти.
Аз искам още дълго да прегръщаш
мен, с галещите слънчеви лъчи.
Ти трябваш ми сега, как да те пусна? ...

Вълнá от тебе, Океан,
галя бреговете ти,
разлята нежно
от удоволствие,
с гъдела на тънък бриз. ...