Душата ми - дишаща на нежни струни,
тежки клепачи танцуват уморено.
И огньове в снежни бури ме застигат,
а сърцето пее пламенно - студено.
Казват любовта идва и си отива - ...

Днес... ще ти налея ‘‘мълчана вода“
от извора на моето мълчание.
Чиста, незаредена още от добро и зло,
върху която да прошепнеш любовта си.
Днес... ще изтанцувам своя лунен танц, ...

Потънал кораб, в пясъчното дъно от забрава,
оплетен е в мрежа от зелени водорасли.
От дълбините морски - зов сподавен
изважда скритите съкровища, коралово обрасли.
Кой знае истината за викът му мощен? ...

Тази любов не е като другите.
Тази любов, която в съня ми идва. Все непринудена.
Тази любов, състояща се в една дума,
И няколко срички.
Тази любов нарекох „Обичам те“. ...

СМИРЕНА
Погледът, в прашната стена забит,
дълбае със силата на остър свредел.
Гледецът вече в черна сянка е обвит.
През нея с ръце пътува все напреде. ...

Помниш ли как те гледах -
Влюбено и наивно като малко дете?
Помниш ли как те прегръщах -
Сякаш целия свят беше в моите ръце?
А как жадно поглъщах всяка твоя дума? ...

Сила.
Той настъпва.
Сила.
Крачка напред.
Мъка. ...

Таман започнах да флиртувам
с него, той реши да прави
цялостен ремонт. Изнервено
се начумери изтървал срока,
а бързият междугалактичен ...

Целунати от Господ?
Всички са.
Но колко са отвърнали с взаимност?
И плащат си за тази свобода
друг да обичат – ...

на баба с много обич
Тя си отиде тихо със дъжда,
превърна се във птица и отлитна,
във друго измерение изгря
свободна бе и огнено честита. ...

Търново се свлече под завивка-свобода,
и нахлузи си елече от дъха на младостта.
Недалеко от простора се белее ангел благ,
в свят разкошен и отворен над мисловния овра̀г.
Няма нужда да говоря за изминалата нощ… ...

Като тайна магия,
като белия стих
аз те нося у мене
и никак не ми тежиш!
Като малка монета, ...

НАЛЕЙ МИ ОЩЕ ВИНО
Това е най красива зима
Заради сън, който днеска имах
Сън, в който ти си с мен
Сега и до край на този век ...

Не бъди тъжен, човече, а вярвай!
След всяка буря изгрява слънце!
След всеки тъжен ден идва радостен!
След всяка мъка идва и щастие!
След всяко разочарование – надежда! ...

Глава 19
Спрях колата пред главния вход на Гранд Хотел, тъй като този път щеше да се наложи да позволя на пиколото да паркира БМВ-то ми. Младежът отвори вратата на Виктория и тя слезе от колата, бавно като принцеса. Дадох ключовете, въпреки че това хич не ми хареса, и подадох ръка на Виктория да ме ...

Пак се завъртя светът...
и колелото се търкаля
по мазола на мига,
в който всичко отминава...
или се повтаря... ...

Влача си камъка, заякна ми шията.
Понякога се оплаквам, друг път нехая...
Да? Слушам те? Казваш ми, че не си от тия,
дето едно ми говорят, а друго правят?
Вярвам ти, то и аз като теб съм същата ...

Сърцето ми на две е разделено.
Не го усещам вече да е цяло.
От мъка сипвам си винце червено.
Ако няма, може пък и да е бяло.
Така минава моят ден. ...

Шепни ми тихо... Тихо ми шепни...
Докрай опиянявай моите сетива!
И нека не ти пука, че мълва
изпратена от Дявола наоколо лети!!!
И да не те засяга, че в мълвата ...

Помня - късен
следобед.
Нещо, явно съм бил написал.
Вероятно за някакъв полет,
към нещо за мен, неорисано... ...

За моята любима у мене всичко има!
Усмивка сърцата и поглед любвеобилен.
С упора от ръката съм топъл и силен.
В прегръдката сън и пролет навън -
насладата вкусна с утеха в гласът ...

„Тиха нощ свята нощ”
Нощта, в която всичко започва с Вярвам и завършва с Благодаря!
Нощта на съкровените желания, на сърдечните пожелания и на искрените молитви.
Нощта, в която ухае на Любов.
Нощта, в която всяко Искам – е обещание, а всяко Мога – устрем. ...

Тълпата
твърди
"твърда"
или
"твърде мека". ...

Есенен вятър
прелисти романа ми...
Прочетен е... Край!

Не всеки стон е болка от обида,
не всеки възглас – радостен фанфар.
Животът нишките от нас разприда,
а после подреди ни в битпазар.
Тъгата там не струва нищо вече, ...

Тази вечер е празнична -
ще празнувам Живота!
Линейка извикай за мен...
Кой по-достоен за празник такъв е
от Хората в нея облечени в бяло? ...

Сутрин. Ивайло се беше събудил рано. Направи кафе, сложи две чашки на масата и погледна към телефона си. Взе кафеварката и наля кафето в чашките. Вратата се отвори и в стаята влезе неговата съпруга, Яна. Все още сънена, тя седна на стола зад масата, разтърка очи и погледна през прозореца. В стаята б ...

Не ме наказвай с безразличие! Не ме наказвай!
Не знам, знаеш ли, колко много боли?
Не знам, знаеш ли какво чувства сърцето?
Не знам, знаеш ли как парят очите,
плакали толкова дълго, за една невъзможна любов? ...

светулка следва
звъна на хлопките –
нощна паша

Как ме иска денят, как ме вика
и прегърбен виси хоризонтът.
Наранява ме бесният кикот
на настръхнали два мастодонта.
Знам единия. Страст се нарича. ...

Все още нощем плача,
а ти сам в леглото се въртиш.
Дали ще мога спомените да забравя?
Надявам се че времето ще отлети,
но и със него ти.

Път, по който ний вървим,
път през друми и реки.
Двама с теб накрай гора
чакаме се в самота.
Път незнаен и зловещ - ...

Свят излъчвал твоя поглед
В очите ти видях мечта
Всичко беше в теб прекрасно
Сила ум и красота
Усетих как растат крила ...

Днес Сакатия празнува -
вдигнете чашите и го приветствайте!
Съдбата го целуна
и сега се пъчи
достолепно. ...

Всеки дъжд е мисъл за теб
(а дъжда така ти отива).
Свежа роза, забравена в пет –
онзи час, в който с теб се откриваме.
Онзи ден, в който няма сезони ...

Тази творба се посвещава на всички жени, които все още таят в себе си малки момиченца и които са закърмени с приказки за Снежанки, Пепеляшки, пепелянки, Спящи красавици, джуджета и принцове.
Оня ден бял кон ми пресече пътя, още колко да го чакам тоя принц?
Коня малко дръглив ми се видя.
Липсваше му ...

Изгорях!
Изгорях като факла.
Станах на пепел.
Сега чакам вятъра.
Да ме разпръсне. ...

Сврях се в корените на родословното дърво -
лабиринт безкраен от забравени кръстове.
Всеки носи своето земно, тайно същество,
на частици по разклоненията разпръснато.
Протягам ръце. Докосвам ги с пръстите. ...