Ето, че писмото вече е към края,
но адреса твой все още го не зная...
Имаш ли си там имение и къща,
дето уморена вечер се завръщаш.
Пращам ти го, мила, с вятъра Крилатко, ...

През какво ли преминах, живота си сринах,
вратата на рая видях, но подминах
много неща преживях - не загинах
и тези неща от сърце ги проклинах
Минах през ада, горях и на клада, ...

Цял ден минутите се гонят,
подухва вятър в птичите крила,
а слънцето лъчи пробожда
в разпукващите за живот листа!
Цветята се усмихват с палави оченца, ...

Много болка преживях,
много от този свят видях
и налага се сега да плащам
за всеки свои грях,
кръвта и сълзите пролях ...

Щастието е в моментите, когато вървим по улицата хванати за ръка.
Щастието е в стъпките на нашето дете.
Щастието намирам, прегърната от твоите ръце и усмивката ми свети,
докато гледам с взор как расте пред очите ми любовта.
Как играе и ръчички в пясъка плете. ...

Туй всеки здравомислещ знае.
Земята с форма на катма е.
С други думи Земята
си е баш като катмата.

Из:Тайната на греховната принцеса:Една любов и две омрази
Пътят от училище Кашмир,до двореца се стори безкрайно дълъг за инфантата.Имаше усещането,че главата й ще се пръсне от хилядите мисли в нея.За да се разсее погледна през прозореца.Луната светейки, зловещо се скри зад няколко облака.От време на ...

Отиде ли си вече любовта?
(Отишла си е сигурно. Далече).
Остави ме със жлъчна суета -
горчива, като его на обречен...
И нека да боли до пълна немощ! ...

Ако бях коза, щях да си пусна брада
и да се ветрея по поляните
да гоня листата по хълмове
и да хрупам кора от дървета
да нагазя с крака сред ливадите ...

Дивен букет от полски цветя
днес украсява моята стая.
И става света
омаен и нов,
ухае на здравец ...

Нов живот започвам да живея,
старият от днес оставям,
дори и мъчно да е, ще се смея,
болката от днес забравям.
Живота стари, вече си е отишъл, ...

Ти ли бъркаш из мислите ми
оставени встрани за после?
Редът ми създава усещане
за извити ръце и не си го причинявам.
Няма нужда да сменяш роклята ...

Всеки ден минаваше с трамвая през тази малка горичка. Харесваше му. Сутрин и следобед, когато отиваше и се връщаше от работа, не виждаше почти никакви хора да се разхождат из пътеките. Горичката беше борова, не беше добре почистена, храсталаци и изгнили пънове стърчаха безразборно навсякъде. Имаше и ...

кокиче, минзухар, слънчеви лъчи
бавно разтапят снежните следи
синьото сияние предвества радостта
ето я задава се пролетта
но най -напред ще мине Тя ...

думите
не
искат
да
им ...

Мълчание, не се прави, че не чуваш!
Напълни чашите! Весело да звъннат!
С мен и с душата ми сега бодуваш.
Да пием вино тежко, устни да не зъзнат!
Всеки миг е нов, но по старому го живеем. ...

Едно от любимите ми произведения от далечната вече 2015. Надявам се времетраенето не ви изтощи, а напротив, да се отдадете напълно на възходящата преднамерена градация!
Приятно слушане!

Настъпи лятото, проливните дъждове престанаха, денят се удължи а Виктория изпитваше истинска радост от факта, че най-после се бе осмелила да се премести в красивото и живописно градче, намиращо се само на няколко километра от големият, претъпкан и неприветлив град. Беше редактор в едно малко издател ...

Via "purple".

Пия си чая пред кафенето. И погледът ми танцува из площада. Минават хора – млади, стари, деца...
А нещо розово все се набива в очи.
Впервам поглед.
Възрастна, дребна женица е заела няколко квадрата пред паметника на Кирил и Методий.
Няколко квадрата – защото не стои на едно място. Играе нещо. Заглеж ...

Китарата е мое амплоа и аз я вадя всяка пролет.
С нея сглобявам думите в куплет и разказвам за
вчера, днес и утре.
А припевът, припевът е тишина -
от цъфтежа на мушкато в очите, под старата веранда, ...

Дълги са мечтите на очите.
Вятърът отвя ненужна плява.
Искам още дълго да те имам.
Сенките ни само остаряват.
Колкото са дните преброени... ...

Очите ми са влажни, а съм куче.
Ти мислиш: Безсловесните не плачат.
Ритници и огризки щом получат,
те пазят, лаят, по команда скачат.
Сърце, човеко, имам под ребрата, ...

От
времето
преди
Прèнепорочното Зачатие
до ...

Усещал ли си да те милва с длан
човекът, който вече си е тръгнал?
И цяла нощ будувал ли си сам,
в очакване, че утрото е мъдро?
Нима след всеки пищен карнавал ...

Радвайте се на живота!
За злобарят не мислете!
Усмивката си носете
напук на враговете!
Че злобарят мир не знае, ...

Любовта е
желанието ми
да си винаги щастлива
Любовта
е въздухът, ...