Може ли цвете да бъде без корен
или пък цвете човекът да бъде,
може ли огън да бъде преборен
или пък свят без любов да пребъде?
Може ли къща без покрив да стане ...

Това, че ме обичаш
и до болка ми се вричаш,
не ме жегва така,
както липсата ти тук, сега.
Сега, като те няма, ...

Ако не е била разпъната душата
тъй както беше Той в Йерусалим,
защо страдание понесе на земята,
защо от гроб възкръсна Божий Син?
Ако не е възкръсвал никога в сърцето, ...

Не бих променила нищо в нашата история
и не би ме разколебала никаква теория.
Не бих премахнала епизод, нито реплика дори,
защото би се променил начинът, по който огънят гори.
Нищо не се е случило без видима причина, ...

Никой от вас
и никой от нас,
а коя бях аз?
От сянката родих се
и благодарих ...

Ти беше оглушал и твърде земен
за моите разплискани слова.
С метафори душата ти да взема
не мога и не искам аз това.
Не искам да я запленявам с рими, ...

Отдавна от речника си изтрих частицата „не”. Започнах да гледам на нея като на преграда пред моя личен хоризонт, която преди години явно самата аз съм си поставяла, а когато няма прегради гледката към постиженията ни изглежда по-красива. Ограниченията и поставянето в клетка на нашата същност, стреме ...

Опетненост Между ъгълчетата на пръстите
Забравили Вчера но живеещи в Утре
Зад бледата закостенялост на онзи кален уличен
спомен
Презрял влажната целувка на раздялата ...

Единственото, което ще
остане от теб, са снимките,
спомените и дрехи, ухаещи
на теб.
Винаги ще си те спомням, ...

Едрите капки дъжд барабанят по тротоара, а там, където водата се е събрала в локви, звукът наподобява клокочене. Голям априлски порой. Небето е смръщено, почерняло, сякаш се кани да удави всичко под себе си. Само случайните минувачи, приведени под чадърите си, нарушават пустотата на улицата. Коли се ...

От рождества и възнесения,
от върхове и от падения,
от дни в несвястна суета,
от нощи в тиха самота,
от сто лета в случайни срещи – ...

Вилнее тълпата от зверове диви,
губят от ярост своите сили.
Разпнат на кръста Исус умира,
пиронът дълбоко се впива,
чертае кървава диря. ...

За да гори завинаги на Вярата свещта,
пожар от Обич във сърцето ще запаля!
И нека дýха вятърът през липсваща врата!
Дъждът с косата си и с кожата си ще погаля...

На Бог децата винаги са гладни!
Туй тяхна изначална е съдба...
Започват рано, и така - до пладне,
работят за паничката храна.
На Бог децата винаги са жадни! ...

Тя не ме е обичала никога,
не е имала никога нужда от мен.
Не се е борила за мен,
винаги ме е отблъсквала.
Мрази даже носът ми, ...

Малчуган: Тате, в кой орден членуването трае най-кратко?
Бащата: В ордена на Тръмплиерите, сине!

Подценяваме
на какво са способни
един допир,
една дума...
Могат да те разтреперят ...

Баснописецът получи две писма. Отдавна не беше получавал никакви писма. Нито електронни, нито обратното на електронни.
А сега – две. Наведнъж. От хартия. С подател. А получател беше той самият. Името му бе изписано с красиво нечетлив почерк. Посочен е номерът на апартамента, кварталът, градът. Дори ...

Мина година. Велика събота е пак.
Започва съботното суетене.
Традицията го повелява,
първото яйце да е червено.
С него кръстче, ще поставя на челцето на детето. ...

До себе си писма ли писах?
Дъждът ли скришом ги прочете?
Аз бях облякъл бяла риза.
Изпра я облакът безцветен.
Потекоха на хоризонта ...

Дон Кихот и Хамлет се видяха.
Изпиха по чаша бордо.
После плакаха,
после се смяха
без да знаят точно защо. ...

От няколко години, особено по време на религиозни празници, наблюдавам една интересна реакция у хората. Публикува се рисунка или снимка на духовна тематика и отдолу ти се забива въпросът: Ще благодариш ли за това или за онова, което той или тя – съответното духовно същество, ти е помогнало? Естестве ...

Огънят силно пращеше в камината, но като че ли колкото повече се засилваше, тя толкова по-бързо разтъркваше ръцете и краката си, сякаш и беше студено:
- Няма да забравя как ми го отне! Няма! Той остана затворен там!
- Разкажи ми! Успокой се, моля те!
- От тогава мина само година...
Вървяхме в тайнст ...

Част1
"Вечер"
Иван се прибираше към дома си. Беше леко хладно. Запали цигара сякаш повече, за да топли на ръцете му отколкото му се пушеше. Вървеше и мислеше как бе минал денят му. Днес имаше повече работа от обикновено. Беше доволен. Леко се усмихна сякаш на себе си. Това значеше, че е спечелил доб ...

Грешна съм, Господи, грешна съм! Чак ми се плаче...
Толкова грешна, че... даже не ми се говори!
А ти – недочакал в неделя да падне и здрача –
слизаш по вишневи клони – при мене, на двора!
После – притихваш във младите клони на бора. ...

Голгота беше стон
а мъките – безкраят,
кръстът, ням Амвон,
чистилище към Рая.
Погледът – ...

Единствен си како мој матичен број
како прва љубов
што ја гори младоста
како страв меѓу четири ѕида
единствен си ...

милèйши престилки бели
на непрекъсната смяна
по пътя трънлив поели
към битки
с болка и рана ...

Живота все ме брулеше с тояга,
окърши пъпки знойни и бодли.
И младостта възторжена избяга!
Над Самотата само се смили!
Сега съм само с голите си клони ...

Спечелих повече отколкото поисках –
билет за самотата си раздираща.
Попаднал си във черния ми списък.
Зачеркнах своята болка незатихваща.
Удавях се във вино, блянове, сълзи, ...

Да съм тук днес е мой собствен избор.
Сто посоки започват пред мен.
Всяка крачка сега ще е изход.
Но избирам си твойте ръце.
Те небето ми цяло побират, ...

Той се яви в човешко същество,
но в него и небесното гореше.
Белязан бе с Божествено клеймо,
затуй без страх все най-отпред вървеше.
Показваше ни свойте чудеса, ...

Не зная, защо сме тъй безлики.
Към проблемите сме безразлични.
Твари злобни и нищожни.
Пропити от омраза двулики същества.
Обичта е чувство непознато. ...

Късно е!
Пак си изпуснах трамвая!
Иначе щях да те стигна,
къде си?
Пак ли на крайната спирка ридая, ...

КУВАЛДЫ И КОСТИ
Заготовитель сельского приёмного пункта Пётр Павлович Иорданов бесполезно свирепствовал в бухгалтерии райзаготконторы, поломал деревянные счёты Ады Менделеевны, которые за тридцать лет отстучали тонны, упакованные джутовой верёвкой итоговые отчёты. Костяшки счётов так привыкли к глав ...

Силна злина е затрупала като пряспа хорските души – там диша и работи, създава и руши, предизвиква ги срещу самите тях. Буря е. Вали. Удря ни с камшици право в лицата. Хора ли сме? От какво са направени сърцата ни?
Днешният живот е разполовен между загинали мечти и неестествено празна реалност, межд ...

Животът миг е,
отминава!
Не можем
да избегнеме това!
Но да остаряваме ...