Знаеш ли, всяка твоя дума
ме пали като огнена клада.
В тези твои очи аз потъвам
и не желая ни капка пощада.
Знаеш ли, всяка дяволска нощ ...

(песен) демо
1)
When you look in my eyes
what do you see?
Stretch your arms ...

24.
Вечеряха, огледаха пак багажа – малко беше, но нали трябваше с нещо да се занимават до тръгването. Ирис и жените си поплакаха, Нийл мълчаливо стисна ръцете на тръгващите.
Два или три часа след мръкване, Иван почука на вратата и всички тръгнаха след него. Групата придружаваха четирима от българит ...

Дишай като бебе в утроба,
дишай щом разкъсаш тази плът.
Дишай и във пещера усойна
и на припека във злачен кът.
Дишай без почивка и не спирай, ...

Аз необичана няма да бъда,
няма да бъда захвърлена книга,
няма да бъда вода недокосната,
няма да бъда износена риза!
Аз непрегърната няма да бъда, ...

Днес със котката в краката
и със мишката в ръка,
сутрин срещам зората
и изпращам нощта!
Ей така, през годините ...

1/ Най- много, братя, ми тежи,
че все си служим със лъжи!
2/ Не виждам българин известен,
да е до дъното си чистен!
3/ Не можем да се разбере ме ...

Ако најлошите од душманите
влезат во нашиот заеднички дом
ќе ја испијат водата од водопадите
ќе донесат темни облаци
ќе ги грабнат иконите од старите цркви ...

Да, за пръв път бях в Прага. Като се изключи едно транзитно преминаване оттам на път за Германия (на симпозиум) преди години. Беше по времето на Шенгенските визи и огромните опашки пред посолствата. Пътувахме с автобус три дни и три нощи. След това се заклех, ако не мога да си позволя по-сносен тран ...

Усещаш ли как се изплъзвам?
Смъртта за мен е бягство. Бързам,
безплътна като морска пяна -
от мене нищо не остана.
Дочуваш ли гласа ми нощем ...

Бяла роза
Бяла роза днес ти подарявам,
вече спрях дори да се надявам.
Не е червена като цветето на Любовта,
а е символ на нашата раздяла. ...

РЕСТАВРИРАХ ЗА ТЕБЕ КАРТИНА
Всеки свое silenzio има.
То се носи додето умреш...
Но в една пасторална картина
ще помоля сега да се взреш. ...

Любов!
Заведи ме там
където Зимата е само ден!
И няма я
студенината в устните ...

Налей ми догоре, приятелко, вино
тази вечер ще пием за любовта!
Да пресушим бутилката със стара реколта,
да утешим нашите сърца!
Млади сме ние и не съзнаваме кое е истина, ...

Отчаяно очаквам твоя зов
наивник в себе си откривам
да мисля, че си моя богослов
така наивно се убивам
Защо обичах те, не зная ...

ГРОЗНАТА КОКОНА
Домнишора Галя - висока кокалеста жена с поблед­нели хлътнали бузи, с избиващи черни мустачки и едра напукана брадавица на гушата, по тръпките на която учениците разпознаваха настъпващия гняв на учителка­та - се разхождаше между чиновете в класа. Домнишората лекичко почукваше с показ ...

Досега бях трева. Молих вятъра да ви разкаже
за вечерните страсти на моите сънища луди.
Но пораснах до тази невидима ъглова паяжина,
след която съм прах — уловена без взлом пеперуда.
Помня как по луната блещукаше звездният обрив ...

Не ти повярвах. Ти на мене - също.
Един за друг не сме си огледало -
усмихнеш ли се, аз ще се намръщя,
намръщиш ли се, аз ще грейна цяла.
Тогава се изливаше небето ...

„Ин вино веритас…” , решил мъдрецът
и вдигнал чашата с червено вино.
Там някъде събуждал се дворецът,
а въздухът ухаел на жасмини.
Принцесата, все още в балдахина, ...

Как си? " Прекрасно"
Всочко в нея се раздираше. Искашеш да плаче, да крещи и всеки да изпита болката и ... но какво щеше да промени това?
Как си? "Прекрасно"
Бегла усмивка, зад която се крие болка. Дали някой вижда. Не! На никой не му пука света е уасно място.
Как си? "Прекрасно" ...

Моите планове са твои мечти
мислил ли си някога за това ми кажи.
Не издавай тайни, 'щото нали
и най-близкия ще те прелъсти,
а тогава знаем - позната история ...

С кривите капли дойде февруари
в месопустната седмица тупна
зимата хвърли в лицата шамари
на грешната плът целокупна.
Жената запецна топора от думи ...

ТАКА МИ СЕ ИСКА
Дрипав, мокър следобед
се разхожда навън.
Търся спомен за пролет
във дъждовния сън. ...

През мен проби въздушната трева.
Небето стиска тънкия ѝ корен.
И хоризонтът тъне в синева,
която птица с писък ще разпори.
Услажда ми се тази светлина, ...

Порутена къщурка в гномски път...
С отдавна рухнал покрив.
Очи във нощната тъма блестят...
и търсят огънят вълшебен.
Животът казват сътворен е... ...

Обичаш ли ме още
е въпрос-присъда.
Защо морето е небе,
небето в лазура на очите ти.
Защо завивката от сняг е топла ...

Бунтът зрее безконтролно
мрежелеви път сумрачен.
Крачат роби във окови,
вериги влачат от тегоби.
Влажно е, ръмят кървища, ...

И днес тя мирише на плач,
и тъга в очите си носи.
Превърнал се бе той в нейн палач,
и сърцето и бе успял да износи.
Още и горчи, макар да отминава време ...

През иглени уши преминах,
за да зашия този мой живот,
с парчета кърпех де що имах,
но ето, окъся конеца ... Стоп!
Преди да го срежа ...

Ела и не се появявай,
лош пример за обичане съм,
скрий си чувствата, кажи ми ги,
настоявам да си тръгнеш,
хвани ме за ръката, заведи ме ...

Обичам всичките ти котви на любов,
психическото кукловодство,
разпъването ми на кръст и сто
от страниците "Животът е..." ти ръководство.
Пронизването с остри думи ме възбужда, ...

Надеждата умира последна
Умирах много пъти след раздяла.
След всяка аз се раждах за живот!
Душата ми за обич закопняла
намираше сред плевелите брод! ...

- Дай да изчистя още едно кринче с ориз, чедо! – подвикна баба Станка подир внучката си.
Старата жена страдаше от артрит. Приличаше на пречупено, чепато дърво. А когато се замъчеше да прави крачки, подпряна на двете си патерици, хрущеше като разцепена от мълния престаряла елха. Отдавна не можеше да ...

Воинът в мен се измори,
доспехите ще сваля!
Омръзнало ми е от войни,
войни за хора, а себе си не
ще опазя!!! ...

Слънцето искри в косите ми,
щастие блести в очите ми
и политам над света красива,
от плещите всичко тежко съм свалила.
Ръце протягам да прегърна всеки, всичко, ...

Не знам дали и с други пишещи е така, но понякога при завършена вече творба за момента не осъзнавам напълно какво точно съм изразила в емоционално-мисловното й съдържание като светоусещане и житейска философия. Вчера поместих стихотворението „Триумфът над тъгата“ в *** /виж под текста на есето/. В д ...

II глава
Лятото предполага развлечения, забави, нови преживявания, а не монотонността на канцеларската работа. Мечтаеш за повече време за себе си, за насладите, които носи този сезон и безгрижието, с което е известен. Всеки млад човек си мисли за това, но понякога нуждата от пари става много по-воде ...