Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
382,8 резултата

Заблудени

На никому в живота не е ясно,
какво и как се случва, и кога!?
Оказва се за жалост твърде тясно,
пространството в човешката глава.
Не са еднакви хората и могат, ...
754 5 8

Различен

Не, не искам да бъдеш различен!
Искам точно такъв да си – труден,
непонятен, объркващ, влудяващ ме,
да държиш все ума ми възбуден!
Не, не искам да бъдеш в стандартите, ...
970 2 4

Вашият „герой“

Ще отворя самотата и ще питам вечността
аз дали съм ви позната, или приказки редя?
Нося бански от дилеми и проблеми. Забравѝ…
Боси – хората приемат от ефира ми лъжи…
На чедата си честѝти съм оставила земя. ...
660 2 3

Бедлем

От някои затвори не можеш да избягаш.
Там пазачите нямат очи и ядат
ириси с хищни пръсти.
Стените са от оризова хартия, а решетките –
от клонки на кипарис. ...
784

Заръка

Когато някога очи склопя,
над тленните останки не плачете!
И, моля, не носете ми цветя,
а по-добре със смях ме изпратете!
Свещеник ще отслужи опелό, ...
1.5K 11 13

Цвят от думи

„...не съм ти взела нищо,
ти сам ми даде всичко ...“
Анелия Дойчева
Не съм ти взела нищо ...
И мислите към утрото ми са отключени. ...
853 3 7

Нереална

Аз съм никоя и нищо -
несъществуваща и нереална.
И какво от това, че утре няма да ме има,
а всъщност била ли съм изобщо...
Ще изчезна, като дъга след дъжд нетраен, ...
651 2 2

Без душа

Написах го на гърба си. Продадено. За едни сини очи. Очи, като моите. Точно толкова струваше душата ми.
А в твоите очи, няма и за половината. Извинявай, не съжалявам.
1.6K 1

Закодирани послания

В трепета на дните ми...
със вятърните мелници се боря!
Уморих се толкова много...
уморих се от хорската злоба!
Неразгадани послания закодирах ...
785 5 11

При моето море

Ето, обещах ти и се връщам.
Прегърни ме, моя синя нежност!
Даже разгневено и намръщено,
всякак те обичам!... Неизменно.
Само да те вдишвам - и ми стига. ...
1K 11 19

Слепец

Слепец ли бях или просто изгубен,
изгубен в амбиции и надежди,
изгубен в желания ненужни.
Изгубен във мрака на своята душа...
Изгубен?!Но как?! ...
750

Калейдоскоп - 10.

Глава четиридесет и първа
За първоначалното натрупване на капитала
И влязох да пийна една минерална водица в бар-бараката на Иван, комшия по село, далечен по манталитет човек. Какво да правя – Митето се бави, трябва да се свия за малко до някой радиатор. А пък и с Иван имахме малко приказка за наши ...
1K 1 9

Морето от светлите дни

Сърцето му помнеше пътя,
помнеше всяка скала,
брегът във душата му скътан,
от спомена в миг изпълзя.
Вълните се плискаха кротко ...
1K 1 4

Ол инклузив

„ALL INCLUSIVE“
Мастичка блага на кристали
събужда спомени заспали,
когато ментичка добавя
„облаче“ да си направя, ...
821 4

Лидерът - глава 16

Глава 16
Не чаках дълго, преди вратата на стаята да се отвори и Ангел да влезе.
-Време е за речта ви, господин Петров – каза той – готов ли сте?
Изведнъж с ужас осъзнах, че напълно бях забравил да прочета повторно речта. Мислите ми се обсебваха от мисълта за снимката, която сега бе в джоба на сивото ...
1.1K 1 1

Короната

Високо над морските бездни.
На стръмните морски скали,
докоснали облаци звездни...
Там горе живели орли.
Откакто го има света ...
1.6K 3 9

След снощи

да така е
изплаших се
твърде свободно
отвързахме страстите
и се втурнахме ...
605 1 2

Птици

В днешния съботен предиобед
два гълъба – ама досущ бели –
кълвят си на пътя боровинки,
до входа на блока – малко отстрани.
Кълват, милите, засищат глад ...
514 3

Равносметка

Минава лятото в копнеж
с намеци за ранна есен.
Ята натирени от скреж
разпяват стара песен...
Хората залутани сред тях, ...
909 4 21

Дъждовният човек

Така и не разбра кога се е привързала към Дъждовния човек. Наричаше го така, защото появата му в месинджъра й носеше уютното усещане за кротко почукване на дъждовни пръсти по прозореца и мириса на мокри листа.
Появяваше се рядко, впоследствие научи, че бизнесът му е голям и излиза извън рамките на с ...
1K 5 9

Аванта

И в нашето градче светът похлопа –
оправиха запуснатия парк
с финансова подкрепа от Европа:
настлаха нов, модерен камънак,
започнаха петунии да сеят, ...
2.6K 11 24

Края на една голяма любов

Началото бе толкова далече,
толкова назад,че го забравих вече.
Малко глупава аз бях тогава,
няма кой и на какво да се надява.
Сега,след толкова години, ...
1.1K 1

Тръпно ...

Животът ромоли край мен,
аз унесено го слушам.
Денят отново сменя ден,
а в душата ми е душно.
Утрините вече си броя, ...
510 2

Принцеса Джесика

- Тате, хайде да ми прочетеш приказката отново! - пет-шест годишно момиченце
с дълги черни коси и големи тъмно-кадифени очи като на кошута, се молеше на баща си.
- Дорис, но ти все изчезваш и никога не слушаш до края.
- Моля те, тате.
- Е, добре, де. Ама, този път никъде няма да мърдаш. ...
681 2 2

Приказка

И ето, приказка разказвам,
приказката, която щурците ми изпяха,
приказката прошепната ми от звездите,
а аз на тебе я предавам...
Ще я разказвам тихо – почти ще шепна- ...
565

Не спирай

НЕ СПИРАЙ
Не търсете щастието в покоя!
То - там е, някъде по стръмното.
Може би те чака след завоя,
с бяло от любов обгърнато. ...
384

Сродна душа

Колко красива е човешката душа,
когато опознаеш я отблизо,
палитра от емоции е тя,
в нея няма грам циничност.
Колко е влюбчива и възпитана ...
598 3 5

Събуждане

СЪБУЖДАНЕ
Събудих се.Навън светлее....
Далече е от тук Денят.
А славейчето пищно пее
и гони някъде сънят . ...
772 1 1

Родѝно*

Родино мила
дèдина
до àдище
довèдена
Родино мила ...
347

Любов

Няма да те моля да забравиш.
Няма да те търся до среднощ.
Ще си легна тихичко в леглото
и ще чакам да ме стоплиш с дъх.
Няма да разпитвам, да човъркам. ...
1.2K 2 3

Да бъдеш

Поисках да ми бъдеш небосклон
и вярвах, че ще можеш да се справиш-
пред мен да шириш ведър хоризонт,
от бури, ветрове да ме предпазиш.
Да стискаш здраво моята ръка, ...
890 5 6

...

Не е добър сезон. Отплуваха навътре,
най-дребните и не дотам красиви рибки.
Дори да бяха лапнали стръвта,
/пасажът няма как да падне цял/,
пак щяха да ги пуснат във водата – ...
504 2