Прости на младия поет,
че грешките му все не спират.
Не се терзай за тоз субект,
защото мъртви не умират.
Не умират още хората без име, ...

Това нашето не е любов.
То по-скоро е нервно потропване
пред вратите Ти, Господи.
Закъснели сме.
Някой катинара ...

ПЪПНАТА ВРЪВ
Здравей, сине!
Започвам писмото си със „Здравей!“, защото здравето е най-важно за всеки човек, да може изправен да продължи пътя си, да се радва и да страда, потънал в щастието, или в сълзите си, разгръщайки драките на живота... Не зная дали е съдба, или избор, но се моля на Бога да бъд ...

подлагат се
все още
на гонения
уви
и множество ...

Мечтите окъсяват, омаляват,
надраснали ги, все напред летим.
Косите бели път ни очертават.
Уж помъдрели, уж, а все грешим.
Препъва ни съдбата - ръбест камък, ...

Ich sehe dich in tausend Bildern,
Maria, lieblich ausgedrückt,
Doch keins von allen kann dich schildern,
Wie meine Seele dich erblickt.
Ich weiß nur, daß der Welt Getümmel ...

88
Когато си самотен и отчаян;
когато мислиш си за ада и за рая,
помни! Едно сърце самотно те очаква,
за да те върне в този свят омаен. ...

След твоите дири по ситния пясък
аз тръгнах в зори да те срещна, тогава
над мене бял гларус летеше и крясък
дочух и помислих си... той ме напада.
Загледана в него, окото ми трепна, ...

Дали това е просто тишина?
Отронен лист от вятъра избяга,
пропърхват нежно птици със крила,
а после дъжд притихнал леко пада.
Дали това е просто тишина? ...

Нещастен бил съм и щастлив,
доволен бил съм, недоволен.
Ядосан даже без мотив,
намерил повод произволен.
В младост буен. В старост – плах. ...

Написах ти какво ли не.
С различни думи те наричах.
В ръцете аз оставих ти сърце,
което даже не умее да обича.
По начина по който искаш, ...

Приличах на същинска Пепеляшка.
В морето влязла бях, без дрехи. Гола.
Косата – закрепена на опашка,
навита и забучена със шнола.
Нагазила в морето до колене – ...

Кога ќе ме нема кажи нешто за мене,
но внимавај да не биде празно.
Тој што не умрел
не знае како е да се живее.
Се уриваат лажните љубови ...

Ние, обществото и ГЛБТ
(Гейове, Лесбийки, Бисексуални и Транссексуални хора)
Съдържание:
Нужно ли е темата за ГЛБТ да ни интересува? Анализ на Истанбулската конвенция в светлината на ГЛБТ и съвременните процеси на обществото ни.
Физическа страна на сексуалността и хомосексуалността ...

Глава 4
Отидох на бегом до Димитър, когато той за втори път изпразни съдържанието на стомаха си в коша. Добре, че коша имаше торбичка.
-Може би слънцето ти е дошло в повече – казах тревожна, когато той най-накрая вдигна глава и ме погледна.
Той не ми каза нищо, никаква хаплива забележка или нещо сме ...

> Юлий вече не е цезар,
>
> юли тази нощ залезе.
>
> Август стана император ...

Винаги, когато тръгвах към баба,имаше един човек.Всеки ден той стоеше на един тротоар и продаваше дървени лъжици, а неговият най-добър приятел беше едно куче. Нямаше ден, който този чудноват старец да не стои там,дори и да нямаше клиенти. Преди много години аз си купих от него една малка дървена лъж ...

Момичето седеше на плетеният стол в градината, облегнало главата си назад, се вслушваше във всички звуци които долитаха до нея. Тя чуваше песента на птиците и шумуленото на листата, погалени от топлият летен вятър. Чу и тихите стъпки от лапите на котарака който се присламчваше. Той се качи на скута ...

II
Пътуването вървеше гладко, но никой не смееше да наруши неловкото мълчание. Дали Миро все още беше в шок или просто нямаше какво да ми каже? Аз исках да задам толкова много въпроси, но не смеех да отворя уста, защото виждах как той гледа през прозореца отнесено и сякаш всички неща, които бе видял ...

СВЯТ
Не се понася лесно чуждата радост,
дори когато си изпълнен със своя,
сърцето ти се изпълва с ревност,
която нараства -вълна в прибоя. ...

Най-тъмно е в тунела на лъча.
Блестящ отвън, той носи вътре мрака.
И нотите на всяка тишина ечат
в скръбта, която вечно радост чака...
Оставам - стрък до другата трева. ...

Анди се опитваше да върши работата си - да пише, което той намираше за близко до невъзможно.
Томи - шестгодишният му син, облечен като каубой, блъскаше едно камионче в земята, както обикновенно обичаше да прави - поне така се струваше на баща му. Девет-годишната му дъщеря - Сара се караше на кучето, ...

·
Като поотфръкнах малко и станах момичка, баба ( мир на душата ѝ) започна да ме учи как да си избера съпруг.
" Чуй сега, детенце.Три неща требе да има момчето:
Да ти е другар - да те чува, може да не те послуша, но да те чува.
Да е съпруг - работлив и спестовник ...

Притихнал в на чаршафите утробата,
погален от немилостни ръце,
и сякаш наркоман получил дозата,
заспиваш немощно – блажен.
Задъхано пристъпва Тишината, ...

Две хубави циганки влязоха нявга у нас.
Дъждът ги покани. Аз само отключих вратата.
Едната бе млада и с трепета пръв на жена
широко отвори очи и плътта си загатна.
На другата дадох да пие горчиво кафе. ...

Не искам да се връща нищо
от миналите ми години.
Днес спомените ме разнищват
между виновна и невинна.
Неизживяното ме съди. ...

Мисли за живото и бягството от него. Отслабнах 20 кг. за 6 месеца. Какво се промени? Продължавам да не спя повече от 4 часа. Почти нямам настроение. Отгоре на това имам теч в банята. Но продължавам напред. Защо? Защото ми пука за двете същества наречени дечица. И това е достатъчно. Преди 7 години не ...

Не се оплаквам – така съм родена,
сама да си плета капани,
и все от нещо, заслепена,
да се давам, преди да ме хванат.
Други виновни няма, освен мен. ...

„Майната му на
православието!“* - е
жлъч от скверноỳст...
„Майната му на
православието!“* - е ...

В търсене на пътя си към върха на който ме чакаш, минах по толкова много пътеки!
От завоите остри загубих представа къде съм и кой съм.
Задъхвам се, гори ме Слънцето ярко и жаждата за теб ме влудява, Любов!
В ридаещите струни на китарата ми вятърът шепне "Обичам те"!
Една малка прашинка безвремие ск ...

Аз няма да те изоставя, няма,
ще надживея всичките несгоди,
забъркали житейската ни драма,
гарнирана с неканени прокоби.
Аз ще остана, с тебе ще остана, ...

Понякога чувствам душата си като наритано улично псе,
свито и треперещо в ъгъла на улицата.
Същата тази улица, с безброй затворени врати.

В плен на нашите тела, душите се раздират.
Те искат да излязат извън този затвор да съществуват.
Дали тялото желае или душата?
Ако сме само тяло, тогава сме животни -
жестоки и първични. ...