* * *
Елеонора Крушева
Ако си пътник-случаен, накъсал
обич на дребно във дните ми,
помни тук не минават кервани ...

Навръх пълнолуние,
между сън и реалност
на върха на небето
по ръба на света
с върховете на пръстите си ...

Вдлъбнат поглед в изпъкващи истини,
тихо нашепва клетви измислени.
Скупчени писъци само преглътнати
мисли на свитъци. Скулите хлътнали,
сгърчени вежди и бяло на темето... ...

Събуди се и тази заран слънцето,
надникна зад рида и се усмихна,
върхарите погали още сънено,
на всички будни весело намигна.
Запъплиха в тревата мудни бръмбари, ...

Небе в очите ми… Вали.
Не искам никого да мокри,
да разболее, да го заболи…
Усмихвам се – дано се стопли.
Наоколо – вселенски шум – ...

Първият от влезлите беше навлякъл солидно сако, въпреки жегата, че и вратовръзката вързал, та и лачени чепици намъкнал.
„Така е – помисли си баба Гана – гражданя ! Ни копае , ни сее, ни жъне – ама знае да яде. То и синът има модерно сако, ама го слага само кога ходи на сватба. А в това кампанийно вр ...

Нощта ме ме моли да остана,
денят ме кани да вървя.
А ти си болка пожелана,
а ти от страсти си река.
Потъвам целия във нея ...

Аз зная какво е да бъдеш сломен
на крачка от своя разпад
и сляп за цветното във своя ден,
светът да ти се струва просто Ад!
Да те гложди страха от самотата, ...

Два пъти покръстен.
Два пъти погребан.
За България дишал.
За България живял.
От народа обичан. ...

Нахална. любов
Изгоних те, а ти се сега връщаш,
какви ли не обиди не преглъщаш.
Изгоних те, а ти си пак на моята врата,
спокйно чакаш, дошла си пак сама. ...

Намерих те – във тъмното светулка,
в небето нощно – падаща звезда.
Звукът във тишината – на цигулка,
проблясващ лъч сред гъстата гора.
Намерих те – морето те донесе, ...

Станах рано сутринта.
Нямаме вода, хоп – и токът спря.
Тръгвам на работа, асансьорът не работи.
Тичам през глава.
Бързам за тролея. ...

Дърветата са светли слепи спомени,
затрупани от непосилни грешки.
Въздишките, от вятъра подгонени,
рисуват тъмни болки нечовешки.
Звездите, блеснали очи на хищници, ...

Животът е сериозно нещо, поради своята незначителност.
Ромен Гари
Цитирам себе си,
разбира ме само часовникът,
в сиви моменти ...

ОДА НА ЛЮБОВТА
Събужда ме изгрева нов
и отварям плахо очи,
пропити с капки любов
в непресъхнали мокри следи. ...

Нощта тъмнее... времето се промени,
душата търси... своят ъгъл тих.
Мечтата даже се е променила,
отдала се е на релакс.
А ти самотно поглед вперил си в небето. ...

Ето Иисус Христос воскресе
и чудо случи се във празничната нощ
знаех си и вярвах че Бог и мене ме обича
а преди си мислих че със мен е твърде лош.
Прости ми Боже зная понякога не бях добра ...

Морето е с отворени очи.
И гали тихо нежният му гребен,
и учи песента да не горчи
без тебе, и единствено за тебе.
Затрита в лабиринти е страстта, ...

Сини вечери, нежни и скромни.
Бели страници – кой ли ги помни?
Черни букви – страст от страстта,
би ли пръснал сред тях мисълта?
Те се страхуват от вечните чувства. ...

1.
Възкресение
Казват, че ако човек бере душа по Великден, то той е чист и праведен – свят човек. Това тяло, в което е живяла чистата човешка душа, ако ще преживява мъките на Исус Христос, търси начини да се опростят греховете на обичните му хора и да не се пишат неговите на тях.
Има един дълъг и лъ ...

В нощта хиляди звезди сияят –
нека всички тях да ти даря,
а ти дай ми на любовта раят
и аз ще ти благодаря.
Пролет е сега – усмихни се на мен, ...

Мария свежда глава, смутена от съчувствените погледи на минувачите, докато количката й трополи по неравните плочки на тротоара. Облечена е в лекьосана болнична нощница, косата й е сплъстена, немита от седмици. Острата болка в кръста се засилва при всяко разтрисане.
– Съжалявам, но плочките са разбит ...

Бабините гозби
Още ги помня тези вкусни летни вълшебства, сътворени от баба с продукти от двора и градината...Простата храна, която създаваше по собствени рецепти беше неповторима и сега си спомням за нея с малко тъга, защото повече никога няма да ги опитам, а и доста от рецептите си отидоха с баба. ...

Нали щяхме да се грижим за чувствата на отсрещния? Ти ми обеща. Бях глупав, пленен от искряща усмивка човек. Чувствах. Имах сърце. В слепоочията ми бумтеше желанието да си моя и ничия друга. Егоистично ли ти звучи? Възприемай го така, както искаш. Аз бях готов да се боря за теб. Милеех за нашето общ ...

Не един и двама са поетите,
които плачат по нея.
Не един или два стиха кървят,
с нейния почерк.

Без сбогом си отиде, мамо.
Тихо и безмълвно.
Чакам те и знам,
че път обратно няма
Само споменът остана, мамо. ...

Все питаш за безсънните ми нощи,
а аз отдавна спрях да ги броя!
Не зная, жива ли съм още –
най-грешната сред грешните в света!
Нозете ми до болка са ранени ...

Марийка: Иванчо, вреден ли е алкохолът?
Иванчо: Категорично не. Откакто се помня да пия, не съм навредил на никого от околните. Дори и на Сергей Скрипал!

Сняг от ябълков цвят.
И отново април е.
Пак се вглеждам назад:
Господ в мене повил е
чист и чакан живот... ...

Ще седнем ли, Господи, с тебе на масата –
нали сме все хора, мъже и половина,
да разчупим парче хляб да нахраниме вярата
и кръвта да подсилим с поне чаша вино.
Молитвите, тях вече всички ги казах. ...

Онова, за което мълчим...
Онова, което желаем...
Онова, за което не спим...
Онова, за което мечтаем...
Онова, което усмихва... ...

Поредно корабокрушение,
събирам сили да заплувам,
след залез – кърваво знамение,
спокойни брегове сънувам.
И пак горчи солта по устните, ...

Остави ме да бъда твоят художник,
твоят създател, твоята съдба,
седнал замислен пред своя триножник
те гледам: "Боже, каква красота!"
Как да рисувам очи, във които, ...

По „Животът е...“
от Андромаха (Белла)
Научи ме, когато ми е тежко,
когато сякаш няма да разсъмне,
когато всяка истина е грешка ...

Юрий Гагарин
съветски - усмихва ни -
все тъй - по детски!

Ќе ја изгаснам љубовта
како светло во собата
кога ќе сфатам
дека е порок
кога ќе стане неразумна ...

Непознатият стрелец беше изчезнал, бърз като сянка. Бяха го зърнали само за няколко секунди, след което той се скри от погледите им сред дърветата, който протягаха безбройните си клони като грамадни ръце.
Неочаквано Явор се изстреля нагоре по пътеката.
Бързо взе разстоянието до поляната.
Слънцето бл ...