Много ни подхожда мълчанието,
наднича от пазвите ни като медальон.
Странностите ни, изгубват се някак в разстоянието,
но мечтите ни, дано открият си, свой дом.
А, къпят ли се в щастие звездите? ...

Нечакан, натрапчив, предвиден
полепна в косата ми белият сняг.
И той - като цвят - ми е свиден,
защото ме прави и мъдър, добряк...
И мина животът - вихрушка, ...

ИЛЮЗИЯ?
Търсих те във дните си, с години,
взирах се във хиляди лица,
пътувах с облаците сини,
надничах във безброй сърца. ...

Поне не бяха пуснали
крилете ми
в небето корени...
Не беше толкова
високо полетът, ...

КЪЛБО ОТ НЕРВИ
„Кълбо от нерви...“
И щуреца не помага.
Светулката не дава светлина.
Слънцето прави маневри. ...

СТИХОВЕ И ПРОЗА
От проза всеки българин разбира,
а често и достойно я чете!
А пък пред стиховете не се спира,
не иска даже да ги разбере. ...

Ох, горките черни англичани,
жегата и тях не ги пожали.
Сякаш са били на кални бани
и смърдят на тиня и канали.
Те сапуна явно са го яли. ...

На дядо ми
Във мрака пиша ред по ред,
От много време нямам вдъхновение,
Но тази вечер мисля си за теб,
За тебе е и моето творение. ...

Как мога да се примиря с душите,
незнаещи какво е милост, свян,
със хора щом прозира им в очите,
агресия и алчност с ръст голям?
Не мога да се примиря, че има, ...

Тя живееше във мъката си
а мъката ѝ винаги щеше да тече във вените ѝ
но гледаше към живота с блещукащите си очи
Очи,които осветяваха пътя ми
успявах да го виждам въпреки цялата тъмнина ...

Мисловни разговори с пилешки яйца,
или мълчаливи писма, изрисувани с „кокоши” пух.
1.
* „Никой не става другарче на кокошка,
ако може да стане неин петел!...” ...

Тук, където в безбрежната тъмнина на вселената се носят по пътищата си безброй планети, има една мъничка луна. Малка, гола и суха, осеяна с кратери, тя е луната на един свят.
Светът не е голям, но е покрит с гора.
А на места гората отстъпва място на реки, езера, морета.
Когато полетиш над този свят, ...

Ти гледаш ли понякога звездите...?
И аз бих искала да се превърна във звезда
и тайничко през прозореца ти да надничам
и да те галя като спиш в нощта...
Тогава няма да ти преча..., ...

Помня си още малките ръце
Които твоите грамадни така отчаяно се опитваха да задържат
Да подържат секунда повече поне
Преди да те вземат, преди далеч от мене да те отведат.
И ако можех още малко да те задържа ...

В мечти
Елеонора Крушева
Не ми отнемайте мечтите,
моля ви, искам леко да летя
в Небето светлосиньо до звездите, ...

Вече не знам
през колко живота преминах.
Не, не броих.
Всеки един остави ми име,
остави ми знак, ...

Lo Zecchino d'Oro 2009
---------------------------------------------------------------------------------------
Тоника и Ивелина Андрееви - Танцът на Росинка (Танцът на Розинка)
Златната монета 2009
-------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Уцелих! Уцелих!
Хел0 крещеше от радост, достигаща див възторг и не можеше да си намери място. Все едно бе Архимед с неговото: Еврика! Планетата Икария-HB323 буквално бе сублимирала след съприкосновението си с либертонния лъч. Тънък като сабята на Зоро, той я бе достигнал и това се оказа фатално за н ...

Райна по двори ходеше,
Бенковски комити водеше…:
„- Дали , Райне, ще склониш
и воля да ми изпълниш?
След месец ти пристигаме, ...

Боли ме, че не виждаш
как сърцето ми плени.
Но аз си го възвърнах,
сега, за жалост, твоето гори.
Боли ме, че не вдишваш ...

Из всички лишения що духът ми съзрял,
из всички мечти що узряха във мен,
из всичките страсти що сърцето пилял
тръгнах по стъпки на новия ден.
Забравил след себе си къща и нива, ...

В паметта й се бе набил моментът, когато се захвана с лявата си ръка за скалния издатък, намести стабилно пръстите си върху грапавата повърхност и започна да се набира. После усети леко поддаване и видя как парче камък се изтъркулва настрани. Опората, на която бе разчитала, се бе оказала нестабилна. ...

Лято, лято, пъстър панаир,
люлки, смях и пеещи каруци,
дълги дни, уханни нощи, мир,
топъл дъжд и влюбени капчуци.
Птица, цвят и дъхава трева, ...

Мамо, знаеш ли, тъкмо пораснах,
но не ми личи.
Бабо, наистина разбрах,
че болката сега по-силно боли.
Както всички и аз исках да стана голяма ...

може би възгледите крайно
претърпели делото незнайно
или думи неизречени
като следи по пясъка
губят ни се те увлечени ...

Глава 8
Приятелите на Димитър бяха четирима негови връстници, всичките с приповдигнато настроение и пиещи бира. Събрахме се на плажа и те устроиха голям лагерен огън, около който се настанихме.
-Та, да ви представя прекрасната Анелия Йорданова, моята… ъъ... асистентка – каза Дими и аз се ръкувах с ч ...

В замъка на весел бал
свирили цигулки.
В парка вятърът люлял
лекокрили люлки.
Носила се като сън ...

Любовта
е омайно чувство.
Бракът добър
е Изкуство.
Thepdor Storm ...

Внимавай с краката, внимавай с ръцете,
трева не газú със създания клети.
Гъсеница грозна щом стъпчеш в заблуда,
убиваш и прелестна пеперуда.
Im Garten ...

Тъмни дъбрави –
светът е тъй комичен;
но всичко ще се забрави.
Theodor Storm
Ritornell ...

Суетата е грях донякъде. Но се възприема като естествен плод на човешкото несъвършенство и на потребността или себе си чрез другите да означаваш или друг чрез себе си – и двете вършат лоша работа. Защото суетата е винаги насочена навън и не се родее със самолюбието, а с егоизма в естровертния му вид ...

Аз по своя път бягам от себе си.
Ти по твоя ловиш хоризонтите.
Слънчев вятър гори раменете ни.
За душите затвори са котвите.
А сред нощните скрити ухания ...

Знам, че небето е дълго
колкото десет земи
и че отвътре е пълно
с малки зелени жени.
Те ще се крият в гората ...

***
Странно е да видиш как един възрастен мъж, закостенял до най-малката брънка в костите си изведнъж затихва,след яростта, която го е обладавала само до преди миг. Старите коренища трудно свикваха на нови наноси от земя, но и те искаха да останат дълбоко вкоренени, и на тях им се искаше да не изчез ...