содом и гомор
ако пак насадят - крах
позор, мрак и ад...

Кибритопродавачка
В една стара приказка,
писана отдавна...
една малка кибритопродавачка,
зъзнеща, премръзнала и гладна, ...

Не знам как се гледа орхидея,
ще се доверя на инстинкта си
и ще очаквам да умре.

Той пиеше
биеше
псуваше
викаше
Тя мълчеше ...

На село някога се поздравяваха
с "Помози Бог" и "Дал ти Бог добро"
При срещата мъжете шапка сваляха
с усмивка и със лек полупоклон.
За мама и за татко, и съседите ...

Вече се случиха толкова много неща,
че преди да поискаш да спреш мига...
или пък да го продължиш без значение
отвъд нещата, всичко е отвъд нещата...
Загуби живота си, не веднъж, не дваж ...

Остани тази вечер поне.
С мен бъди в тишината интимна.
Стара обич със буйни коне
търси път сред стихията зимна.
Коленичили, нека мълчим. ...

Под бели преспи чудото ми спи -
надежда плаха за цветя и птици.
Все някога от лъч ще се стопи
тъгата снежна в моите зеници.
И в пролетно наболата трева ...

Беше лятото на 1924 година. Бях на седем. Втората от три сестри на богаташка добруджанска фамилия. Къщата ни се намираше в китно село в равнините на пограничната зона между Румъния и България. Морето не беше далеч и тате обещаваше да ни заведе един ден. Както всички мъже в мерата тате беше много зае ...

Мъка ми е докторе. Голям срам. Мислих, мислих, викам си – ще ида. Срам, не срам ще ида да ме прегледат. Все нещо ще помогнат. Иначе не знам, ... не знам... голям резил!
Ти само потърпи, изслушай ме, защото на мен ми иде гърлото да си резна... пък дано има някакъв лек...
Та миналата година се помина ...

Облъчваш ме, когато си наблизо.
Необяснимо нещо става с мен
и сякаш в древна катедрала влизам -
набожен, кротък, влюбен и смирен.
Във себе си се вслушвам в полумрака... ...

Чета във нета тук за фонографа...
измислен бил от Кро и Едисон.
А после Берлингер е патентовал
изделието ново - Грамофон.
Обаче глупости са туй, от памтивека ...

Не се ли пѝпе
вкъщи възмездява, се
навън спасява...

Стихове мои – гълъби бели
при мен долетяли тихо в нощта
Парченца от пъзел – съберат ли се цели
ще имам отново снежни крила.
Като тревички подали се тихо ...

колчем сàмо се
добротворѝ - и злото
ще се изпарѝ

Светещите кули на града вече не се виждаха, те бяха прекалено далеч.
Тук цареше светлината на звездите, а те изглеждаха толкова големи, сякаш още малко и ще завалят по земята като снежинки. Оттеглилият се вятър беше отстъпил мястото си на зимната тишина.
Гората изглеждаше като жива, натежалите ѝ от ...

Плюйте по мене, когато умирам от жажда!
И ме замервайте с хляб, преди на надвие глада!
На лъжата краката със брадва сечете -
тези бързи, дълги и грозни крака!
Клада буйна само за мен запалете ...

Малък, къс епизод,
просто наричан живот,
подарък за всеки от бог,
да научи своя урок.
Ние нехаем. ...

Ще се превърна в изгрев розовеещ
и в твоите очи ще се огледам.
А погледът ти непринуден, реещ,
ще го подмамя мене да последва.
Ще се превърна в дъжд, ще те погаля, ...

... предназначение: Завинаги.
"Вечерта е хубава, а всичко хубаво
е предназначено все някому."
Усмихвай ми се. Жълтолистен.
Оголен до безсилие. До въглен. ...

сипи си едно уиски и постой
поседни с лирическия герой
нека за мъничко да помълчим
с тишината на очите да потворим
насълзени са право виждаш ти ...

15.
- Здрасти...
- Здрасти, мой човек... Кафенце?
- Няма начин – на път съм... И дай там нещо леко – кифличка, кроасанче...
- Кифличка... Имаше кифлички едно време. Сега няма кой да ги прави... Помниш ли – отиваме на училище с 20 стотинки. 12 стотинки баничка, 6 стотинки боза, че и за две лукчета ос ...

Завинаги?! Такова измерение не съществува.
Обичай ме сега, тъй сякаш няма утре!
И сякаш тъй не съм била жадувана.
Обичай и люби ме
чак до утре сутрин! ...

Така по детски, някак си наивно
се раждат думите...
и се подреждат във куплет.
И изведнъж, напълно инстинктивно
оживяват пред лицето ми картините ...

Откровено, искрено и лично,
Сега пред себе си ще си призная,
няма да оставя нищо скришно,
И няма болките си повече да трая.
Мислех,вярвах и копнях, ...

Тази нощ те сънувах. Сънувах те като моя спасител, който спаси моята душа. Бях в стая пълна с хора, но сама. Хората бяха непознати, шумни, безлични. Никой не ме познаваше и аз не познавах никой. Бях на някакво събиране, имаше повод свързан с теб. Всички очакваха да дойдеш. Ти беше специалният гост. ...

Отклонение
Поисках вярната посока
да пренебрегна, да сгреша
и да извикам тъй високо,
че разума да заглуша. ...

Самотен той на масата седеше...
И тъжно гледаше навън
тъмно бе и дъжд валеше
И в самотното сърце, душата
му гореше. ...

Както беше казала Вела на Манол голям празник стана. Много хора се стичаха на поляните край бориките. Едни идваха до извора сила да почерпят, други да си купят по нещо, трети просто да се порадват на хубавото време и пъстрата веселба. Музика огласяше планината, вити хорá приветстваха настъпващата пр ...

Меченце тъжно на прозореца мълчи,
загледано през зимното стъкло.
От плюш, кафяво, с чернички очи,
подпряло сякаш своето чело.
Меченце малко чака и не спи, ...

В този свят тъй чужд, голям
най-важното е... да си желан!
И някъде далече, зад морето
да знаеш – чака те сърцето!
Да знаеш, че във дни студени ...

То стои там високо и красиво
стои през всички ветрове
стои през хиляди обувки и промени
едно цвете на бойното поле.
Ти цвете, красиво и високо, ...

в онази нощ когато
заваляха метеорити
никой не пое удара
никой не стана
глава на ъгъла ...

ДОБРОТА
Доброто, човешкото
е да почувстваш
истински чужда болка.
Не трябва тук само ...

Писмо до дъщеря ми!
Пролет моя! Колко си пораснала!
В моят свят е зазимено още...
Като трудна, упорита гатанка,
пазя свидно детското ти кошче! ...

Какво става, когато часовника
спре,
когато светът
утихне и всичко замре?
Къде отиват нощните стражи? ...

Бездушни златни пенкала
излезете од шкафот
и скријте се зад завесата,
влезете во длабокиот бунар
на секоја човечка душа, ...

В асансьора смесваше се дъх
на цигара и на алкохол.
Бре от рано почнал тоя плъх
с бренди да замезва хляб и сол.
Че щом се консумира на закуска, ...