Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Черната котка
Често съм се питал дали съм добър човек.
Някъде бях чел, че всички се смятаме за добри, независимо дали го признаваме или не. Всички се смятаме за... оправдани. М-да, оправдани е точната дума - че всичко е имало смисъл, че всичко, което сме решили, приедприели, избегна ...
Хилядите пролети на сърцето
Запокитя навътре в себе си.
Така се насвятках с любови-острови,
че вече не ми остана кой знае колко
за акостиране. ...
Опрощение
Открих ли сили, там дълбоко в мен?
От сенките на другите покрих се
и паднах на колене примирен!
Че тая прошка в себе си да търся, ...
Козелът Кольо
Три без петнайсет
Пътувам на север
по път магистрален,
на три без петнайсет
хванал волана. ...
Тази песен...
днес в полет ме прегърна Юпитер
и спря да се върти вселената...,
за да запеем двама тази песен...
Припев
остарява в душата ми днешният ден.
Липсва ми, онова, нашето, кафене.
Още ходиш ли там?! Да или... не?
Знам, въртят ни на малкия пръст ...
Нощта на сивите - 6.
- Ей, в последния момент ви видях, госпожо...
- Ама не, не...Аз не ви спирам...Нямам пари за такси...Извинявайте, но...
- Качвайте се...Празен съм прибирам се в града, ей го там – що да ходите пеша?
- Ама нямам пари... ...
Постоиш 🇲🇰
таму сум и јас.
Доаѓам за да ти се поклонам,
да кажам дека често
го повторувам твоето име од десет букви, ...
Колелото на съдбата
ала изглежда той за нас нехае,
несигурни сме днес, за идващия час,
но колко ни е отредено той си знае.
Изкъсо сме държани на каиш ...
Тъй
предатели сред народ -
тъй малоброен
Ако те съблазни ръката ти - отсечи я
Българският северозапад
асфалта - разбит.
Редовният влак -
вече е мит.
Къщи без хора, ...
Нечистите - глава 5.6
...
Когато мисля, че е вчера, а са минали години,
Когато тръгнала съм, а всъщност се завръщам,
Когато цигари си купувам, а джобът ми пробит е,
Когато имам сто любовника, ...
Пристанище
на Щастието
беше Ти-
стихийно бедствие;
човешко обещание. ...
***
коронясването на дърветата,
а от горещниците във очите ти
роклята ми е внезапно
запалима. ...
Бяло камъче
В развалините на града (Милан С. Димитриевич, 🌐
Стъпвам леко...
живеят добрите хора..."
Стъпвам леко и вятър ме носи,
пълни косите ми с дъх на пътища.
Вече не мога да съм добра. ...
Кръговрат
в някой облак, в някой час.
И земя отново ще обгърне
и цветята си, и нас.
На този неизбежен кръговрат ...