Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
382,8 резултата

Последвах те

Много ни подхожда мълчанието,
наднича от пазвите ни като медальон.
Странностите ни, изгубват се някак в разстоянието,
но мечтите ни, дано открият си, свой дом.
А, къпят ли се в щастие звездите? ...
1.3K 4 6

Бразди в просторите

Нечакан, натрапчив, предвиден
полепна в косата ми белият сняг.
И той - като цвят - ми е свиден,
защото ме прави и мъдър, добряк...
И мина животът - вихрушка, ...
456 4

Илюзия

ИЛЮЗИЯ?
Търсих те във дните си, с години,
взирах се във хиляди лица,
пътувах с облаците сини,
надничах във безброй сърца. ...
552 1

***

Поне не бяха пуснали
крилете ми
в небето корени...
Не беше толкова
високо полетът, ...
467 2 4

Кълбо от нерви

КЪЛБО ОТ НЕРВИ
„Кълбо от нерви...“
И щуреца не помага.
Светулката не дава светлина.
Слънцето прави маневри. ...
556

Стихове и проза

СТИХОВЕ И ПРОЗА
От проза всеки българин разбира,
а често и достойно я чете!
А пък пред стиховете не се спира,
не иска даже да ги разбере. ...
977 1

Репортаж от днес

Ох, горките черни англичани,
жегата и тях не ги пожали.
Сякаш са били на кални бани
и смърдят на тиня и канали.
Те сапуна явно са го яли. ...
558 1

На дядо ми

На дядо ми
Във мрака пиша ред по ред,
От много време нямам вдъхновение,
Но тази вечер мисля си за теб,
За тебе е и моето творение. ...
863 1

Ненаситните хлебарки

Как мога да се примиря с душите,
незнаещи какво е милост, свян,
със хора щом прозира им в очите,
агресия и алчност с ръст голям?
Не мога да се примиря, че има, ...
518 3 6

Спасение

Тя живееше във мъката си
а мъката ѝ винаги щеше да тече във вените ѝ
но гледаше към живота с блещукащите си очи
Очи,които осветяваха пътя ми
успявах да го виждам въпреки цялата тъмнина ...
992 1 2

Що за Змей (Дъжд)

Тук, където в безбрежната тъмнина на вселената се носят по пътищата си безброй планети, има една мъничка луна. Малка, гола и суха, осеяна с кратери, тя е луната на един свят.
Светът не е голям, но е покрит с гора.
А на места гората отстъпва място на реки, езера, морета.
Когато полетиш над този свят, ...
1.9K 6 7

***

Ти гледаш ли понякога звездите...?
И аз бих искала да се превърна във звезда
и тайничко през прозореца ти да надничам
и да те галя като спиш в нощта...
Тогава няма да ти преча..., ...
1.9K 7 5

Всичките неща, които баща ми трябваше да ми каже

Помня си още малките ръце
Които твоите грамадни така отчаяно се опитваха да задържат
Да подържат секунда повече поне
Преди да те вземат, преди далеч от мене да те отведат.
И ако можех още малко да те задържа ...
946 2

В мечти

В мечти
Елеонора Крушева
Не ми отнемайте мечтите,
моля ви, искам леко да летя
в Небето светлосиньо до звездите, ...
661

Пътят

Вече не знам
през колко живота преминах.
Не, не броих.
Всеки един остави ми име,
остави ми знак, ...
775 4 5

Tonika e Ivelina Andreevi - La danza di Rosinka 🌐

Lo Zecchino d'Oro 2009
---------------------------------------------------------------------------------------
Тоника и Ивелина Андрееви - Танцът на Росинка (Танцът на Розинка)
Златната монета 2009
-------------------------------------------------------------------------------------------- ...
2.7K

Откритието

Уцелих! Уцелих!
Хел0 крещеше от радост, достигаща див възторг и не можеше да си намери място. Все едно бе Архимед с неговото: Еврика! Планетата Икария-HB323 буквално бе сублимирала след съприкосновението си с либертонния лъч. Тънък като сабята на Зоро, той я бе достигнал и това се оказа фатално за н ...
1.9K 9 9

Спомен за април

Райна по двори ходеше,
Бенковски комити водеше…:
„- Дали , Райне, ще склониш
и воля да ми изпълниш?
След месец ти пристигаме, ...
683 2 2

Дворец на любовта

Боли ме, че не виждаш
как сърцето ми плени.
Но аз си го възвърнах,
сега, за жалост, твоето гори.
Боли ме, че не вдишваш ...
868 1 2

Пътешественик

Из всички лишения що духът ми съзрял,
из всички мечти що узряха във мен,
из всичките страсти що сърцето пилял
тръгнах по стъпки на новия ден.
Забравил след себе си къща и нива, ...
445 1

В невъзможност

В паметта й се бе набил моментът, когато се захвана с лявата си ръка за скалния издатък, намести стабилно пръстите си върху грапавата повърхност и започна да се набира. После усети леко поддаване и видя как парче камък се изтъркулва настрани. Опората, на която бе разчитала, се бе оказала нестабилна. ...
938 1

Шарената котка - есента

Лято, лято, пъстър панаир,
люлки, смях и пеещи каруци,
дълги дни, уханни нощи, мир,
топъл дъжд и влюбени капчуци.
Птица, цвят и дъхава трева, ...
917 12 26

Да стана голяма

Мамо, знаеш ли, тъкмо пораснах,
но не ми личи.
Бабо, наистина разбрах,
че болката сега по-силно боли.
Както всички и аз исках да стана голяма ...
782 3 1

Следи прикрити

може би възгледите крайно
претърпели делото незнайно
или думи неизречени
като следи по пясъка
губят ни се те увлечени ...
601

Доктор Вреден - глава 8

Глава 8
Приятелите на Димитър бяха четирима негови връстници, всичките с приповдигнато настроение и пиещи бира. Събрахме се на плажа и те устроиха голям лагерен огън, около който се настанихме.
-Та, да ви представя прекрасната Анелия Йорданова, моята… ъъ... асистентка – каза Дими и аз се ръкувах с ч ...
1.2K 1 4

Златната рибка – Константин Балмонт 🇷🇺

В замъка на весел бал
свирили цигулки.
В парка вятърът люлял
лекокрили люлки.
Носила се като сън ...
1.7K 1

В градината - Теодор Щорм 🌐

Внимавай с краката, внимавай с ръцете,
трева не газú със създания клети.
Гъсеница грозна щом стъпчеш в заблуда,
убиваш и прелестна пеперуда.
Im Garten ...
1.2K 1

Суета като егоцентризъм

Суетата е грях донякъде. Но се възприема като естествен плод на човешкото несъвършенство и на потребността или себе си чрез другите да означаваш или друг чрез себе си – и двете вършат лоша работа. Защото суетата е винаги насочена навън и не се родее със самолюбието, а с егоизма в естровертния му вид ...
2.2K 5 5

Скитници

Аз по своя път бягам от себе си.
Ти по твоя ловиш хоризонтите.
Слънчев вятър гори раменете ни.
За душите затвори са котвите.
А сред нощните скрити ухания ...
1.2K 2 4

Защото така

Знам, че небето е дълго
колкото десет земи
и че отвътре е пълно
с малки зелени жени.
Те ще се крият в гората ...
694 1

Родопско сърце - 10

***
Странно е да видиш как един възрастен мъж, закостенял до най-малката брънка в костите си изведнъж затихва,след яростта, която го е обладавала само до преди миг. Старите коренища трудно свикваха на нови наноси от земя, но и те искаха да останат дълбоко вкоренени, и на тях им се искаше да не изчез ...
1.1K 4 14