Битка
Всеки има своите страхове и вътрешни битки. Моят страх започна на 12 години, виждайки загиването на една нация – българската, и прочитайки фраза, написано на една рушаща се сграда. Тя гласеше „Върнете ни България!”. Запитах кой да я върне, тя нали си е наша. Не се ли бориха Ботев, Раковски, Ле ...

Нощта е твоя.
Не знам как си успял,
но си пожънал всичките звезди.
И този урожай в очите си го пазиш.
А аз изтръпвам, че на мен го подаряваш. ...

Да ми беше дал поне да се сбогувам! Отвлече ме, а не пророни и дума. Имам куп въпроси, а ти нямаш и един отговор. Ръководиш се повече от инстинкта си отколкото от разума.
Да те бях отвлякла аз! Още като те срещнах се заричах аз да съм тази, която да те открадне, да те скрие в гардероба си, да не те ...

Не могат да бъдат
скрити три неща:
нощното небе
с Луната и звездите,
Слънцето ...

Изпариха се чувствата. Отлетяха на някъде.
Само черна утайка, остана на дъното.
Тя нахрани омразата и горчи във устата ми.
Всяка нощ пропълзява и ме сграбчва за гърлото.
Аз се боря с омразата, но със ноктите хищните, ...

Попитаха ме:
Какво прави днес?
Отвърнах:
Триъгълници броих...
Отсечки три, в три точки се пресичат... ...

Мястото, където се сбъдват мечти
Иван Иванов беше тих и скромен човек. Живееше в малък апартамент в столичния квартал “Дружба“ и работеше в склад за строителни материали. Нямаше семейство, родителите му бяха в провинцията, а с приятелите си рядко се виждаше. Свършвайки работа, той бързаше да се приб ...

Скочих в първото такси, което видяха очите ми. Отвътре ме заля топъл въздух с аромат на евтин парфюм. Димът от цигарата на шофьора се удряше в потъмнялата тапицерия на тавана и пълзеше на струйка към мен. Рокендрол по радиото, питащи очи в огледалото за посоката и колата нервно се понасе по софийски ...

Цифроляци на рояци
тичат като папараци
в диаграми полудели
по екрани и панели...
Сметки, кодове, пароли ...

Веднъж Хитър Петър отишъл на Трифонов ден да зарежат лозята на негов приятел. Работили, каквото работили и като свършили, домакинът поканил хората да се почерпят. Гозбите били вкусни, а виното руйно и неусетно един от гостите доста се напил. Човекът бил доста едър, та се наложило Хитър Петър и синът ...

Храм. Молитва. Свещи.
Трезор. Финансови пазари.
Ферари. Бизнес. Срещи.
Казино. Голф. Сафари.
Крах. Кабинет. Кресло. ...

/ The wound /
Nobody's home
Room silent remains
A deep wound on the body bleeds
Which will eventually leads soon to an end ...

Докосвам те – ръцете ми са гладни
за разгорялата магия – страст.
Поемат ме стихиите грамадни –
обречен съм, изгубил всяка власт.
По кожата ти капчици избиват, ...

20.
Хората от гара Север идваха при нас два пъти, ние отидохме още веднъж при тях. Втория път – поканиха ни за среща с друга група оцелели...
Оказа се, че там, където не очаквахме, се е организирала сама малка общност. В градската болница. Лекарите завели семействата си там, намерили източник за хра ...

Прощавай, че харесвам само него,
дори на външност не е Аполон.
Ала във вярност му се врекох.
Улавя всеки тъжен полутон.
Прощавай, но не искам да излъжа! ...

Колкото и голямо разстояние да я делеше от мъртвия, Елизабет не можеше да се успокои. Щом го изгуби от погледа си, направи един широк полукръг и тръгна в противоположната посока. Мозъкът й отчаяно се опитваше да намери някакво логично обяснение на видяното, но не успяваше. Може би халюцинираше? Със ...

Животът се живее само веднъж. Няма време за умуване. Грабнете го този живот. Така го прегърнете,че да се задушѝ! Стиснете го този челѝчен камък,та чак вода да пусне! Радвайте му се, като на първа рожба, като на глътка вода в пустиня! Обичайте го, както се обича майка! Не го корéте! Желайте го! Говор ...

Домиля ми за родното сéло,
за къщата бяла, за двора.
За кестена стар, за любимите хора...
Домиля ми за моето село.
Днес плача за него без глас, ...

Не усетих как се случва
но аз се влюбих във теб
това ме накара да аз днес да стана
този човек.
Аз търся от теб твойте очи ...

Тези силни гласове, понякога не мога да ги спра. Лягам си вечер, опитвам се да заспя и не мога. Сигурно е от кафето, което изпих в шест. Чувам мислите си буквално, ако се опитам да ги спра те се усилват. Гушвам Пухчо, моят котарак и му говоря. Ще кажеш, че е странно и лудо, но той е най-верният ми п ...

Бутилка празна на масата седи
отдавна в нея нищо няма...
Била е пълна от преди
когато имало любов и никаква измама.
Сега е празна, изсъхнала дори ...

Откровение
е моето хайку
вдъхновение
В тъмна зора
Зорница ...

Моите обувки са ти тесни.
Моят път не би го извървял.
Във живота няма нищо лесно.
Никой не мечтае да е в кал.
Но човек пред сянката си ходи, ...

С ръце разкъсвам облаците сиви –
опитвам да отпуша светлината.
Душите ни да се почувстват живи,
да се отпуснат меко в топлината.
Но те ме наблюдават – онемели, ...

От ранни зори до късна доба добрият човек ходеше да работи. Караше първа, втора и трета смяна. Не отказваше на шефа и в събота, та и в неделя, за да изпълнят неотложните поръчки, съответно плана. Получаваше от предприятието мижавата си заплата на края на месеца, а от административното, профсъюзно и ...

ПИРУВАШ ЛИ
Пируваш ли?... Пирувай!
Птицата ти далеч отлетя...
С хиените флиртувай!
Не питай... дали я заболя! ...

Ти си моето хапче против самота.
Не си мисли, не те обичам.
В живота всичко е суета
Дори това , че след тебе тичам.
Ти си моето хапче против самота. ...

Мирогледът, че
като се работи, се
почива, крепи!

Простете си бе, Хора!
Няма време...
За вчера-днес простете.
Със себе си се помирете,
простете и на Любовта. ...

Не знам дали ще доживея.
(Кратък е живота на поета).
Да вървим отново по алеята,
да светят пак от щастие очите ти....
Или друг ще те прегръща? ...

Направих опит да се скрия в тишината
от зейналата паст на луд водовъртеж,
засмукващ с думи необмислени сърцата,
покривайки ги с мантия от тънък скреж.
Опитах също да се вслушам в тишината, ...

Ех бай Петре ,други са били готините, други са били хората едно време .Не като сега ,само да чакат изгода и начин да ти стъпват отгоре. Вместо да се дава път на младите да се учат и да се развиват, се прави всичко възможно младият човек да се смачка. Младите се възприемат като врагове ,като заплаха ...

На кой кум, на кой сват,
има диплома за висше!
Защо е бил на този свят,
ако стихове не пише?
Пръсти кърши, вежди свежда, ...

Спиш с отворени очи.
А ти не вярваш
на очите си
и очертанията ми
за тебе са ...

Баба Мина живееше в малко селце в област Габрово. Там бе родена, там се омъжи, роди и отгледа трите си деца. С много труд, пот и мъка ги изхрани. Но успя. Трите ѝ сина пораснаха големи и здрави мъже, изпълнени с мечти, надежди и грандиозни планове. Напуснаха родната стряха и отидоха да учат. Единият ...

Светът който е във нас
забутан в ъгъла кротува.
Оплетен в страхове, заблуди, страст,
липсва, без да знаем дори че съществува.
Той е някаква магия. ...